Дейвид Линч: Никога не питайте кой уби Лора Палмър

Фотография Getty Images

Дейвид Линч е културно явление, толкова важно за развитието на седмото изкуство, колкото са Бунюел, Фелини и Скорсезе. Повечето хора го намират за претенциозен, странен, лош, недомислен. За другите Линч е гений. В последното може да се уверите сами, като попаднете в неговия свят – от детството до наши дни в книгата му „Кът за мечти“, която вече е на родния пазар.

Първата среща на мнозина с Линч със сигурност е била в началото на 90-те чрез най-известната и значима попкултурна творба на режисьора – сериалa „Туин Пийкс“. Сериалът, след който фразата „совите не са това, което са“, придоби толкова дълбок смисъл, че хората все още имат различни вариации на значението й. И побра в едно малко градче шизофреничния хаос на объркан и зъл свят.

„Дейвид Линч не прави просто сюрреалистично кино. Той не снима безсмислени сюжети и картини, не, това е начинът, по който той вижда света“, казва в свое интервю режисьорът М. Найт Шаямалан, за когото Линч е вдъхновение.

Безспорно Линч е уникален по свое му и нито един съвременен творец не се доближава до стила му. Той е ярък, отличителен и не е чашата чай на всеки, както биха казали англичаните. Стилът на Линч е разпознаваем по стаения ужас в кадрите на филмите му, по сюрреалистичните образи, по липсата на каквато и да било жанрова категория. Той прави изкуство, каквото сам иска да види.

В съавторство с кинокритика Кристин Маккена в „Кът за мечти“ режисьорът в 500 страници разказва кой е Дейвид Линч преди да бъде Дейвид Линч. Лични истории, интервюта с роднини и близки и детски снимки се редуват с разсъждения и разкази на Линч, хронологично структурирани от детството му, през най-важните етапи от кариерата му, до днес. Но както пише самият Линч, „човешкото съзнание е твърде необятно, за да се побере между кориците на книга…“

Кът за мечти

Роден и израснал в малко градче в Мисула в щата Монтана, малкият Дейвид е принуден често да се мести от щат в щат заради работата на баща си, който е учен ентомолог и пътува заради различни проекти. Едуина Съндхолм, майката на Линч, е градско момиче – родена в Бруклин, потомка на финландски емигранти. Среща Доналд Линч в колежа „Дюк“ и от техния брак се раждат три деца – Дейвид, Джон и Марта.   

Още като тийнейджър, пък и дори по-рано, Дейвид иска да се занимава с изкуство. За него най-значимите години, които са го оформили като това, което е днес, се случват в градчето Бойзи, щата Айдахо, където семейството се установява да живее през 1955-а след поредното местене. По онова време Дейвид е на 11 години. Именно в Бойзи той среща момчета, с които е приятел и до днес, и оформя афинитета си към стила на средните щати, който и до днес може да видите във филмите му. „50-те години така и не свършват за Линч. Майки в памучни вталени рокли се усмихват и вадят прясно изпечен пай от фурната; широкоплещести татковци в спортни ризи пекат месо на барбекюто или се запътват към работното си място, облекли костюми; повсеместните цигари – през 50-те всички пушат; класически рокендрол; сервитьорките в закусвалните са с красически малки шапчици; момичетата носят къси бели чорапки и обувки с бомбе в контрастен цвят, пуловери и плисирани поли – това са все елементи от естетиката на Линч“, пише Кристин Маккена в „Кът за мечти“. Лъскаво лустро от невинност и праведност прикрива мрачни сили. Ето това запечатва Линч от детството си и го пренася на голям екран.

Като малък той показва дарба за рисуване, но майка му отказва да му купува книжки за оцветяване, според нея те ограничават ума, затова баща му носи милиметрова хартия и Линч има възможност да развихри въображението си. Фантазията му не знае граници – от рисунки на пистолети и бойни машини, малкият Дейвид започва да прави и ръчно рисувани тениски за децата от квартала, освен това свири на тромпет в училищния оркестър, кара ски, плува и играе в Младшата бейзболна лига. Открива и киното, като първият филм, който си спомня да е гледал, е драмата „Изчакай, докато грейне слънцето, Нели“. Две от сцените и до днес предизвикват неописуем ужас у него, както казва самият той.

Още като тийнейджър Линч се обучава в арт колежи – отново няколко, защото не може да стои на едно място. Постъпвайки в уиверситета, започва да живее в най-опасния район на Филаделфия. Но ужасът е една от емоциите, които го водятя и го карат да прави кино. „Според мен хората изпитват страх дори без да разбират причината за него. Понякога влизаш в стая и долавяш, че нещо не е наред.“

На 21 години Линч се жени за гаджето си Пеги и само година по-късно става татко на първото от общо четирите си деца – Дженифър Чеймбърс Линч.

Дейвид Линч рядко споделя нещо за личния си живот, за децата и жените си. За сметка на това говори за киното, изкуството, подсъзнанието и своите музи. Линч за разлика от доста свои колеги, не се жени или не развива любовно-романтична зависимост към музите, с които работи. С тези жени, сред тях са Лора Дърн, Наоми Уотс и Изабела Роселини, той има силно приятелство и вдъхновяващи проекти, но нищо повече.

След развода с Пеги през 1974-а, когато детето им е на шест години, Линч се жени за Мери Фиск и през 1982-ра се ражда синът им Джак. Пет години по-късно бракът се разпада. През 90-те Дейвид започва най-дългата си връзка – с продуцентката Мери Суини. Те са заедно близо 10 години, преди да си кажат „да“ през 2006-а, но няколко месеца по-късно се развеждат, въпреки това продължават да работят заедно, като отглеждат сина си Райли. През 2009-а Линч се жени за последната жена в живота си – актрисата Емили Стофъл, с която се запознават на снимачната площадка на филма Inland Empire, дъщеря им Лула се ражда през 2012-а, а Емили, която е негова партньорка и до днес, се появява и в новия сезон на „Туин Пийкс“ с малка роля.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Мария – българската дъщеря на Борат

Или коя е Мария Бакалова, играеща Тутар в новото продължение на скандалния...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.