Вирусните инфекции са врагове, с които се сблъскваме през есента и зимата, тази година към тях се прибави и ковид-19. На дневен ред освен ваксинирането излиза с особена острота въпросът за профилактиката. За съжаление, това не става с бързи еднократни действия, важно е укрепването на имунитета да е постоянно.
Не е толкова трудно, както изглежда на първо четене, твърди нутриционистката Надя Петрова, която разказва какви са заключенията на колегите й на последния световен конгрес. А след нейните препоръки ще се спрем на няколко всекидневни навика, които ще ни помогнат да преживеем сезона на простудите.
Надя, разкажи ни за конгреса на ESPEN и какво ново от него в условията на пандемия от ковид-19?
Този конгрес е най-голямото събитие в Европа на тема клинично хранене и метаболизъм, на което присъстват средно 4-5000 специалисти от целия свят, около 85% от тях лекари, тази година за първи път беше изцяло дигитален. Темата на първия ден от конгреса, разбира се, беше Covid-19 и новостите покрай него. Президентът на ESPEN Роко Барадзони беше доста краен в изказванията си, като на няколко поредни слайда използва думите Malnutrition kills. (Malnutrition е термин, използван често в нашите среди, отнася се до дефицита на ценни вещества, както микро-, така и макронутриенти, тоест протеини, витамини, минерали и есенциални мазнини). Твърдението е, че хронично болните, както и хората с наднормено тегло, често са в такова състояние, откъдето и Барадзони определи malnutrition-a като основен рисков фактор за Covid-19.
Какъв дефицит се наблюдава в организма на хората, заразени с новия вирус?
Генералните заключения до момента бяха, че Covid-19 протича по-тежко при хората с хронични или метаболитни заболяванияq от една страна, и при здрави хора, но с дефицити на ценни вещества, от друга. Или комбинация от двете. Рискови фактори за тежко протичане на заразата са:
– наднормено тегло
– диабет 2 – 10.9%
– хронични заболявания на дробовете – 9.2%
– сърдечносъдови – 9%
– компрометирана имунна система – 3.7%
– други хронични заболявания – 16.5%
– пушачи (бивши и настоящи) – 1.3% – 2.3%
За рисков фактор се смята дефицитът на:
– витамин А
– витамин С
– витамин D3
– витамин E
– фолиева киселина
– витамин B6
– витамин B12
– минералите желязо, мед, цинк и селен
– омега 3
Има ли нещо ново, което трябва да знаем за храненето и въобще за начина на живот с цел да поддържаме висок имунитет?
Не мисля, че информацията е чак толкова нова, но все пак е добре да се подсещаме, че витамин Д3 е ключов за имунитета ни и е редно да сме запознати дали случайно нямаме дефицит от него, за да вземем мерки навреме. Дефицитите на ценните вещества от списъка по-горе също не са за подценяване.
Може ли да добавим нещо към стандартните начини за профилактика? И каква е вашата лична профилактична програма?
Стандартни за едни може да се окажат нетолкова стандартни за друг, но като цяло:
– повече движение и излагане на слънце или дневна светлина, когато е възможно
– здравословно хранене и намаляване на захарите в менюто, за да се избегнат метаболитните заболявания като рисков фактор, диабет тип 2,
– качествен 8-часов сън.
Аз бих добавила периодичното гладуване като добра превенция, особено по отношение на наднормено тегло, диабет 2 и сърдечносъдови проблеми.
Периодичното гладуване е един от биохаковете, за които говорят постоянно най-добрите експерти в света, чиято цел най-често е една – да отслабнем, без да се подлагаме на луди диети. Но то не се справя само с това, периодичното гладуване подобрява инсулиновата чувствителност и се води подходящо при диабет, метаболитен синдром, за здравето на сърцето, за дълголетие и много, много други.
Най-общодостъпният вариант е 16 часов пост и 8 часа, през които се храним, като например първото хранене за деня е в 12-13 на обяд, а последното в 19-20 вечерта. През останалите 16 часа организмът е в състояние на пост (идва от английското fast и за целите на този материал думата „пост“ означава пълно въздържание от храна, а не просто избягване на някои храни, както е в църковния пост).
