Имунната система трябва да функционира в режим на постоянно модифициране, за да поддържа защитата срещу непрекъснато еволюиращите микроорганизми, с които се срещаме
Д-р Екатерина Куртева е последна година специализант по клинична имунология в Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, София. Преди да се насочи към имунологията, специализира ортопедия и травматология. През 2019 г. защитава докторска степен по имунология към Катедрата по клинична имунология на МУ-София на тема, свързана със системните автоимунни заболявания на съединителната тъкан.
Д-р Куртева, какво представлява имунната система?
Това е вродена система за защита на собствения организъм, състояща се от клетки и разтворими фактори, която подпомага тялото да разграничава собствени от чужди за организма молекули на бактерии, вируси, гъбички, паразити, собствени клетки с потенциал за туморно израждане и много други. Състои се от физически бариери, механизми на вродения имунитет, както и адаптивен (придобит) имунитет. Физическата бариера може да бъде механична, химическа или биологична и обхваща включително кожата, както и секретите на респираторния, стомашно-чревния и пикочно-половия тракт. Имунните клетки присъстват на различни места в организма – в кръвта, лимфната система, епитела и съединителната тъкан.
От какво зависи имунната система да е надеждна?
Състоянието на имунната система зависи от множество фактори – хранителен режим и поведение на хранене на индивида, микробната флора в стомашно-чревния тракт, физическа активност, среща с патогени, замърсяване на въздуха и водата. Шест основни хранителни компонента участват в поддържането на живота и здравето: протеини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали и вода. Както недохранването, така и хроничното преяждане увреждат метаболизма, което от своя страна води до намален имунитет и по-тежко протичане на инфекциозни заболявания. Диетичните фактори, които променят имунния отговор, са: повишеният или понижен енергиен прием, количеството и качеството на приеманите мазнини, дефицитите/излишъкът на витамини и микроелементи, фитонутриенти, приемът на пробиотици, пребиотици и диетични фибри. Белтъчното недохранване например води до промени в Т-клетъчния отговор, намалена Т-клетъчна пролиферация и понижен антителен отговор. До придобит имунодефицит водят и недостиг на вит. А, вит. Е, вит. D3, вит. В6, вит. B12, каротеноиди и флавоноиди, както и на микроелементи като магнезий, мед, цинк, селен и калций.
Говорейки за вроден и придобит имунитет, кой от тях е по-важен?
За да може да се защити организмът от различни патогени, е необходимо системите на вродения и на придобития имунен отговор да работят синергично.
Вроденият имунитет се състои от рецептори за разпознаване на еволюционно силно консервативни и кръстосано реагиращи участъци от различни болестотворни микроорганизми, антимикробни пептиди, клетки, компоненти на системата на комплемента и различни цитокини. Това е бързият неспецифичен отговор и на този етап се смята, че не генерира памет срещу атакуващите антигени.
Придобитият имунитет създава имунологична памет след първоначален отговор спрямо специфичен патоген и води до засилена реакция при последващи срещи с този патоген.
Кои са белезите на високия и устойчив имунитет?
„Високият“ имунитет не е непременно нещо хубаво. Прекомерно и неправилно „стимулираната“ имунна система в един момент може, образно казано, да насочи защитните си „войски“ срещу себе си и човек да отключи автоимунитет. Имунната система трябва да функционира в режим на постоянно модифициране, за да поддържа защитата срещу непрекъснато еволюиращите микроорганизми, с които се срещаме. Тази непрекъснато развиваща се система понякога реагира срещу собствените клетки на тялото, идентифицирайки ги като чужди, което води до разрушаване на здравата тъкан и причинява автоимунни заболявания и рак.
Защо се твърди, че хората, приемащи имуносупресори, са по-неподатливи на коронавируса?
Предвид че човечеството се сблъсква за първи път с вируса на SARS-CoV-2, всякакви възможни хипотези бяха и продължават да бъдат обсъждани в научните среди както по отношение на невъзприемчиви към инфектиране индивиди (и техния антипод – т.нар. суперспредъри), така и по отношение на рисковите групи за тежко прекарване на ковид-19. Предполагам, че тези твърдения почиват на факта, че имуносупресивните лекарства имат потенциал да предотвратяват цитокиновата буря и се използват успешно при лечението на пациенти с ковид-19 в болнични условия. Въпреки това, ако говорим за профилактичен ефект, няма еднозначни резултати от проведените до момента клинични проучвания. Дори има данни, че част от пациентите със системни автоимунни заболявания на съединителната тъкан, които имат белодробно засягане и приемат имуносупресивни лекарства, са с повишен риск от по-тежко протичане на инфекцията и възникване на усложнения.
