Pottery and Poetry създават изящни ръчно изработени порцеланови сервизи, които съчетават традиционна изработка със съвременен дизайн, произведения на изкуството, внасящи нотка на елегантност и изтънченост във всяка обстановка. От бранда предлагат ексклузивни колекции, идеални и за специфичните нужди на музеи и ресторанти, които искат да осигурят незабравимо изживяване за хранене. „Независимо дали става въпрос за ежедневен обяд, елегантна вечеря с чисто бяла покривка или прекрасно сутрешно кафе, придружено с бисквитка, представянето на ястията, изборът на прибори и цялостното подреждане на масата имат голямо значение наред със самата храна“, споделят от бранда и добавят, че „постигането на визуално приятна естетика на дома е възможно за всеки независимо от неговите готварски умения или задълбочена подготовка“.
Основоположник на студио Pottery and Poetry („Керамика и поезия“) е Мария Балева, дипломиран архитект и отдаден на страстта си към пластичното изкуство керамик.
Мария Балева в ателието си, където правят и уъркшопи
Фотография / Тихомир Рачев
Мария, как се зароди идеята да създадете толкова поетично студио за бита? Всичко тръгва от нашето архитектурно студио ФУНКТ, където години наред сме разработвали интериори на заведения. Като следствие се роди Pottery and Poetry, колаборация между керамиката и поезията. То възникна без никаква комерсиална цел.
С моята приятелка Зорница Генова решихме да си направим общ акаунт в Инстаграм, където аз да споделям керамиката, която правя, а тя – стиховете си. Зори е адвокат, но пише поезия. Сега, когато някой си купи нещо керамично, винаги има неин стих вътре. Имаме идеи за колекции, които по някакъв начин да съдържат нейни стихове, остава да намерим човек да ги изписва.
Как се породи страстта ви към керамиката? Винаги ме е привличал този занаят. Баба ми и дядо ми имаха къща в Троян и ми беше интересно да ходя там по ателиетата, въпреки че това, което правим в момента, е тотално различно и няма нищо общо с троянската керамика. Другият знаков момент в моя живот, който ме дръпна в тази посока, беше преди години, когато правихме благотворителен уъркшоп с Рада Дичева – „Точка и точка“, вдъхновяващ и раздаващ се човек, разказващ за нещата по начин, по който да заобичаш този занаят. Тя е моят учител и успя да ме запали. Започнах сама вкъщи.
С какво ви привлече порцеланът като материал? В Pottery and Poetry работим предимно с порцелан, защото е от материалите, които може да се купят в България. Белият порцелан най-много ни допадна. Първо – заради високотемпературното изпичане на изделията, и второ – заради цвета. Бял, но не студено бял, много добра основа за всякакви други цветове отгоре. Няма абсолютно никакви вредни съставки и е подходящ за съдове за хранене. Градусите, на които изпичаме изделията, са възможно най-високите за материала. При изпичане на такъв гранично висок градус – 1200, порцеланът започва да омеква и да се деформира и всъщност много трудно се прави едно идеално изделие като форма, защото дори в пещта то самό ще се разкриви нанякъде. Става игра на формите. Естествена деформация, от която се получава добра комбинация.
Глазурите каква роля играят? Глазурите са български, като ние си забъркваме почти всички цветове сами. И спрямо проекта често имаме запитвания за конкретни цветове дори. Например някой от Франция казва „искам синьо“, но може да каже искам светлосиньо с малко нюанс на зелено вътре и посочва конкретен номер от каталог на цветовете. Съответно ние разработваме почти за всеки наш проект нови цветове. И това е много интересно. Един от разработените от нас цветове е „обержин – патладжан“. Много е труден и всеки път минаваме през множество опити и тестове, докато уцелим точния цвят.
От какво се вдъхновявате? Винаги, дори и в архитектурното ми творчество – може да се проследи това, съм търсела по-органични форми. В последните ми проекти намирам сходство между формите, които правя в архитектурата ,и в керамиката. Допада ми да има, от една страна, баланс и органичност, а от друга – да не е съвсем свободно.
