Материята сама по себе си също влиза в ролята на основен разказвач като бялото често служи за
КОНЦЕПТУАЛНО НАЧАЛО
Първокурсниците от НХА откриват ревюто с темата „Еньови нишки“, потопена изцяло в бяло. Запомнящо се е присъствието на творения, напомнящи сюрреалистични създания, сред които изпъква изумителна асиметрична рокля от прозрачна материя с телена конструкция за глава, еволюираща във фуниеподобна форма. Силата на бялото като основа за разказване на истории чрез обеми и текстури е блестящо защитена и от Ива Шопова от НБУ.
Успоредно с ефирността виждаме и категоричността на кожата. Жаклин Илиева от НБУ демонстрира впечатляваща зрялост с кожени корсети, обемни ръкави и аксесоари като клъчове. Колекцията ѝ е свързана с темата за сексуалния тормоз – кауза, към която дизайнерката има категорично отношение. Жената в нейния прочит е много по-силна, но неслучайно колекцията се казва Stain („Петно“), защото след това неизменно остават следи. Тя използва контраста между кожа и коприна, символично обагрена в кръв. Нейният еквивалент в академията – Габриела Михова, също избира кожата, за да покаже еволюцията на своя дизайн от гащеризон с широки крачоли (който MONA носи на първата ни дигитална корица – б.а.) до аутфит на стероиди с преувеличени обеми.
Категоричността на кожата разказва истории за травма, еволюция и надмощие. Суровата материя служи едновременно като спасителна броня срещу агресията и като инструмент за изграждане на безкомпромисни силуети
Фотография, грим и стайлинг / The Trackers
Коса / Анастасия Димитрова
Гафер/осветление / Денислав Попов
Сет дизайн / Александра Митева
Ретуш / Аелита Спиридонова
Плетивата пък внасят необходимата мекота, прикриваща по-дълбоки послания. В НХА Галя Георгиева използва бохо шик плетива, за да разкаже историята на Мара, избрала края на живота си пред робството, превръщайки колекцията си в ода за свободата.
В НБУ Ивайла Петрова (една от победителките на тазгодишния конкурс за млади дизайнери Idea Moda – б.а.) с плетивата ни пренася в свят на сънища с колекцията си To Die, to Sleep или „Хамлет между живота и смъртта“. Чрез пола от възглавници с полъх на Бел епок и мрежеста рокля с инсталация, напомняща крила на насекоми, тя задава въпроса дали да останем в реалността, или да отплаваме към неизвестното. Адекватна точка на този прочит слага колекцията на Ангелина Долгова от НХА, която превръща страха от обществото в смелост да бъдеш видим и истински.
Фината мекота на плетивата всъщност прикрива дълбоки психологически послания. Зад бохо шик естетиката и причудливите форми се крият сериозни размисли за цената на личната свобода, бягството в сънищата и смелостта да бъдеш истински
Модата на новото поколение е и
ПРЕЖИВЯВАНЕ, И ПЪРФОРМАНС
Никой не го доказва по-добре от Георги Стойнов от НБУ, чието дефиле се превръща в спектакъл – падаща черна пелерина от кадифе разкрива облак от бяла органза – материя, избрана вероятно заради нейната мистичност. В края на подиума остава купчина черни дрехи – референция към колекцията Horn of Plenty на Маккуин. Ивайла Ушева от НБУ и нейната колекция Confined е вдъхновена от ограничението на тялото. Отправна точка е усмирителната риза, напомняща за ограниченията, в които ни поставя вътрешният критик. Тя също залага на изненадата и преувеличените дължини с готически елементи, като акцентът пада върху две забележителни връхни дрехи в наситеночервено. В началото тя представя къса вариация на тренчкот с уголемени ревери и структуриран геометричен ръкав с цепка, от която се показват ръцете. Трансформацията на подиума продължава с вталена рокля с архитектурна кройка и структура на палто, която при премятане назад се превръща в sack силует на гърба (обемна падаща свободно форма – б.а.), за да се стигне до абсолютната кулминация. Последното червено творение завладява пространството под формата на величествено кралско палто.
Дефилетата еволюират в концептуални пърформанси с трансформиращи се пред очите ни кройки и визуално „опаковане“ на силуета, навяващи асоциации с Кристо и театралния гений на Александър Маккуин.
Концептуалният пърформанс присъства също толкова силно и в Академията, където Алис Демирева изследва темата за присъствието и отсъствието. Сцената, в която модел по бельо буквално съблича наслоените дрехи от друг, за да дефилира с тях, преминава отвъд обикновеното обличане. Чрез сложните драперии и висящите червени нишки се създава визуален ефект на концептуално „опаковане“ на човешката фигура, навявайки категорични асоциации с мащабните инсталации на неразбрания у нас експериментатор Кристо.
Неслучайно третокурсниците от НХА поставят акцент именно върху трансформацията и осъзнатия дизайн. Балансът между техническите умения, суровата градска реалност и радикалната свобода на подиума ни казва, че времето на плахите опити е приключило. Тези млади дизайнери уверено водят родната мода към бъдещето.
