Виктор Калев – „Грамофонът“ на великолепния имитатор

Виктор Калев

Преди 25 години питат Виктор Калев дали планира моноспектакъл. Той, млад и зелен, наскоро завършил ВИТИЗ, с типичния си възпитан тон отбива любопитството: „Все още няма как да съм готов за подобно изпитание.“ Но не крие, че идеята не му е чужда – не желае кариерата му да зависи от капризните и често несправедливи чиновническо-роднински-йерархични схеми в столичните трупи. Той иска да бъде не просто актьор, а популярен и обичан служител на музите. Формулира го за себе си и го споделя с родителите си още когато е на 10 – тогава майка му и баща му, изключително земни и почтени хора от Златоград, го водят в София, за да участва със скеч в детската асамблея „Знаме на мира“. Виктор сам измисля и „поставя“ хумореската, в която се вихри с няколко различни тембъра. До този момент негови зрители са роднини, приятели, съседи, съученици в Златоград. Както и колеги на баща му в мината, пред които още като 5-годишно хлапе рецитира „Жълтата гостенка“ на Христо Смирненски. Но не социалната поезия е стихията на Виктор, а имитациите. Докато е сам вкъщи, не спира да слуша виниловата плоча „Осветени пози“, мюзикъл на композитора Атанас Косев по текстове на Георги Ивчев и Любомир Пеевски със Стефан Данаилов, Емил Димитров, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Татяна Лолова, Григор Вачков. Има още десетина плочи на Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Васил Найденов, Мими Иванова, Стефка Берова и Йордан Марчинков. И не само пее като звездите, но влиза и в образите им – дотолкова, доколкото ги е гледал по телевизията, защото Златоград не е спирка в турнетата им.

„Играл съм всичко и сега играя. Поклон, аплодисменти и това е. Научих всичко, но едно не зная – не изиграх ли себе си накрая?!” Това са финалните стихове от прекрасната песен на Георги Калев по текст на Ивайло Вълчев, с която актьорът смело разголва душата си

„Познавах безпогрешно гласовете им, въпреки че някои от тях дори не бях виждал. Когато започнах да изпълнявам наизуст монолозите от „Осветени пози“, учителките взеха да ме включват в програмите за различните тържества. Беше малко странно – пред няколко души сякаш се смущавах, но пред стотина бях като риба във вода“, разказва сега Виктор.

Усеща, че е ловък в превъплъщенията, когато „премята“ генерал в казармата – за малко да се озове в дисципа заради някакво провинение, но с благородна лъжа отървава кожата. Измисля, че е в тежка депресия заради изневерила приятелка, та затова не осъзнава какво прави и стига до „прегрешението“. Началникът така се трогва от мъжката изповед, че го освобождава от наказанието. После – за да си спести някой и друг ден от войнишките неволи и за да угоди на семейството, кандидатства физика и химия в Софийския университет и дори го приемат. На лекциите гледа като индианец, а на упражненията в лабораторията успява да предизвика няколко малки пожара. С риск да разочарова родителите си, за които сериозното образование е свързано с наука, изтегля документите си от Алма матер, за да ги подаде във ВИТИЗ. Цяло лято се готви тайно за изпитите с приятелка от Златоград. Тайно, защото, макар че техните са артистични – баща му свири на акордеон, а майка му пее, те са убедени, че стане ли човек на изкуството, Виктор ще гладува.

Виктор Калев направи истински фурор в Античния театър на Пловдив – феновете горещо го аплодираха на точните места, заливаха се от смях и се просълзяваха

Толкова е оригинален и органичен, че във ВИТИЗ го приемат от раз. Там се запознава с цялата тайфа, която по-късно ще превземе ефира и шоуто – включително и със Слави Трифонов, който като гадже на Силвия Лулчева присъства на витизчийските сбирки.

След като завършва академията, професор Здравко Митков го режисира в театър „София“, където започват да се сбъдват някои от мечтите на Виктор – да излезе на една сцена с любимите си колоси. Той, дебютантът в занаята, е до Стефан Данаилов в последната пиеса на легендарния Станислав Стратиев „Празни стаи“. Виктор е Кратун в „Напразни усилия на любовта“, влиза в „Адската машина“ на Кокто, в „Д-р“ на Нушич. Стоян Камбарев го взима в „Три сестри“ на Чехов и във „Времето и стаята“ в Малък градски театър „Зад канала“. Там участва още в „Инспекторът е тук“, в „Макбет“ – версия на Иво Сиромахов, става и балкански антигерой в „Урбулешка трагедия“ на Душан Ковачевич с режисьор Валентин Ганев. А преди да се впусне в телевизионната въртележка на първите постдемократични формати, се справя с основен образ във филма „Коледата е възможна“. Там отново се докосва до няколко от големите – Константин Коцев, Иван Джамбазов, Надя Тодорова, Никола Рударов.

Докато е в „Каналето“ и в „Шоуто на Слави“, мисълта за монопредставление не му дава мира. Всеки от десетките пародийни образи там е монозрелище, за което и досега се говори като за образец в жанра.

