Демна Гвасалия: Грузинец, омъжен, провокативен, талантлив

Фотография Getty Images

Въпреки че преди няколко месеца напусна собствения си бранд Vetements, един от най-провокативните млади дизайнери продължава работата си като креативен директор на Balenciaga

Текст Димитрина Иванова Фотография Getty Images

Отдавна е ясно, че да бъдеш забелязан в света на модата, който стотици млади дизайнери са готови да превземат често на всяка цена, трябва да бъдеш неудобен, краен индивидуалист, да не спазваш правилата, а напротив, да създаваш нови, да шокираш, да провокираш… Някъде между това обаче се прокрадва и онази доза талант, даваща ти дързостта да превърнеш самоиронията в най-силното оръжие в модата. Онази, суетната и лустросана реалност, която някой трябва да сваля на земята заедно с непоносимите понякога за носене високи токчета. Затова никога няма да забравим лошото момче на британската мода Аликсандър Маккуин, ще си спомняме с носталгия за най-добрите години на Джон Галиано и тайно ще си мечтаем, остарявайки, да носим в себе си бунта на непокорната Вивиан Уестууд. Всяко време с героите си.

Поколението Z обаче има нужда от нови, може би малко по-практични и играещи си с консуматорската страна на модата по гениален начин  дизайнери. Точно затова през последните няколко години не спираме да чуваме имената на Алесандро Микеле, който върна в играта един поовехтял бранд като Gucci, на Джеръми Скот, който превърна Moschino в junk food порцията, с която всяко момиче иска да прегреши, и не на последно място на Демна Гвасалия, който успя да ни накара да поискаме чанта за хиляди евро на Balenciaga, копие на онази, която всъщност можем да имаме само срещу едно евро в IKEA, а мнозина бяха готови да платят над 200 евро за неговия тишърт с логото на DHL.

Гласът на новото поколение

Демна Гвасалия напоява новата попкултура с непримиримостта си срещу установените правила в модата и успява да направи така, че дори очевидно грозното да примем за красиво. Загърбва блясъка на Grand Palais, за да прави ревютата си в McDonald‘s на „Шан-з-елизе” или в някой гей клуб. Името му обаче свързваме преди всичко със създаването на собствения му бранд Vetements в съдружие с брат му Гурам и още няколко приятели, пожелали анонимност. Това се случва през нетолкова далечната 2014-а, а само година по-късно Демна поема поста креативен директор и в Balenciaga, наследявайки Алекзандър Уанг. Франсоа-Анри Пино, собственик на конгломерата Kering, под чиято шапка е известният моден бранд, нарича Гвасалия „новата мощна сила в творческия свят“ и показва безупречния си бизнес нюх в откриването на таланти. За пореден път. Защото след поемането на руля от Демна, Balenciaga удвоява продажбите си, отваря десетки нови магазини и целият свят носи най-известните маратонки Triple S.

Само за няколко години грузинският дизайнер успява да превърне и двата бранда в тотален must have в street style културата. Може би защото именно уличният стил е най-голямото му вдъхновение, той ни накара не само да преоткрием, но и да се влюбим в суитшърите, oversize силуетите и унисекс модата. Даде ни една друга гледна точка към масовата консумация и се намести удобно на модния подиум. “В един момент осъзнахме колко сме фрустрирани. Бяхме започнали да губим усещането за забавление в модата. Осъзнахме, че трябва да създадем нещо, от което съвременният свят има нужда“, споделя Демна за решението да създадат Vetements. Отегчени от модата, те правят антимода и той е главен герой в нея. „Винаги работя така, че да деконструирам нещо, за да създам друго“, казва Гвасалия. И успява.

Един никога необличан екип Adidas

Демна не обича много да се връща назад, но винаги ще помни как едва 7-годишен отива при техния съсед – гръцки шивач, за да му скъси панталоните. Още тогава искал да изрази различността си. Само че тя не се приела твърде добре и родителите му били привикани в училище. Все пак се намирали в консервативна Грузия. Били бедни и трудни години и родителите му винаги му купували по-голям размер дрехи. Демна си спомня спортния екип Adidas, който не облякъл нито веднъж, а си го пазел като съкровище, докато му станал малък. За него по това време да носиш Adidas било като да караш Lamborghini.

