Тайната на моите тайни е, че никога не ги разкривам, изповядва спътницата на Великия мастурбатор, за когото тя се грижи до смъртта си без да има собствени артистични претенции, за да не отнема от аурата на Дали
Порязал пръста на дясната си ръка, Дали крещи, че ей сега ще развие тетанус, но не допуска прислужницата да дезинфекцира раничката. Търкаля се по пода в пристъп на истерия. И единствено Гала може да го успокои, но тя е далеч, в замъка Пубол, който той ѝ е подарил и може да пристъпи прага му само с писмена покана от собственичката. Налага се да я доведат в къщата в Кадакес, където съпругът ѝ, известен с ипохондрията си, е убеден, че ще трябва да му отрежат ръката.
О, Гала няма да допусне това да се случи! Тази ръка на гения има още какво да нарисува, за да бъде продадено на баснословни цени и да осигури високия стандарт на живота ѝ. Вярно, че за да озапти Салвадор, тя трябва да се раздели с последния от любовниците си – актьора Джеф Фенхолд, който твори своята музика в замъка. Но Гала пътува около 70 км, за да прегърне като бебе страдащия си съпруг, да му духне на порязания пръст и да го превърже.
Разказвам епизод от филма “Земята на Дали” от 2022 г., в който Бен Кингсли изигра гениалния сюрреалист, а Барбара Сукова – неговата жена, вдъхновителка, мениджър и както я определят някои – чудовище.
“Световна слава аз завоювах само с помощта на Бог… и всекиднената героична самоотверженост на една необикновена жена – моята Гала”, е признавал испанският художник приживе. И освен че я е рисувал безброй много пъти, дори е подписвал някои от произведенията си с “Гала Салвадор Дали”.
За него тя е първата и единствената. Но коя е всъщност тази жена, Гала?
Последният опит за биография на спътницата на гения е книгата Surreal& The Extraordinry Life of Gala Dali на Мишел Гербер Клайн. Докато чакаме да я прочетем на български, нека се опитаме да отговорим на зададения по-горе въпрос, използвайки всички достъпни източници за
жената, без която нямаше да има Салвадор Дали
Родена в Казан през 1894 г. като Елена Ивановна Дяконова, тя съвсем не е обикновено руско момиче, както я определят някои източници. И макар съдбата да не ѝ вещае нищо добро, още от съвсем млада знае какво може и какво иска.
Само на 11 тя губи баща си и се премества с майка си в Москва при пастрока си – адвоката Дмитрий Илич Гомберг. На 19 се разболява от туберкулоза и е изпратена в санаториум в Швейцария. Там обявява, че се казва Гала, а по-младият от нея поет Йожен Гриндел, с когото водят дълги вълнуващи разговори за поезия и литература, поставя ударението на последната сричка в новото ѝ име – Гала. Преведено от френски, то означава празник и отлично отразява характера на жената, която го носи. И в която Йожен Гриндел се влюбва до уши.
Неуспял да се излекува от поезията, заради което е изпратен в швейцарските Алпи, се жени за рускинята въпреки несъгласието на родителите си. Вече като Пол Елюар през 1918 г. става баща на Сесил, единственото дете, което Гала ражда. Години по-късно, през 1932 г. тя прави аборт от Дали и когато ѝ съобщават, че нещо се е объркало и най-вероятно повече няма да може да има деца, възкликва: “Какъв късмет!” И доверява на д-р Луис Повелси: “Нищо от Дали не искам да предам на бъдещето. Искам всичко да приключи с мен.”
Още докато е омъжена за Пол Елюар, Гала се впуска в живота, за който е предопределена – на артистична и забавна прелъстителка, елегантна, вдъхновяваща, провокативна, пресметлива, свободна от ограниченията на буржоазния морал. „Никога няма да имам вид на домакиня, ще бъда истинска кокетка (ярка, парфюмирана и с маникюр. Ще чета много, много. Ще работя в областта на дизайна или превода. Ще правя всичко, но ще имам
вид на жена, която не се напряга
заявява пред съпруга си тя. За известно време – три години – Пол Елюар я дели с художника сюрреалист Макс Ернст, на когото Гала позира в Берлин и съвсем естествено му става любовница. Тримата живеят в едно жилище и не се крият.
Сесил, която най-вероятно не се е радвала на гореща майчина обич, пораства при баща си и неговите две следващи съпруги, след като през 1929 г. Гала свързва живота си с десет години по-младия от нея каталунски художник Салвадор Дали.
При първата им среща на плажа в Кадакес, където семейство Елюар е поканено на почивка заедно с поета Гарсия Лорка, Гала изглежда отегчена и скучаеща. Дали обаче е като поразен от мълния при вида на голото ѝ тяло, обърнато с гръб към него. “Тялото на Гала – казва той, – ми се стори като направено от божествена плът с цвета на златист мускат”. Под лъчите на слънцето в очите на влюбения младеж тя се превръща в кралица. И е
жената, с която 25-годишният испанец изгубва своята девственост
пристигайки при нея в Париж. Преди това ѝ е написал: “В този момент мога да се поздравя с теб само правейки любов!” Години по-късно признава: „Веднъж опитах секс с жена и това беше Гала. Беше надценено“,
Виждайки Гала за първи път на плажа в Кадакес, Дали е омагьосан от тялото ѝ. Снимката е от 1955 г.
