С фотографиите си той ни показва красотата на града, който обитаваме. Най-често не я забелязваме, вторачени в кривото и грозното, критично съсредоточени върху подробностите. А много често, когато попаднем на някой от „Етюдите на София“, ехидно споменаваме фотошоп. Как Иван Шишиев снима така, че и да ахнем, и да лайкнем, и да споделим? „Изчаквам или тичам, гледам облаците и гоня изгреви и залези. Ако някой ми беше казал преди шест години, че ще го правя, щях да отвърна да не ме занимава с глупости.“
Пред мен е млад мъж със снопче бели косми в иначе рижавата си брада, така си била още от началото, когато я пуснал. Предварително съм прочела за него, че е богослов по образование, работи като библиотекар в информационния център на Столичната община в градинката пред Народния театър. Останалото ми предстои да науча, оказва се интригуваща лична история.
Селянин на жълтите павета
Иван Шишиев е роден в село Петрово до границата с Гърция. И опровергава всички романтични представи за идилията на живота там. Разказва как след училище – там все още имало средно училище, заедно с родителите си и другите деца в семейството трябвало да работи по нивите. Когато се опитвал да кръшка, отнасял наказание, често и пердах от баща си, свещеника. Трябвало и за животните да се грижи, имали си всичко в двора.
Разказва ми за магарицата Мая, равноправен член на семейството. Била по-възрастна от него, умряла на 35 години. Иван е на 28 с брат, по-голям от него с 14 години, и сестра – с 12. На практика тя го отгледала. И той, изтърсакът, последвал нея и брат си в избора на поприще, където да се развива – на 14 години постъпил в Семинарията, а след това – в Богословския факултет на Софияския университет „Св. Климент Охридски“. Сестра му го е завършила, а брат му – Грегорианския университет в Рим, сега е свещеник във Ватикана.
Преди да разкажа за връзката между двамата братя и за причината Иван да започне да снима София, ще върна лентата към баща им – изключително любопитна личност. Роден и пораснал в Пирин планина, така се казва и родното му село – Пирин, той учи в Априловската гимназия в Габрово, след като заради политическите си пристрастия е изключен от Семинарията една година преди да се дипломира. Изкарва курсове по фина механика и работи като часовникар в Казанлък. После се връща на село и все пак става свещеник, тъй като вече е женен, само женен духовник може да бъде ръкоположен за служение в църквата.
Иван го описва като много либерален и свободомислещ човек. Впрочем, изглежда, всички Шишиеви са странни хора. Наскоро, установявайки, че някъде в Средна Русия има хора със същата фамилия, старият Шишиев разказал за някакъв свой прачичо, „върлувал“ навремето по тези места. Иван обаче няма намерение да доказва роднинските си връзки там. Захванал се е да доказва друго –
по-красива ли е София от Рим
където по един месец всяка година гостувал на брат си. И докато заедно се любували на величието на Вечния град, Иван с цялата наивност на своята младост настоявал, че София, бившата римска провинция Улпия Сердика, е по-красива. Открил я, постъпвайки в Семинарията, виждал я с очите на дете от дълбоката провинция в покрайнините на държавата. Впрочем един от коментарите под неговите фотоси във Фейсбук страницата „Етюдите на София“ е злъчно подмятане по повод неговия произход – нещо в смисъл, че на див селянин София му изглежда едва ли не като Париж. Ала Шишиев не се обижда от това, а дори се гордее, че е този, дошъл отдалеч и показал ни какво ние, столичаните, не виждаме. Като братя Прошек, които научили софиянци как да строят прави улици.
След това малко лирично отклонение се връщаме към причината Иван да се захване с фотография – един облог с брат му, че София е по-красива от Рим. За да го докаже, по-младият Шишиев трябвало да го документира. Със заплатата си от работата в един склад си купил Nicon с вграден обектив. И без да има никакво понятие от основните принципи на фотографското изкуство, се хвърлил да снима. София.
