Трябваше да излезе „Светлина и сянка“, за да разбера, че освен „Измерването на света“, „Аз и Камински“ и „Тил“ има още какво да прочета в превод на български от Даниел Келман. Без обаче да имам една по-пълна база за сравнение, смятам „Светлина и сянка“ за най-кинематографичния му роман не само защото героите в него са реални личности от света на киното.
Даниел Келман
„Светлина и сянка“
Издателство „Колибри“, 2024
Келман се фокусира върху личността на австрийския режисьор Георг Вилхелм Пабст, един от най-великите на своето време – за жалост белязано от възхода на Третия райх. И тъкмо поради това Пабст е познат основно на увлечените по киното хора според думите на самия Келман. Романът е впечатляващо и задълбочено проучване на живота на Пабст, но, от друга страна, е история, която приковава вниманието на читателя с лекота дори ако четящият не е наясно с биографията на главния герой. Написана уверено, гъвкаво сменяща перспективите, смело нагазваща в неудобен период от историята на Европа и пречупваща го през перспективата на твореца, който трябва да оцелее в него.
Когато Хитлер идва на власт в Германия, Пабст и семейството му успяват да стигнат до Холивуд. Там обаче режисьорът, открил за екрана Грета Гарбо, бива смачкан от машината на кинобизнеса. Идеите му не се котират, възлагат му поръчки за посредствени филми, след което той е само и единствено второкласен режисьор. Известие от майка му в Австрия го кара да се върне в Европа, където над твореца и семейството му издевателства икономът на фамилното имение, облечен във властта на член на националсоциалистическата партия. Пабст приема като спасителен пояс предложението от министерството на пропагандата да предостави таланта си на диктаторския режим. Той започва да снима поръчкови ленти във възхвала на Райха, което го среща на терен с любимата на Хитлер фотографка и режисьор Лени Рифенщал. И съвсем в края на войната, опитвайки да се абстрахира от всепомитащия ужас, Пабст снима филм, довел неговия асистент до лудост. Дотам, че да изгуби ролките с лентата при бягството им от Прага. Дали наистина е имало такъв филм, дали е художествена измислица, щях да попитам Даниел Келман, ако беше дошъл в София на среща с читателите си в рамките на фестивала „Синелибри“. Уви, заболяване го спря, но имаме обещание за февруари догодина. А дотогава четете „Светлина и сянка“, достоен за определението „един от най-добрите съвременни европейски романи“.
