Непоправим оптимист, поправим перфекционист, заклет екстремист на тема френска естетика и любител на джаз музиката – така се определя художничката, която ни остави без дъх с изложбата си „Персона”
Ако звъннете на младата художничка Джени Иванова от 9 до 5 в нормален работен ден, ще я заварите, както тя самата казва: „В естетвения ми хабитат – моето ателие.“ Причината? Не че трябва да я има непременно, но в случая, казано на жаргон – Джени Иванова е хит.
Първата си самостоятелна изложба „Кресчèндо“ прави в бар „Петък“ през 2019 г. Ковид-19 пристига малко след това и Джени се затваря в ателието си, използвайки изолацията, за да вложи творческата си енергия в картини. След изложбата „Персона“, предизвикала охкания и ахкания, постове в социалните мрежи и тълпи от инфлуенсъри, които искат да се снимат с творчеството на младата художничка, Джени е с невероятно много ангажименти. „Това лято ще е много работа, защото октомври ми предстои самостоятелна изложба в галерия „Нюанс“.
„На 5-годишна възраст спечелих награда в конкурс за детска рисунка. С времето усещам все по-силно, че този пламък е горял у мен през цялото време.“ Абсолютно осъзнат избор за Джени е Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен, където е приета специалност „Иконопис“. „Нещо интересно – първата ми играчка от шоколадово яйце беше една малка художничка с палитра. До ден днешен я пазя на видно място. Аз вярвам в съдбата и знаците, които тя ни изпраща.“
След завършването се мести в София, където получава бакалавърска степен в Националната художествена академия, специалност „Стенопис“, а няколко години по-късно завършва и магистратура „Сценография за драматичен театър“.
„Иконописта и стенописта са много близки изящни специалности. Разликата е, че в иконописта се учат канони и има правила, а стенописта ми даде свободата да рисувам това, което искам, както го искам. Сценографията пък ме научи да защитавам тезата си, защото основната специфика при нея е работата в екип и всяко творческо решение трябва да бъде аргументирано. Моят курсов ръководител доц. Марина Райчинова казваше: „Художникът е като куче, всичко разбира, но не може да говори, а художникът сценограф опровергава тая теза.“
Ако сте изпуснали изложбата „Персона“, леко трябва да ви е яд, но може да спите спокойно – Джени Иванова тепърва има какво да покаже. „В изкуството си търся автентичност. Важно ми е картините ми да се харесват, да са различни и най-вече да обожавам да ги рисувам. С цикъла от персони успявам да съчетая всичко това. Имам идеи, с които да доразвия темата, и нямам търпение да ги изобразя. Възнамерявам да разбера докъде мога да стигна в тази посока.“
Една стара къща в центъра на София и бижутата, изложени там, вдъхновяват Джени „да пътува назад във времето до Париж“ и да нарисува жената, която вижда там.
„Историята на изложбата „Персона“ е много интересна. Миналото лято една приятелка, която впоследствие поканих за куратор на изложбата – Харита Асумани, си скъса бижуто и я придружих до бижутерска къща „Велмар“ да подмени кордата. Влизайки в това пространство, онемях. Аз съм любител на френската естетика, а всичко там напомня на нея – високи тавани, дървена дограма и под. Аристократична атмосфера, влюбих се! Месеци наред мислех за това пространство и започнах цикъла с картини от „Персона“, без да си давам сметка какво ми предстои. Направих няколко картини и си казах – не мога да не опитам. Срещнах се със собственика на бижутерската къща, който хареса работата ми, и решихме да направим изложба. Имах по-малко от четири месеца за останалите картини, но бях придружена от най-голямата си муза. И така на 20 април 2023 г. „Персона“ бе открита. С 15 картини, направени специално за това любимо пространство.“
Картините на Джени отразяват много ярко специфична женска енергия. „Ако можех да си избирам времето, в което да живея, не бих се поколебала в избора на арт деко. Жената от този период е много характерна със своето социално и нравствено израстване. Моите женски портрети са еманципирани, но нежни. Персони, които освен духа на миналата епоха носят и следи от настоящето, което ги кара да не принадлежат на нито едно време.“ А женствеността и женската енергия за Джени отразяват насладата от живота. „Творенето е като акт на свързване с естествената ми енергия. Красотата, колкото и субективна да е, я търся с изкуството си. Тази, която все повече отсъства и се превръща в отживелица в съвремието ни.“
Джени балансира работата с ежедневието си и съчетава естетика с френско влияние. Освен това за нея рисуването не е просто работа… и никога не е било. „Усещам професията си като призвание и почти всичко се върти около нея. В зависимост от настроението си мога да рисувам през деня или много късно през нощта, обичам свободата, с която разполагам. Денят е изпълнен с много светлина, бои, музика и мирис на терпентин.“
Ако искате да погледнете работата ѝ по-отблизо, за да се подготвите за онова, което предстои, може да я намерите на сайта ѝ, както и в Инстаграм, където е известна като @jennyiivanova и често пуска картините си още преди да са напуснали ателието.
