Радея Гешева между Пинокио и папа Франциск

Праправнучката на архитект Йосиф Шнитер, който превръща Пловдив в съвременен европейски град, е роднина и на известния български акварелист Йордан Гешев, но е посветена на италианската литература

В наскоро излезлия „Атлас Пинокио“ на италианското издателство Трекани доктор Радея Гешева, главен асистент в катедра „Романистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, е българският изследовател на италианската литература, който в своята статия анализира една от най-популярните детски книги в България. От написването ѝ през 1883 г. историята на дървената кукла на флорентинеца Карло Колоди е превеждана и издавана по целия свят. И е твърде любопитно как в различните страни тя е адаптирана според културата и традициите, представя Радея съвсем накратко темата на „Атлас Пинокио“. В Иран например в превода на приказката Щурецът е заменен от… Хлебарка, доктор Хлебарка. В Индия, където черешата е непознат плод, майстор Череша, който дава на Джепето дървена цепеница да си издялка човече, се е превърнал в майстор Домат.

„Приключенията на Пинокио“ била първата книга на италиански, която Радея прочела. И ми се ще да вярвам, че някак е определила интереса ѝ към италианската литература; езикът вече бил избран с постъпването на момичето в Италианския лицей. С владеенето на френски, английски и руски освен италиански тя прекъснала семейната верига от архитекти и строители по бащина линия, избирайки професията на майка си – филолог. И като споменах семейството на Радея, ще съсредоточа вниманието ви върху нейните

Наследствено зелени очи

Взела ги е от прапрадядо си Йозеф (Йосиф) Вацлав Шнитер с чешко-австрийски корени, чийто знаков паметник може да се види на Гроздовия пазар в Града под тепетата. Наблизо е улицата, носеща неговото име, и  къщата, в която е живял под наем, своя така и не е построил. Трите свещи на паметника символизират трите църкви, които арх. Шнитер е проектирал в качеството си на първия градски архитект на Пловдив, чиито сгради са устояли на Чирпанското земетресение. А и на времето. Той пръв въвежда използването на бетон в строителството у нас. Безвъзмездно проектира и изгражда новата църква в Батак „Свето Успение Богородично“.

Роден в Нови Биджов, Йосиф Шнитер е десетият архитект в рода, завършил специалността във Виена. Записва се доброволец в Руско-турската война – офицер под командването на генерал Тотлебен. В битка при обсадата на Плевен е ранен. За героичното си участие във войната е награден със сабя от генерал Тотлебен. А след Освобождението избира да остане в България, в Пловдив. Заедно с Иван Мърквичка, Константин Иречек, Антон Безеншек и други чехи участва в изграждането на нова България. Включва се и в Съединението, и в Сръбско-българската война.

В Пловдив Йосиф Шнитер започва да проектира частни домове, но много скоро е назначен за главен инженер и началник на техническата служба на общината – длъжност, която не изоставя до смъртта си през 1914 г. А на него градът дължи Генералния регулаторен план, изработен в периода 1888-1891 г. и утвърден с княжески указ през 1896 г. Благодарение на плана се решават комуникационни и инфраструктурни проблеми, създава се зелена система на града и се съхранява архитектурното наследство. Чертежът бил толкова мащабен, че арх. Шнитер го работел в един павилион в Градската градина – облечен от горе до долу в бяло, лягал върху огромния лист хартия и чертаел улица след улица. Безвъзмездно проектира и изгражда новата църква в Батак „Свето Успение Богородично“.

Радея разказва, че освен че се обличал в бяло, знаменитият ѝ прапрадядо яздел и снежнобял кон, който му подарили от общината, за да наглежда обектите. Един ден върху този ездач изсипала трохите от закуската си една млада баварка, гостуваща на връщане от Истанбул на неговия приятел –  словенеца Антон Безеншек. Запознал се малко след това с лютеранката Елизабет Бауман, Йосиф Шнитер иска ръката ѝ. И кръщава най-малкия си син Антон на името на Безеншек, който кумува на сватбата им. Имат общо четири деца, като най-големият – Йосиф, участва като офицер в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война – с брат си Иван. След войните завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ и става кмет на Лъджене (сърцето на настоящия Велинград). Автор е на пътеводител за Чепинското корито, наречен „Кратко описание“, своеобразен пътепис за пътя до и в родопския курорт. Йосиф Шнитер-син се бори с Общинския съвет и успява да изгради на открито първия и единствен по рода си в Европа и България минерален плаж с 50-метров басейн във Велинград, където се организира първо зимно световно първенство. Там се провежда и конкурсът „Царица на плажа“. Някои от съветниците му не били съгласни, тъй като в града липсва развита инфраструктура и по-приоритетно е да се направи паважът. Култова е неговата реплика, че ако първо се изгради плажът, на следващата година плажът ще направи и паважа, разказва Радея, която носи името на баба си Радка Шнитер, по мъж Гешева, дъщеря на този велинградски кмет. Йосиф Шнитер-син, печелил и международни конкурси по фотография, е обявен за личност на столетието и в знак на признателност от поколения велинградчани плажът на града носи неговото име.