Какви колекции имате? За цветните ни колекции селектираме сезонно подходящи комбинации и предлагаме как човек да ги съчетава, например за лятото кои цветове са подходящи за масата. За есента и зимата, за различни събития също може да се подбират цветове с акцентни от по-ярки тонове. Основното при тях е, че са с един цвят в повечето случаи леко прозирен, с акварелен ефект и полагането на глазурата е като свободно поливане. Другите ни колекции – като Ocean creatures и Sea reflections, са подобни, но и различни, защото едната е на тъмна основа, а другата на светла. При тях използваме различна комбинация от глазури, включително разтичащи се, които при изпичането влизат в контакт една с друга. Има една специална комбинация от глазури с опалесцентен ефект, който е трудно дори и на снимка да се пресъздаде. Точно като опала, който по специфичен начин пречупва светлината и изглежда много впечатляващо, така и тези глазури, когато се разтопят и влязат в реакция една с друга в пещта, правят този ефект. Никога не можеш да го повториш. По един и същи начин може да глазираме две неща и тотално различно да се получат, никога няма да бъдат еднакви. А червената ни специална глазура в съчетание с прозрачната прави ефект като огън, дори на места посинява – точно като пламъци.
Фотография / Тихомир Рачев
Как започвате една колекция? Основната техника, с която работим, е с платки. Понякога идеята ни е в главата, а друг път клиенти желаят да им разработим нещо, като посочват някаква референция. Накрая създаваме нещо абсолютно наше. Новата ни колекция, която разработваме за есен-зима, е с по-широки периферии и, от една страна, е с леко ретро дизайн, от друга – следствие на нашите форми. Ще е нещо свързано с дантели. Нашата колежка Росалия, която е испанка и работи при нас от април, също участва в създаването на тази колекция. Тя я вижда като нещо космическо, дизайн като от „Дюн“. Правим и една колекция за клиенти от Ливан, които искат нежни пастелни тонове. Понякога клиентите ни участват доста активно в това, което създаваме. Като архитект съм свикнала да работя със задание и когато ми се постави задача от клиент, се опитвам да я реша по най-добрия за всички начин.
Колко души работят в ателието с пещите? Осем души. Имаме стажанти в момента от Турция, от Полша. Стигат до нас от сайта ни, от социалните мрежи, харесали са ни и идват да чиракуват по Еразъм, от Инстаграм, Линкдин. Всеки е по различна схема. Ние сме фирма, на която това е основната дейност.
Разкажете ни за вашите уъркшопи. Имаме серия пролетни уъркшопи, сега предстои да направим и есенни. Предимно идват хора, които ни познават и харесват и искат точно при нас да проведат курсовете си от четири посещения, за да минат през целия процес и накрая да си имат един набор от изделия. Изработваме заедно сет за закуска или за суши. Имахме курс цветни чинии. Всеки курс е тематичен. Започваме така: на първото посещение моделираме, на второто ретушираме, на третото глазираме, на четвъртото обсъждаме направените изделия. Това е най-интересният ден, защото курсистите виждат резултата от това, което са научили. Осигуряваме им хапване, пиене и добре съчетаваме всичко. Всички, които идват, по някакъв начин са имали нужда да правят нещо с ръцете си и не са вярвали, че ще създадат сами нещо хубаво. Когато правехме суши сет, последния ден ядохме суши подредено в техните чинии. Когато влязоха в ателието, не можаха да разпознаят, че това са техните изделия.
Кои са нещата, които ви вълнуват в това вълшебно ателие, което сте създали? Две теми ме вълнуват. Едната е за консигнацията. Много често ни питат къде се продават нашите неща. Всъщност те се продават само при нас. Ние не даваме на консигнация продуктите си, защото вярваме, че това не е устойчиво нито за собствениците на галерии, нито за самите автори, които по този начин може да защитят собствения си труд. Модата се сменя, отделно не е уважително към авторите. Най-високата стойност в ръчно изработените неща не са материалите, а човешкият труд. Малко артисти правят хубави неща, повечето са традиционни. Другата тема е интересът към керамиката. Мисля си, че нашите уъркшопи допринасят хората да разберат малко повече какво значи керамиката, която е била уважаван занаят. Когато някой незапознат мине през процесите за 15 часа и накрая си тръгне с 5 или 6 изделия, наистина осъзнава колко време отнема.