Краля на попа и Принца на попа – две личности, без които поп музиката нямаше да бъде това, което е днес. Независимо от скандалите около тях и нееднозначната оценка за личния им живот, безспорно е едно – те оставиха след себе си песни, които ги надживяха
Съперничеството между Майкъл Джексън и Принс изглежда някак съвсем естествено. Те имат много общи неща – в музикално отношение и не само. Оказва се обаче, че това съперничество излиза извън територията на музикалните класации, а враждата между тях на моменти стига до крайности.
Независимо от приликите пътят към успеха при двамата е различен. За
Принс
той е белязан от упоритост и постоянство. Дебютният му албум For You излиза през 1978 г., но не жъне успех. Въпреки това Детето от Минеаполис, както го наричат заради ръста му, не се отказва. Той продължава да прави музика и да издава албуми – по един всяка година, с много малко изключения. От втория му албум – Prince, е и първият му голям международен хит – I Wanna Be Your Lover, който оглавява две седмици класацията на Billboard. Но въпреки относителния успех на този и на следващите му албуми музиката на Принс остава малко или много ъндърграунд чак до 1984 г., когато прави големия удар с шестия си албум Purple Rain и едноименния сингъл, който му носи „Оскар”. От този момент кариерата му тръгва стремително нагоре, албумите му са платинени по брой продажби, а самият той става вторият по популярност музикант след Майкъл Джексън. През следващите години Принс е все така продуктивен, ексцентричен, със собствен почерк, различен от мейнстрийма, а енергията и харизмата му са завладяващи. Също както и сексапилът му впрочем – въпреки ниския ръст той си спечелва славата на един от най-големите любовчии в бранша. Мадона, Ким Бейсинджър, Шерилин Фен, Шиниъд О‘Конър и Кармен Електра са само някои от „трофеите“ му. Има два брака и дете от първия, което умира скоро след раждането заради генетични увреждания.
За разлика от Принс
Майкъл Джексън
е на сцената от съвсем ранна възраст. Заедно с четиримата си братя (има и още три сестри) той пее в семейната банда The Jackson 5. На 7-годишна възраст е солист на групата, на 11 вече е звезда и пише повечето от песните им, а списание Rolling Stone го нарича „гений с невероятна музикална дарба“. През 1979 г. Майкъл издава първия си солов албум Off the Wall в партньорство с Куинси Джоунс, който става негов продуцент. Албумът се продава в 20 милиона копия.
През 1982 г. излиза албумът Thriller, съдържащ хитове като Billie Jean, Beat it, The girl is mine и Say Say Say. Thriller носи на Майкъл Джексън 8 награди „Грами” и се превръща в най-продавания албум в историята на музиката. Така започва епохата на Джексън-манията, която не стихва и до днес. Джако е явление, несравнимо с нищо друго. Музиката, танците, облеклото, пластичните му операции и свързаните с тях слухове – всичко в него е нестандартно и уникално и дори скандалите около личния му живот не могат да разколебаят любовта на феновете.
А скандали не липсват. През 1993 г. Краля на попа е обвинен в педофилия. Година по-късно делото е прекратено заради липса на доказателства, но стресът съсипва здравето на певеца и той се пристрастява към успокоителни. В опит да изчисти имиджа си се жени за Лиса-Мари Пресли, но след две години се разделят. Вторият му брак е с медицинската му сестра Деби Роу, от която има две деца. Разделят се през 1999 г., а през 2003-та се ражда и третото му дете от неизвестна в публичното пространство майка. Междувременно обвиненията в педофилия отново са на дневен ред. Не спират и след смъртта му.
Въпреки различните си творчески пътища Майкъл Джексън и Принс са
преки конкуренти
и в това няма нищо чудно – двамата са тъмнокожи, екстравагантни и харизматични. Слуховете за вражда, излизаща извън професионалната сфера, се потвърждават от разкрити преди няколко години записи на интервю от 1988 г., в което Майкъл директно и с неприязън говори за Принс.
„Аз съм се доказал още като съвсем малък. Той смята, че съм му конкурент, и това не е честно. Надявам се да промени мнението си, защото ще бъде наранен. Изглежда ми от типа хора, които биха се самоубили или нещо подобно. Не ми харесва да ме сравняват с Принс“, казва Джако. По-нататък в записа описва Принс като „един от най-грубите хора, които съм срещал“, който „се е държал подло и гадно с моето семейство“.
Хапливите коментари на Джексън недвусмислено разкриват, че враждата е нещо повече от музикално съперничество. През годините тя е намирала изражение не само в клюки и обиди, но и в поредица от инциденти, включително физически заплахи и вуду магия. Нека видим кои са основните моменти от нея.
