Годишните ревюта на студентите по моден дизайн от НХА и НБУ категорично доказват, че бъдещето на българската мода принадлежи на смелите. В този обзор проследяваме как новото поколение творци използва радикалните силуети и сложните техники не като самоцел, а като ключ към пробуждането на една все още недоразвита у нас индустрия
Текст / Ина Иванова
Фотография / Кристина Одони, Мария-Магдалена Бобчева, Натали Николова, Пламен Гаврилов, Стилян Мурджиев
Нека си признаем – когато чуем студентско модно ревю, често си представяме неносими фантазии, изолирани в собствен творчески балон, далеч от реалността. Но какво се случва, когато този балон се спука и от него излезе бъдещето на българската мода?
Истината е, че прогресът във всяка индустрия се ражда на ръба на радикалния експеримент. Бунтът срещу конвенционалното на студентите по мода тази година беше заявен още със самия избор на сценография. И двете събития се проведоха на изключително интересни локации – студентите от НХА превзеха депото на Центъра за градска мобилност, докато тези от НБУ избраха алтернативното пространство на Zoki’s Warehouse. Суровите индустриални декори са неоспорима метафора за тяхната решителност да си проправят път по неутъпканите творчески пътеки.
Ако разгледаме паралелно двете учебни заведения, откриваме разлики в подхода, но и обща цел. Докато в Академията категорично се усеща респект към техниката най-вече чрез сложни набори и използване на геометрия, то в НБУ преобладава сантиментът към преувеличените силуети. И двата обаче водят към едно – предефиниране на носимото.
Ако има нещо, което се откроява на подиума през този сезон, това е
ОБЕМЪТ КАТО ФОРМА НА ПРОТЕСТ
Емили Кайн от НБУ с колекцията си Freaky изследва трансформацията на тялото чрез преувеличени пропорции (при които раменете буквално достигат до ушите). Вдъхновена от маргинализираните групи, радикалната енергия на Club Kids и историческите freak шоута, тя превръща странността в сила, заявявайки, че дрехата не е създадена, за да се слее с тълпата, а за да привлича внимание. Подобен подход виждаме и при Кристина Любенова с нейната концепция Harajuko Taksim, която майсторски сблъсква цветната ексцентричност на Токио с романтичната меланхолия на Истанбул. В моделите ѝ са вложени специфични и трудоемки техники, а гамата е вдъхновена от кукленската естетика на Хараджуку.
Достойна конкуренция от страна на НХА откривам в колекцията на Ния Йорданова, разнищваща проблема за консуматорството и властта. Младата дизайнерка се фокусира върху това как човек вече не се храни, за да оцелее, а живее, за да се храни – буквално и преносно. Тя прави паралел между изменената, дори деформирана ГМО храна, с която е залят пазарът, и изкривения човешки морал вследствие на алчността. С полъх от естетиката на Walter Van Beirendonck Ния показва как желанието за „още“ може да изкриви както идентичността, така и принципите. Особено впечатление правят уголемените обувки с високи платформи, „напомпани“ с тръбовидни елементи, а абсолютният шоустопър е инсталацията от четири цветни чанти-сака, разположени симетрично върху мъжка връхна дреха – въздействаща метафора за смазващото бреме на свръхконсумацията.
Този стремеж към нови форми намира продължение в изследването на допирните точки между
МОДАТА И АРХИТЕКТУРАТА
От едната страна стои строгият конструктивен подход, при който Денислав Димитров от НБУ залага на ясно изразени архитектурно-геометрични форми. Този лайтмотив резонира съвършено с второкурсниците от НХА, които работят по общ проект със студенти от УАСГ при доц. Орлин Иванов. Резултатът при тях е структуриран дизайн, граничещ с експеримент, който провокира конструкцията, съпоставяйки я с движението на човешката фигура чрез впечатляващи геометрични артикули.
В пълна опозиция на строгата геометрия на подиума изплува и усещането за флуидност чрез темата за морето.
Джесика Ружина от НБУ използва органза в колекцията си The Silence Between, сякаш за да пресъздаде морски бриз, контрастиращ със суровия ефект на текстурираните материи и занаятчийските плетени елементи. Колекцията ѝ е вдъхновена от мига на тишината. Тя използва много текстилни техники, нагледно показващи как душата се отваря, за да покаже емоцията. Като моряците, които се чудят дали ще има буря, или ще гледат хоризонта, и обикновеният човек не знае какво емоционално състояние ще го завладее. Този баланс между експеримент и носимост откриваме и в морската естетика на Димитър Аврамов от академията.
Силно впечатление прави Ирена Лозева от IV курс във филиала на НХА в Бургас, чието вдъхновение от ветроходството се материализира в асиметрии, набори и експериментални форми с материя, с която рядко виждаме дизайнер да се заиграва. Георги Карантилски от НХА показва друг поглед към природата – чрез дрехите си инсталации той пресъздава преживяването от една буря по време на първото си къмпингуване. Използвайки нетрадиционни материали като счупени палатки, въжета и раници, дизайнерът създава цялостна история – като шапката с огромна периферия, декорирана с десетки капки, запечатващи момента на бурята.