След като съвсем телеграфно изчерпваме родовата история на Радея, време е да се върнем към нейната

Страст към литературата

и по-точно към италианската. Още като ученичка Радея е на специализация по италиански език във Флоренция със стипендия на президента на Италия. Влюбена в ренесансовите гении, като студентка започва да превежда сонетите на Гуидо Кавалканти, близък приятел на Данте Алигиери. Следи съвременната литература; като я питам за препоръка, споменава Алесандро Барико с издадените на български романи „Коприна“, „Океан море“, „Мистър Гуин“. Докторатът ѝ е на тема „Език и памет в проекта Écriture féminine“ и изследва творчеството на Наталия Гинзбург, Дача Мараини и Елена Феранте, три много различни и много интересни съвременни италиански писателки. (Радея представи за DIVA Дача Мараини и книгата ѝ „Скъпи Пиер Паоло“ по време на гостуването на писателката в България през март т.г. – б.а.). Вълнението и интересът на младата филоложка към литературното творчество на жените я водят към изследване на женските образи в италианската литература – тази година Радея Гешева от Факултета по класически и нови филологии съвместно с Института за литература-БАН организира конференция на тема „Образът на жената в литературата на Италия“, която привлече интереса на 40 участници. Иска ѝ се тя да стане традиция и чрез нея да се създават нови общности – хуманитаристични и литературоведски – с членове от цялата страна и от чужбина. Тази година Радея Гешева стана лауреат на 52-рия национален конкурс „Южна пролет“ в категория „Литературна критика и литературна история“ за монографията си „Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век“.

Великолепно овладеният език на Леонардо и Данте донесъл на Радея възможността да превежда на папа Франциск за една от националните телевизии по време на посещението му в България преди няколко години. В действителност

Тя се е докосвала до трима папи

Макар и до единия – папа Йоан Павел Втори – косвено, превеждайки на проф. Джузепе Консоло, адвокат на Сергей Антонов, обвинен в участие в атентата срещу главата на Римокатолическата църква през 1981 г. През 2018-а Джузепе Консоло гостува в България за представянето на книгата си „Атентатът срещу папата. Истинската история“ и Радея го придружава във всичките му срещи с официални лица и читатели.

С папа Бенедикт ХVI се среща по време на престой в Рим по програмата  „Еразъм“ и той ѝ дава своята благословия. А избрана за една от двете преводачки на папа Франциск за апостолическото му поклонение у нас през 2019 г., Радея се подготвя месец, преговаряйки Библията на латински език. Полага усилия да се запознае с ритуалите, обредите на католицизма, с изказа на папа Франциск, когото италианците с обич именуват Франческо. „Беше вълнуващо да се докоснеш до тази личност, разтърсващо преживяване – спомня си тя сега. – Както е известно, той е химик по образование и това влияе върху мирогледа му. Характерно за него е, че е експериментатор и не спазваше предварителния дневен ред. В католическата църква в град Раковски, където над 200 деца се готвеха да приемат първо причастие, Негово Светейшество трябваше да го даде само на няколко от тях. Изведнъж обаче реши да го направи за всичките и това промени предварително планираното от организаторите. Наложи се да преведа и 30-40 минутно спонтанно изявление на папата от самолета, с който той излетя към Република Северна Македония, излъчено по телевизията. Беше паметно.“

Обрекла се на италианския език, литература и култура, Радея е пропътувала

Италия от край до край

Не е била само в най-северните части на страната и на остров Сардиния. Предстои да замине при проф. Джулио Ферони, специалист по теория и история на италианската литература. Свързано е със следващата ѝ монография, която е почти готова. Въпреки своята свързаност и любов към Страната на Ботуша, Радея казва, че не би живяла там. Оставайки при корените си, не пропуска турнетата на италианските изпълнители, когато минават през България; чака с трепет Лаура Паузини през декември. Страстно обича класиката. Харесва вълната от певци, които са и текстописци, и аранжори на музиката си, като Фабрицио де Андре. „Ударението е върху „е“, преподава ми малък урок по италиански правоговор Радея. – Грешим и като казваме „кафе лате“ вместо „кафелатте“ с ударение върху „а“… Както и когато изказваме благодарности с „грацие милле“.

Spread the love
More from Ваня Шекерова
Д-р Йордан Спирдонов: Щастлив съм, че не станах пилот
За простичкото, но гениално приспособление, позволяващо по-прецизна диагностика на рака на гърдата,...
Read More
0 replies on “Радея Гешева между Пинокио и папа Франциск”