Въпреки че не обича да говори за миналото си на бежанец, темата се прокрадва в колекциите му и от позицията на преживяното днес осъзнава, че именно трудностите, през които е преминал, му помагат да не се влияе толкова много от материалния свят, а да го иронизира умело чрез средствата на модата.

Дизайнерът в компанията на Ана Уинтур

Гвасалия е роден в Сухуми, край бреговете на Черно море, на 25 март 1981 г. Когато е на 10, избухва гражданската война и семейството е принудено да напусне дома си. За да се доберат до столицата Тбилиси, продават семейния автомобил и семейния автомат Калашников, купувайки кон. По-късно емигрират в Дюселдорф, Германия.

Малко след като завършва Кралската академия по изящни изкуства в Антверпен, Демна се озовава в ателието на Maison Margiela. Нещо, което със сигурност оказва влияние в развитието му като дизайнер. С часове той прекроява стари дрехи, изрязва, сглобява и вижда как понякога от няколко привидно нищожни парчета плат може да се създадат неща, които никога досега не са правени. Изкарва в модната къща четири години, след което се озовава в Louis Vuitton, където остава само една. С парите, които е заделил по време на престоя си там, успява да даде началото на Vetements.

Срок на годност

Твърде бързо обаче Демна се изморява от измамния блясък на Париж и докато всички се опитват да намерят своето място под небето на модната столица, той се омъжва за френския музикант Луи Гомес и се премества в Швейцария. Става вегетарианец, започва да тренира редовно, а малко след това се оттегля от Vetements, оставяйки вече разработения бранд в ръцете на брат си. Напускането на дома, многократната смяна на адреса в преследване на мечтите създават чувство на непринадлежност и търсенето на нова идентичност у младия дизайнер. Стабилност – това иска Демна. И дом, и някой, който да го обича. Намира ги и точно затова избира Цюрих. Мястото, което е всичко друго, но не и модерно. Място, на което най-после може да ходи спокойно със суитшърт и шапка, без да бъде гонен от ресторант, както се е случвало в града на любовта. Място, което да му даде нов творчески заряд именно с това, че е на киломентри от света, в който всеки иска да бъде звезда.

Веднъж в месеца Гвасалия хваща влака до Париж, където е централата на Balenciaga, прави няколко фитинга, провежда няколко срещи, вижда се с приятели и се връща обратно. Там, където споделя сутрините си с Гомес, след това се разхожда в гората, преди да се намести комфортно в ателието си. Работи три дни в седмицата, а през останалото време ходи на концерти, изложби или пазарува в близкия супермаркет (когато е отворен). „Отървах се от онази несигурност, с която се борех преди, от нуждата да се доказвам – казва той. – Мислех си, че не мога да бъда егоист, но може би остарявам, а може би осъзнах, че трябва да се свържеш със себе си, за да бъдеш по-добър дизайнер. Със сигурност съм различен от този, който бях преди пет години. Вече не съм от тъмната страна на света.“

Точно затова решава да се оттегли от Vetements. Защото ако в началото е намерил в негово лице начин да изрази гнева си и да покаже на света кой е Демна Гвасалия, сега творческият му устрем не може да намери своето място тук, минал е срока си на годност и както споделя наскоро пред Vogue: „Аз се промених, модата се промени и Vetements може да продължи своята история, без аз да стоя зад нея.“

Но това не е краят

И докато затваря една врата, отваря друга… за Balenciaga, защото наскоро бе обявено, че марката ще се завърне в Седмицата на висшата мода през юли в Париж след 50-годишното си отстъствие от нея. Демна решава да се разрови в архивите на Кристобал Баленсиага, опитвайки се да усети неговия свят, и най-после е готов да направи следващата крачка в модата. Самият той признава, че най-после се чувства готов. И не, няма да интерпретира легендарния дизайер, а ще покаже своя почерк. По-спокоен, по-уравновесен и балансиран. И въпреки че преди именно депресивните състояния и гневът са му помагали да бъде по-креативен, сега порасналото грузинско момче преоткрива новия си свят, който може да бъде по-светъл и също толкова вдъхновяващ. Как успява ли? С любов и от любов. Най-вече към себе си.

Spread the love
Публикувано от
Още от Димитрина Иванова

Когато Изтокът превземе Запада

Кансай Ямамото, Йоджи Ямамото, Рей Кавакубо, Исей Мияке и Кензо Такада –...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.