Розите са част от културното ѝ ДНК, наследство и страст едновременно. Родена в града на автоматите и розите – Казанлък, след години живот в различни точки на света, Силвия Йонкова се завръща в розовите градини от детството си, за да ги преоткрие чрез ароматите и да ги превърне в красиво преживяване с бранда си ROSEOVERDOSE. Идеята му е необичайна, но интригуваща – Take your nose on a trip в необятния свят на уханията. Силвия придобива своите практически познания по парфюмерия в някои от най-престижните съвременни парфюмерийни школи. Наученото за света на уханията споделя на roseoverdose.com, а част от него – и с читателите на DIVA.
Как се предозира с рози? Звучи едновременно омагьосващо и малко плашещо…
Всеки път, когато влизах в розоварна, се чувствах като удавена в цистерна, пълна със супа от цветя. Години по-късно и след безброй ароматни инциденти с тази благоуханна и бодлива красавица, съвсем отговорно мога да заявя, че вече се харесваме.
Розата, предполагам не само за мен, но и за повечето българи, носи усещане за травма от детството. Дървени мускалчета, локум, бай Ганьо, Балкантурист и какво ли още не. В моя случай добавяме и факта, че съм израснала в семейство, което поколения наред е отглеждало рози и други етеричномаслени култури. Вкъщи една студена вода не можеше да се изпие, без да ѝ се добавят рози. Козметиката беше с роза, лекувахме се с роза, готвеше се с роза, повечето десерти бяха с вкус на роза, вината се правеха с роза, ракията също. Беше натрапчиво, но пък доста ароматно, факт. Добрите новини са, че тази свръхдоза роза не ме погуби, а напротив, отвори ми вратите и очите за един нов свят – този на парфюмерията. Розата предизвика рязък обрат в мен, от враждебност към възхищение, и даде началото на един проект на страстите – ROSEOVERDOSE.
Разкажи ми малко за тази любов, как заобича розата?
Всъщност грижата за розата ме накара да я заобичам и знам, че тя също ме обича, връща ми страшно много. Връзката ни е сложна – прилича на любовна афера.
От няколко години се грижа за последното семейно насаждение. Направих и една нова градина, в която има няколко вида маслодайни рози – Damascena, Alba и Centifolia.
Където и да съм, ги мисля тези храсти. Харесва ми, че са дивачки. Буйни, трънливи, непокорни. Всеки ден ми отварят нови врати и ме учат на нещо ново. Много се развълнувах, когато разбрах, че розата е в едно ботаническо семейство с малините и къпините, това обясняваше защо самите растения изглеждат като малинови храсти и ми подсказа, че като аромат розата би се комбинирала добре с тези плодове, както и със синята слива, бадема, ябълката, черешите…
Розовите градини и грижата за тях са в сърцето на моето приключение като любител-парфюмерист. Те са вдъхновение, дом и дестинация.
Какво те накара да изучаваш изкуството на парфюмерията? Как започна?
Тайнството на парфюмерията има притегателна сила за мнозина, но аз имах цел. Исках да разбера защо българската роза е абсолютната рокзвезда в света на парфюмерията, а е някак неоценена от българите, мечтаех да създам парфюм с нея.
Започнах да търся начини да обогатя обонятелната си култура, така попаднах на книгите на Манди Афтел. По-късно имах възможността да участвам в нейните класове за създаване на парфюми. Впоследствие изучавах парфюмерия в The Institute of Perfumery в Грас, Южна Франция, в The Institute for Art & Olfaction в Лос Анджелис и при Доминик Дубрана.
Какво намери в света на парфюмерията?
Намерих призванието си. Питах се защо българското розовото масло не мирише като цветята в градината – романтично, нежно, свежо, а има доста сложен, странен и многолик аромат с различни подтонове – на зеленина, на цитруси, дори на подправки. Намерих отговорите в парфюмерията. С времето разбрах за съставката фенилетилов алкохол, която в процеса на дестилацията остава в розовата вода, но почти изчезва като елемент в розовото масло, което обясняваше всичко. Бях толкова щастлива – разбрала защо розовото масло не мирише на рози, че се запалих по парфюмерията. Започнах да се обучавам на различни места по света, за да разбера повече за розата и за нейните ароматни интерпретации. Исках да заобичам това цвете и парфюмните материали, произведени от него. Осъзнавах, че във фината парфюмерия розата разгръща потенциала си.
Мечтала си да създадеш свой парфюм с роза, успя ли да сбъднеш тази мечта?
И още как! Велико е да можеш да практикуваш това, което изучаваш. За момента съм създала над 15 парфюма с роза. Отделен въпрос е, че половината от тях вече не ми допадат. Най-вероятно във времето ще създам нови и ще отпаднат други. Ароматите ми дават възможност да играя, да творя, да експериментирам, а това адски много ме зарежда и вдъхновява.
Първият парфюм, който официално вече е на пазара, е натурален и съдържа етерично масло от българска роза, името му е Rose Cabaret. За мен беше предизвикателство да работя точно с етеричното масло от роза, а не с абсолю от роза. Както един мой приятел го описва, „лъстив шамар в лицето на традиционните мускалчета“ с връхни нотки от розов пипер, грейпфрут и листа от магнолия, в сърцето – роза, карамфил, иланг-иланг върху основа от сандалово дърво, опопонакс и нагармота. Развива се доста различно на всяка кожа, натуралните съставки са в непрекъснато взаимодействие освен с кожата, и с околната среда, което прави парфюма жив и динамичен.
