Христо Блажев – високият рус професионален читател

© 2023 Creative Visual Solutions

И препоръчаните от него 100 книги, които трябва да прочетете – е, нека са поне пет

Наричат го професионален читател, блогър, любител на книгите, чийто нюх за четенето е безпогрешен. Пътят на Христо Блажев – близо два метра млад мъж зад щанда на издателство „Сиела“ на всеки панаир на книгата, към професионалното четене започва преди 14 години. „Бих се описал като интроверт, който няколко пъти годишно по време на книжните панаири се маскира на общителен екстроверт. Харесвам спокойствието в живота и книгите определено са правилният начин да го намираш, особено ако до себе си имаш и човек, с когото споделяте тази кротка страст.“

Всичко започва от „Книголандия“

„В самото начало на любовната ми афера с книгоиздаването бях нает като читател за издателство „Изток-Запад“. Пращаха ми книги на английски, които четях и рецензирах. Тогава ми хрумна, че практически съм професионален читател.“ Някъде по същото време Христо прави блога си „Книголандия“. „В ония години блоговете все още бяха нещо интересно – имах един, в който пишех на всякакви теми, и точно там взеха да се промъкват ревюта за книгите, които четях. Скоро усетих, че тези текстове ми носят удоволствие, и в „една нощ през самотния октомври“, ако мога да заема заглавието на любима книга, създадох книжен блог, който скоро обсеби цялото ми внимание и все още е важна част от живота ми. Беше замислен като място да пиша за книгите, които чета, и над 2600 ревюта по-късно си е все такъв.“

Започнах да отделям повече внимание и за обобщаващи статии, като тези преди пролетния и зимния панаир, както и равносметката на издателските ми години, но основно пиша текстове за книгите, които съм прочел. Съзнавам, че изглежда демоде на фона на внимателно аранжираните снимки в Инстаграм и веселяшките видеа в Тик-Ток, но това е моят начин да осмислям книгите и не планирам промяна.“

Фотография Издателство Сиела

Така създава и най-голямата Фейсбук група за почитатели на книгите

„Какво четеш…“

Днес групата има над 208 хиляди членове и ежедневно хора от целия свят (буквално) четат, пишат и разменят опит с любимите им и не чак толкова любими книги. Самият Христо еволюира като читател с годините. „Може би най-голямата промяна дойде с това, че започнах да чета много трилъри преди няколко години; причината е изцяло в западането на научнофантастичния жанр и липсата на достатъчно нови заглавия в него поради все така неразбираемия за мен отлив на читатели.“

И после допълва: „Когато превърнеш хобито си в професия, не остава много време за нещо друго, но все пак се стремя да обръщам колкото се може повече внимание на приятелката си, да пътуваме и да откриваме света заедно. А когато това се комбинира и с фенската ми страст към футболния отбор „Ливърпул“, нещата са наистина вълнуващи, ей го, скоро ще ходим на „Анфийлд“ за голям мач и подозирам, че няма да ми остане много време за четене.“

Днес Христо работи като редактор за издателство „Сиела“ и не би сменил работата си за никоя друга. „Вълнуващо е да научаваш за книги преди всички – понякога дори години преди издаването им те вече са включени в каталозите като предстоящи заглавия. Пак там откривам не само следващите книги, които ще издадем ние, но и виждам кои са вече избрани от други издателства и предстои да излязат на български. Страшното е, че това е бизнес, в който си постоянно в бъдещето, и това до голяма степен уталожва емоцията – докато работя по една книга, особено ако е избрана и по личния ми вкус, насочвам целия си фокус в нея. Но докато излезе от печат и тръгне към читателските ръце, аз съм вече в следваща или по-следваща; или например сезонното разминаване – ако е лято, планирам коледни романи, ако е зима – плажни четива. Така никога не успявам да съм наистина тук и сега, в настоящето.“

Фотография Издателство Сиела

След много години и увъртане, предложение от приятел да напише книга с „най-доброто от Книголандия“ – идея, която му изглеждала малко самоцелна, Христо най-накрая прави първия си сборник