За нея – сдържана и хладна, дори високомерна, в началото той е “непоносим” и дори “неприятен”, опитвайки се да я впечатли с прекомерно артистичния си вид на бохем и творец. Поведението му я дразни, но “тя разпозна у мен наполовина лудия гений, способен на огромна самоотверженост”, казва по-късно Салвадор Дали.
Корените на неговата лудост са загатнати още в ранните му детски години. Роден е в семейството на провинциален нотариус в градчето Фигерас на 11 май 1904 г. Едва девет месеца по-рано родителите му са погребали първородния си син, също Салвадор. Петгодишен, малкият Дали е заведен на гроба на брат си и му е казано, че той е негово превъплъщение. Този психологически шок има последици: момчето започва да крещи, да прави скандали, да се облича странно. По този начин иска да покаже на света, че е жив и уникален, а не просто “копие на един призрак”. През 1921 г. умира майка му, още един шок, последван от женитбата на баща му за по-младата му леля.
Но Гала, прозряла потенциала на неговата лудост, поема съдбата му в ръцете си с откровението: ”Мое момче, ние повече няма да се разделяме” и “Скоро ще бъдете
такъв, какъвто аз искам да ви виждат“
Тя става негов мениджър, майка, муза и единствен стълб на здравия му разум. Без нея Дали вероятно щеше да завърши в лудница. С нея се превърна в световна марка.
Пол Елюар не иска да се разделя с жена си и ѝ посвещава едно след друго стихотворения, с които я умолява да не го напуска. Но Гала прекарва все повече време с Дали. Благородният поет им оставя жилището си, което с любов е обзавеждал като семейно гнездо.
В Париж обаче Дали живее като в изгнание. Гала е неговата опора, без нея той не се осмелява да ходи по улиците. Тя го води за ръка и го успокоява, че няма да падне. Налага ѝ се да се грижи за прехраната, трескаво мисли как да намери пари за кино (единственото им развлечение), за масло и бои. Безуспешно се опитва да продава платната на любимия си – обувките ѝ се пълнят с кръв, докато обикаля от врата на врата богаташите във френската столица, убеждавайки ги да купят нещо нарисувано от Дали. Вечер, докато домакинства и готви, не пропуска да го окуражава да рисува.
Гала и Дали сключват брак през 1932 г., след като тя получава развод с бившия си съпруг, поета Пол Елюар
Скоро в Париж започва да се говори за артистичната двойка, която е все по-популярна в средите на сюрреалистите, в които Дали е въвлечен от Луис Бунюел. С някои от тях Гала не само флиртува, но и заплита интимни отношения –
на очарованието ѝ се поддават Луи Арагон и Андре Бретон
Влиянието на Гала върху мъжете от сюрреалистичния кръг всъщност било толкова голямо, че някои започнали да я възприемат като заплаха. Според изследователя Агниш Рей, лидерът на движението твърди, че е виждал Гала като съперник, негодувайки срещу нея и връзката ѝ с другите художници от колектива. Освен със споменатите по-горе, ѝ приписват и афери с Ман Рей и Джорджо де Кирико, който дори я помолил да му стане агент. Споменава се и за Пикасо, известен със своята стиснатост, както и с женкарството си, но предложил на Гала да си избере каквото пожелае от картините му. А Дали продължава да твърди, че я обича повече от майка си, от баща си, от Пикасо и дори от парите…
Вратите на най-богатите домове се отварят пред художника, чиято популярност расте с всеки изминал ден. Виконт де Ноайя изпраща на Дали чек за 29 хиляди франка – аванс за бъдеща картина. Благородник от старинен френски род не само купува произведения на Дали, но и създава специално за художника клуб “Зодиак”, в който членуват състоятелни буржоа. Салвадор Дали обаче може да рисува с хъс и енергия само в родната си Испания. С Гала се преместват в каталунското село Порт Лигат.
Макар че Париж му дава славата, истинското вдъхновение на Дали си остава закотвено в Испания. Пейзажът около Кадакес и залива Порт Лигат с неговите остри, изгризани от вятъра скали, бруталното слънце и прозрачното море са истинският декор на неговите платна. Така че животът на двойката продължава между Испания и Франция. На 15 юли 1934 г., след като съдът дава развод на Гала, двамата сключват брак, регистриран в испанското посолство в Париж.
В края на същата година съпрузите се отправят към САЩ, където работите на Дали се радват на особено внимание и интерес – американците ги чувстват по-близки, отколкото жителите на консервативна Европа. Гала дълго увещава Дали да тръгнат, тъй като той се бои да прекоси океана. Но подтик да се реши са гражданските вълнения, избухнали в Испания.
