Когато говорихме първия път, ми каза, че си започнала режим.
Бях веган за десет дни, не е нищо особено. (Смях.) Наложи се да изчистя тялото си от антибиотиците и кортикостероидите. Оказа се обаче, че не ми понася целулозата, та лекарят ми препоръча да ям месо с хляб и дотам бях с режима. Големият проблем е липсата на движение, не е шега работа залежаването.
Обичаш ли спорт и ако можеше да избереш, кой би практикувала?
Не бих казала, че съм спортна натура. Природата ми е… на лъв. Обичам да лежа под дебела сянка и да ям. Може би йогата е спортът, който съм практикувала най-дълго и постоянно – повече от 5 години. И много ми липсва. Съпругът ми Ясен се е вдъхновил да ме вкара във форма и май скоро, искам или не, ще се озова във фитнеса.
Спомням си преди време твой пост във Фейсбук за това как преди години, когато си тежала много по-малко, си се притеснявала от тялото си за разлика от сега.
Да, интересен факт. Когато бях 50 кг, се притеснявах много повече, отколкото сега. Вечно ходех с един шал около кръста на плажа. След като родих и тялото ми се промени, започнах да го приемам и станах по-толерантна към формите си. Може цял живот да живееш с притеснението, обаче може и да не живееш цял живот с него. Винаги ще има по-хубаво тяло от твоето наоколо. Голям праз!
И все пак как поддържаш форма, особено пък в тези времена?
Шегувам се, че практикувам „фитнес за бедни“, демек чистя. Чистя редовно, всеки ден. Често ставам вир вода от „малките процедури” вкъщи. Отстрани може да не изглежда като кой знае какво усилие, но като не седнеш 2-3 часа, после си даваш сметка тялото ти каква енергия изразходва.
Кои са нещата, които те „изкушават“?
Слаб ми е ангелът, признавам си. Не мога да спазвам диети. Самата мисъл, че нещо е забранено, ме побърква.
Каква мечтаеше да станеш, като пораснеш, и докъде успя да сбъднеш мечтата си?
Винаги съм искала да бъда артист. Първо беше рисуването, после музиката, писането… Бих опитала всичко, свързано с изкуството. Това е вечна игра и искам да я играя, докато съм жива.
А какво се случва днес с една вече пораснала и доста своенравна Аника?
Тя е велика! Любовта на живота ми, най-добрата ми приятелка в прогрес. Много сме близки и се надявам това да не се промени с времето. Практически отглеждам себе си. Което невинаги е върхът, защото ми се връщат някои неща. Много ми се иска да порасне спокойна, уверена и любопитна.
Кой е най-големият ти подвиг до момента?
Да обичам някого повече от себе си. Оказа се възможно и е прекрасно.
С какво искаш да бъде запомнена?
Не ме интересува, това ще е проблем на живите.
