Станислав Трифонов е по-известен като Nasimo,един от най-популярните графити артисти от Източна Европа,чиито произведения може да видите в Санкт Петербург, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Белгия, Канада, Гърция, Турция, Китай, Косово… чак до Индия. Срещаме се на улица „Бачо Киро“ в София, където неговият графит „Прегръдката“ е част от инициативата КвАРТал за облагородяване на района около Халите и Лъвов мост
Станислав Трифонов прави впечатление на затворен и обран човек. Едва ли, когато е „надраскал“ първата си стена, както сам се изразява, някой е вярвал, че ще се превърне в това, което е днес. Макар да рисува вече 25 години, Насимо смята, че има да учи още много за рисуването и още какво да развива у себе си и работата си. Изрази го в края на миналата година с изложба Life is a Study, както и със своята книга със своеобразното име Sketchbook или „Скицник“.
Skate or Die в Търговище
„Бях много тихичък като дете. Принципно не обичах да съм център на внимание. Особено като ме изпитваха в училище и трябваше да говоря пред всички, ми беше най-големият стрес. И сега виж как Бог прави нещата. Да те поставя в такива положения, за да отработиш точно тази част у себе си, която най не харесваш.“
Роден през 1979 година в Търговище, Насимо произлиза от най-обикновено семейство, както той самият казва – баща автомонтьор и майка счетоводител. Родителите му насърчават неговия талант и желание да рисува, записват го на уроци. „Първият ми опит с графити беше на петнадесет години. Пред театъра в Търговище карахме скейтборд. Един приятел извади спрей и каза: „Момчета, отиваме да драскаме по стената на лятното кино. Всеки да напише каквото му дойде наум.“ Първото нещо, което написах на стена, беше Skate or die. След това вече си измислях всякакви имена, неща, които изреждах или пишех по интересни начини. Имам едно написано Sun, имам едно Popeye, защото това беше първото ми име като артист, имам Fly… Такива тъпотийки. Или копирах.“
По онова време писането и рисуването върху стени е нелегално и още при първия опит бандата от Търговище попада на полицаи. Адреналинът толкова им се услажда, че започват да „драскат по стени“ по-често.
Тогава идват и проблемите на Насимо – майка му не одобрява това, което прави, и когато го хване да излиза от вкъщи късно вечер, помъкнал раница със спрейове, веднага му ги взима. Той започва да ги крие из града, за да развива любимата си екстремна дейност.
