По-позната като Mademoisellie в социалните мрежи, Ели се занимава с маркетинг и ПР, създаване на съдържание и фотография. Най-голямата ѝ страст са пътешествията, модата и животните. Тя не само открива красотата в малките детайли, но и я създава – от комбинациите в гардероба ѝ до историите, които разказва. А червеният цвят, точките и очарователното ѝ куче Чарли са онова, по което няма как да я объркате.
Фотография / Давид Миров
Слънчев съботен ден в София. Как ще го прекараш? Обожавам района около Шишман, КвАРТал, където и живея, Оборище и Шипка. Любими по-лежерни места за хапване уикенда са ми Сабале и добрата стара Фабрика дъга, кафето е от Алтруист или Тандир, тестените вкусотии са от &хляб, а за малко безвремие много обичам книжарница Mahala и Ж Jazz room за перфектен край на деня. За бърза връзка с природата отивам в Докторската градина със сандвич в ръка от Il Fornetto.
Дестинацията, която нямаш търпение да посетиш през 2025 година Мароко. Една от най-любимите ми държави, която ме омагьоса още при първото ми посещение. Този път искам да я преоткрия. Там има толкова много пластове – от суковете с цветове и аромати, които те поглъщат, до тишината на пустинята, която сякаш те прегръща.
Кое е най-впечатляващото „скрито бижу“ (hidden gem), което си посещавала у нас или в чужбина? В София любимите ми не толкова популярни места са Ж Jazz Room и Ganci, а за локация в чужбина – градчето Мужен във Френската Ривиера, винтидж пазара всеки понеделник в Ница, бар Fitzgerald в Антиб, а съвсем скоро бях в най-невероятния ресторант SanBrite в Cortina d’Ampezzo.
Ако можеше да се върнеш назад във времето, би живяла през… 60-те години. Това е епоха на свобода, бунт и революция – в модата, музиката и изкуството. Вдъхновяват ме икони като Туиги и Брижит Бардо, геометричните шарки, ярките цветове и безгрижната енергия, които сякаш излъчват живот и индивидуалност. А и кой не би искал да танцува на музиката на The Beatles или да носи мини рокля с увереността на Туиги?
Фотография / Давид Миров
Какъв е твоят ритуал за творческо вдъхновение и презареждане? Идва основно от пътуванията – няма нищо по-зареждащо от това да откриваш нови места, да се губиш сред непознати улици или да се вглеждаш в детайлите на новото място. Освен това искрено обичам да оставам насаме с мислите си като една истинска меланхолична риба – разходка с кучето ми Чарли или просто време с тефтер в ръка често са достатъчни, за да събера мислите си. Понякога най-доброто, което мога да направя, е просто да се погрижа за себе си.
Как си изградила постоянството да създаваш съдържание? С работната си култура от преди фрийлансърството. Винаги съм била заобиколена от изключителна дисциплина у дома, в учебните заведения, в офиса. Минала съм през корпорации и доста сериозни позиции, които са ме научили на много важни ценности. Създаването на съдържание изисква последователност, отдаденост и ясна цел, анализиране на бързо променящата се среда и висока адаптивност към новостите.
Най-смелият тоалет, в който си се виждала… На мен всеки ден ми е като излизане на модния подиум – приемам съчетаването на дрехи като игра, която носи искрена усмивка на лицето ми. Обикновено събирам погледите на хората, най-вече тук, в България, защото изборите ми са малко по-смели, цветни и нетипични, но са доста харесвани от хората, които също като мен се вдъхновяват от модата. Най-голяма публика съм събирала по време на фотосесия в Quché с огромна рокля на точки и далматинец в ръка.
Фотография / Борис Михайлов
Последната ти модна находка… Истински фен съм на качествените български брандове и когато имам възможност – инвестирам именно в тях за гардероба си. Последната ми покупка е велурен пижамен костюм в бордо на ZOE – имам същия модел в смарагдово и е най-носената от мен дреха. Чакам да ми пристигне и един невероятен костюм на точки. Отново е от роден дизайнер.
Фотография / Анастасия Давидова (вляво), Борис Михайлов (вдясно)
Ароматът, без който не можеш… Ароматите за мен са като портал към спомени. Любимият ми парфюм е на Gucci: The Voice of the Snake – толкова дълбок и характерен, че се е превърнал в моята „униформа“. Но ако говорим за сантименталност, Alien на Thierry Mugler винаги ме кара да се усмихвам – това беше любимият парфюм на майка ми и ще го свързвам с нея завинаги. А най-любимият ми аромат? Този на моето куче. За мен това е истинският comfort zone – мирисът на дома, спокойствието и любовта.
Фотография / Борис Михайлов
Най-трудното решение, което си взимала… Да загърбя всичко, което „трябваше“ да бъда, и да поема по пътя, който наистина ме вдъхновява. Дори завърших образование, което никога не съм харесвала, и работих на места, които ме потискаха, защото вярвах, че това е единственият избор. Да оставя всичко това зад гърба си и да започна от нулата беше страшно, особено в момент, в който загубих и майка си. Въпреки трудностите, никога не съм съжалявала за избора си.
Какво те вдъхнови да започнеш да снимаш? Винаги съм имала афинитет към това да запечатвам света около себе си чрез кадри. За мен снимките са много важна част от живота ми, тъй като съм много сантиментален човек. Нивото обаче вдигнах благодарение на мъжа ми, който е фотограф. Покрай него се омагьосах от това да разбирам повече и от техническа гледна точка, за да запечатвам света така, както е и в моето въображение.
Подкасти и книги, които винаги препоръчваш? Българските подкасти, които харесвам, са: „Радини въленения“ by Thrift Sheep, „Естествен интелект“, „Говори интернет“ и Kari’s Calling. Книги: „Зеленият път“ и „Яж, моли се и обичай“. Ще добавя и за развлекателно, но доста образователно четиво – списанието InGlobo, което събирам религиозно.
