Актьора, познат засега от Театрална работилница „Сфумато“, скоро ще видим в ролята на Ботев в едноименния филм на Максим Генчев
Деян Жеков – засега познат най-вече на поклонниците на Театрална работилница „Сфумато“, всеки месец по няколко дни влиза в кожата и душата на Христо Ботев за филма, който Максим Генчев снима. Снимките протичат при особен режим заради бюджета, тъй като продукцията е изцяло частна и еуфорична. Възторгът в екипа е споделен, а режисьорът твърди, че след премиерата актьорът ще бъде признат за голямото откритие на новото българско кино. Генчев – вече отказал на мастити колеги да се „правят“ на Ботев, веднага долавя чистотата и искреността в очите, тембъра и въобще в цялата енергия на Жеков, който пък му разказва, че още не ходел на училище, когато прочел „Майце си“.
На Деян му е супер на сцената още от детската градина в Бургас. Той е Ян Бибиян по Елин Пелин и приема напълно осъзнато аплодисментите. Като тийнейджър в езиковата гимназия започва да свири на китара, да пише песни и да рисува. Майка му и баща му тъкмо си отдъхват, че актьорството ще им се размине – в рода има най-вече техничари, военни и преподаватели, когато Деян обявява, че ще кандидатства в НАТФИЗ. Приемат го от раз в класа на Маргарита Младенова. В четвърти курс репетира в „Островът на съкровищата“ в Театър „Азарян“. Сега Жеков ври и кипи в тежката класика на „Сфумато“: от „Три сестри“ по Чехов до „Раната Филоктет“ на Мюлер. Именно там го гледа Милена Андонова, която го кани за филма си „Пастир“, в който той е Йоан Рилски – в сюжет, писан по известните жития на светеца. И за информация на бъдещите фенки – Деян има муза: Анелия от Бургас, която не е актриса, нито певица или модел. Ето какво още сподели актьорът пред DIVA!.
Деяне, винаги ли си осъзнавал, че трябва да бъдеш артист?
Винаги съм бил убеден, че искам да се посветя на изкуството – като актьор, музикант, художник. Мисля, че у всеки човек живее подобен нагон, но простотиите и проблемите на живота го затрупват. При мен в точния момент на точното място се случи точното изживяване, благодарение на което желанието ми изкристализира окончателно. Актьори от бургаския театър разиграваха бурен диалог на ръба на скандала между Любен Каравелов и Ботев – при това в Морската градина. Изведнъж – както си вървеше представлението, небето се продъни от гръмотевици и светкавици и върху главите на зрителите се изсипа пороен дъжд. Картината беше изумителна – още е пред очите ми. Вероятно ще я помня до края на живота си.
Вече имаш ли усещане за сливане с Ботев?
Карам по-внимателно с езотериката. Въпреки че съм наясно: висши и необясними сили управляват битието ни. Едва ли някой се съмнява в това. Няма нищо случайно под слънцето. А сега, както и да прозвучи, ще призная, че почти всеки ден чета Ботев от много години насам. Във втори курс в НАТФИЗ колеги ми подариха тефтерчето му със стихове и ми пожелаха някой ден да вляза в образа му.
Твоя ли си е брадата, с която ще те гледаме?
Да. Бях я пуснал за „Пастир“, а след това я оставих още по-дълга за „Ботьов“.
Какво играеш сега в театъра?
Най-вече в „Сфумато“: Рогожин в „Идиот“ на Достоевски и Филоктет на Хайнер Мюлер. С Маргарита Младенова се бачка много здраво. Изтеглих шестица от тотото, когато попаднах в нейния клас. Тя е от малкото смислени професори в НАТФИЗ. Иначе академията е пълно дъно, каквито и гръмки думи да пише върху фасадата й. Не се притеснявам да го кажа. Ако човек не е искрен, нищо няма значение. Четири години бях потресен – леле-мале, истинско падение: счупени прозорци, счупени чешми, счупени кранчета в банята, никакъв реквизит, сценичните работници никога не са си на мястото. Не знам кой е големият виновник за малките на първо четене грехове. Разбирам, че времената са трудни, но това не е сериозно.