Просветлението идва през 2016-а, 10 години след като е напуснал театралната сцена. С Ваня Щерева създават „Грамофонът“. Виктор разказва за емоции и случки от детството си, тя ги описва. И тъй като за акцията му трябва съпродуцент и мениджър, кани Кирил Кирилов, днес най-известния театрален продуцент. Сега двамата представят „Грамофонът“ на 28 април в НДК – атрактивно пътешествие, заредено с екзистенциална тъга по изгубеното време, с хумор и любов, изградено върху много лични истории на известния актьор. Зрителите отново ще се смеят и ще се просълзяват, докато Виктор им разказва за детството в Златоград, за емблематичната си родопска баба Велика, изпълнява някои от легендарните поп шлагери от последния половин век. Той умее да опитомява хората, да ги хваща за гърлото, но преди всеки „Грамофон“ поглежда към иконите на Богородица, Исус и свети Мина, молейки ги да му дадат енергия. Прекръства се и казва: „Господи, помагай ми да имам сили и талант да въвлека хората в моето. Да са много щастливи и доволни, друго не искам.“ Сигурен е и че баща му го гледа от небесните ложи.

„Всеки път играя „Грамофонът“ като за първи и като за последен път. Влагам максимално душата си в сюжетите от по-далечното и по-близкото минало, в хитовете на най-големите ни певци. Не се пестя – давам каквото мога на хората в залите и в летните театри. Цената е висока, но в моя полза – разменената енергия. След спектакъл не мога да заспя от адреналина, осъмвам от вълненията!“

Виктор не е от най-разчувстващите се и ревливи хора на света, но признава, че няколко пъти се разплаква на „Грамофонът“. Първо, разбира се, на националната премиера в Бургас през 2016-а, където идват 2000 зрители. Сълзите му рукват и с българите в Париж, които, чуят ли евъргрийните на Лили Иванова, си реват на воля. Сантименталните изблици са неизбежни и в Златоград, където го гледат и слушат всички, с които е израснал. А в Амфитеатъра на Пловдив старо гадже се оказва сред почитателите му – изненадата е огромна, прегръдките са гарнирани със сълзи.

Виктор Калев

Виктор няма колебание в професията, въпреки че театърът е като да пишеш върху вода. „Не се жаля през тези два часа и половина, максимално съм отдаден. Насладата от съпреживяването, от дъха, смеха, сълзите е безценна. Тя е смисълът на този занаят“, казва той за 30-те образа в „Грамофонът“. В тях, естествено, има и от собствената му житейска философия. „От баба ми Велика, остроумна и мъдра жена, целият Златоград я познаваше, са ми останали няколко важни принципа. Да не дълбая в миналото – важно ми е тук и сега, а не какво е било вчера. Да не се фокусирам в нямането, а да бъда благодарен за всичко, което имам. Да не искам постоянно още и още – господ е преценил колко ми е необходимо и ми го е дал. Никога не ми е хрумвало да се оплаквам – би било твърде нахално.“

Винаги съм мислил, че е по-лесно, когато играя други хора. Когато вече имах какво да кажа на публиката и реших да изиграя себе си, го направих плавно и постепенно. Защото да изиграеш себе си, е като да оставиш душата си.

В края на април с него в НДК поп диви от четири генерации – Богдана Карадочева, Силвия Кацарова, Тони Димитрова, Нели Петкова, ще изпълнят някои от най-култовите български дуети.

„Тони първо ми е приятел, после колега. За нея има запазено място в сърцето ми. Сигурен съм, че винаги мога да потропам на вратата ù, и тя ще ми отвори. Още преди повече от 20 години разбрах, че е от моите хора. Бяхме само на „Здрасти“, когато се оказахме в едно и също шоу на площада в Мадан. Трябваше да изляза преди нея, но изведнъж останах без микрофон. А микрофонът е личен, дори интимен аксесоар за всеки артист и той не го отстъпва лесно. Когато разбра, че съм крайно притеснен, Тони ми подаде собствения си микрофон. Невероятен жест. След концерта говорихме с часове. По-късно бяхме заедно на две големи турнета в Канада. На път и особено в чужбина най-бързо става ясно дали с някого сте от една и съща кръвна група.“

Виктор Калев с трима от малкото си любими приятели – Тони Димитрова, Кирил Кирилов и Нели Петкова

С Нели Петкова са бойни другари още от много отдавнашния конкурс „Аз пея“ на „Ку-ку бенд“. Виктор я печели бързо не само защото е отличен артист, умеещ да бъде откровен с публиката – тя е очарована от чекмеджето му с изтънчени подправки, от стайлинга му, от подредения му по цветове гардероб.

Ще има ли своеобразно продължение на „Грамофонът“? Да, но с по-различна конструкция, извън интимния свят на Виктор. Песните обаче са задължителни, може би няма да са само български, може би музикалният спектакъл ще се казва „Грамофонът“, повдига завесата Кирил Кирилов.

„Пак ще бъде моето. Няма да ме видите в чуждо шоу, в което се състезавам с някого. Нито пък в реклама, в която подкокоросвам драгите зрители“, уточнява Виктор.

Spread the love
Tags from the story
More from Албена Атанасова
Присила – живата кукла на Елвис Пресли
Актрисата от „Голо оръжие” мечтае да бъде погребана до единствения си съпруг...
Read More
0 replies on “Виктор Калев – „Грамофонът“ на великолепния имитатор”