„100 книги, които трябва да прочетете“

„Това е жокер, пряк път за смели читатели. Защото всички имаме своите 10 или повече любими книги, но за да ги открием, трябва да прочетем стотици или дори хиляда. Сигурен съм, че тези внимателно подбрани заглавия може да станат любими на всички, посегнали да ги разгледат, и ще им спестят четенето на много други книги, които са просто хубави. Но най-важното за мен е, че тази книга трябва да събужда разговор за други книги – такива, които са минали незабелязано или които според мен трябва да бъдат прочетени от колкото се може повече хора.“

Сборникът предлага 100 читателски отзива, написани от Христо за заглавия, които обичате, чували сте или по някаква причина сте пропуснали. А критичният му поглед и уважението, с които тези текстове са съставени, превръщат своеобразния наръчник в  ерудиран и интригуващ разказ за онова невероятно колективно приключение, което обединява толкова много хора в една обща страст – четенето. „Когато в началото на лятото бях на созополските семинари на фондация „Елизабет Костова“, някак от комбинацията от класна литературна компания и морското спокойствие в главата ми внезапно изплува точно това заглавие. И се захванах с работа по него.“

Написване на „100 книги, които трябва да прочетете“ в прекия смисъл на думата реално няма. Текстовете в сборника са писани в продължение на 14 години, а сега само са редактирани, ошлайфани и както Христо казва – подобрени. „Аз самият рядко имам търпението да си ги чета задълбочено след написването им, допада ми да са по-непосредствени. В селекцията, която направих в продължение на няколко дни, имаше двойно повече заглавия.

Реших да се откажа от класиките, които всички познават и са постоянно препоръчвани. След това прецених, че няма смисъл да препоръчвам и заглавия от обичани от мен и мнозина автори като Пратчет, Вонегът, Маркес.

Накрая трябваше с болка да се откажа и от любими автори като Бакман и Юнасон, да речем, защото те са достатъчно популярни. Искаше ми се да акцентирам не просто на заглавия, които хората не са чели, а на такива, които дори не са чували по една или друга причина.“

Петте задължителни заглавия

В пътуването си из вселената на книгите Христо Блажев подминава най-очевидните и шумно аплодирани избори, които присъстват в повечето читателски списъци, и се спира на скрити бисери, останали в сянка. „Когато съм на щанд на панаир и трябва да дам препоръка, питам винаги за вкуса на човек, все пак трябва да се тръгне от някаква отправна точка. Но ако говорим за по-универсални препоръки, то определено години наред такава беше „Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон, по-късно добавих „Лиричните клоуни“ и други книги на любимия Ромен Гари или „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. А за по-смелите читатели винаги съм отправял предизвикателството, наречено „Доброжелателните“ на Джонатан Лител, най-диаболичния роман, който съм чел.“

Моля Христо да препоръча пет заглавия, които смята, че читателите на DIVA ще оценят, но не биха се сетили да разлистят. Замисля се. „Ще се повторя – книгите на Ромен Гари, започвайки с „Лиричните клоуни“, но изобщо всяка книга на този неподражаем бард на любовта си заслужава четенето. Много важна книга за нас, българите, е „Мравки и богове“ на Стефан Цанев; мисля, че това е най-доброто огледало, в което да опознаем себе си малко по-добре. Задължителна е „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери, години наред обичана от много читатели. „Енигма“ на Антони Казас Рос, която може и да не е лесна за намиране, но е сред най-силните книги за крайностите на любовта към книгите, които съм чел. И за финал мисля, че може би мнозина няма да са чували за „Човешката любов“ на Андрей Макин, а е от онези диаманти, които отразяват и светлината на душата, и чернотата на света, и историята през миналия век.“

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Алма: Сплав от безгрижие и смелост
Познавате я още от песента й Perfect, с която покори българските слушатели,...
Read More
0 replies on “Христо Блажев – високият рус професионален читател”