Деляна Манева: В честна битка за вниманието на читателите

Текст Темз Арабаджиева

Със сигурност изглежда строга –  жена с остър ум и с още по-безкомпромисен език. Почти успява да ме заблуди, че разговорът ни ще се плъзне по ледената пързалка на академичните клишета, все пак до името ѝ стоят „титли” като преподавател, театрал, сценарист, партньор на един от най-популярните български писатели (Алек Попов).

Но след срещата ми с дебютния ѝ роман „Шестият пръст” съм наясно, че Деляна Манева отдавна е надскочила наложените ѝ от думите и от обществото граници. А тази привидна „строгост” е онова спокойствие, което само човек, достатъчно уверен в себе си, може да достигне.

Изкуството да пишеш роман усвоява по трудния начин – преминава през един от онези тъмни периоди, в които спасителният пояс се оказва само това да подадеш ръка другиму (или да потънеш с него). Дори това да е измислен персонаж като Павел. Шестнайсетгодишно момче, пред което са отворени всички врати на Европа-та, трябва да се срещне с биологичния си баща, когото не помни да е срещало. И тази среща си има цел – един подпис и едно сбогуване „завинаги”. Но това, което започва като просто „дискомфортно преживяване” между Мюнхен и София за уреждането на една формалност – отказ от родителски права, се оказва сблъсък с  действителността. А след тази среща нищо вече няма да е същото.

И то не само заради противопоставянето на българско-извънбългарско. Самата Деляна смята, че то съществува само в нашите глави. „Оттам се раждат комплексите ни и обратното – преекспонираното „развяване на флага“. Напротив, за главния герой на романа родината му и оттам – произходът, не е повод за гордост. Този факт го кара да се чувства различен, това не му харесва и отрано е развил у него ирония и сарказъм. Той гледа на родната ни действителност без романтични илюзии и може би има своите основания. Но това е само едната страна на медала. Павел/Паул ще подцени контекста, ще се оплете в „родната паяжина“ и в един момент ще му хареса да бъде различен.”

Съвсем наясно е, че е успяла да придаде на героя си всички неприятни черти, които един тийнейджър би могъл да притежава. Според нея за повечето от тях е характерно това парвенюшко перчене –  „чванство“, без значение къде са. Но допълва, че  то е тяхната броня.

„Те излизат от доверчивостта на детството и понякога се вкопчват в материалния свят сякаш притежанията са част от индивидуалността им. Не трябва да им се сърдим. Понякога ние не сме по-различни, просто играчките ни са други.“

Spread the love
More from divamagazine.bg
И „Оскарите“ отиват при… Брад и Зендая
В ситуация на пандемия церемония за наградите „Оскар“ все пак ще има....
Read More
0 replies on “Деляна Манева: В честна битка за вниманието на читателите”