Глория Петкова: Колкото по-неудобна, толкова по-добре

Вярваш ли, че всяка жена има своя вътрешен ренесанс – момент, когато започва да живее живота, който сама избира? Жените, които имат лукса на свободата за собствен ренесанс, могат да имат не само един. Но нека не забравяме, че дори и в Европейския съюз над 20 милиона жени все още нямат право на контрол върху собствените си тела. Тогава не говорим за ренесанс, а за прости човешки права. Ренесансът, личностният такъв, може да почака.

Много ми е по-любопитен ренесансът на жената като пълноправен член на света. Като човек с равни права и професионални възможности с мъжа. 

Защо реши да участваш в „Traitors: Игра на предатели“? Търсеше предизвикателство или бягство от реалността? За мен беше предизвикателство и възможност да покажа себе си в друга светлина, да развия умения и да предизвикам силата и волята си на макс. 

Това игра на стратегия ли е или на интуиция? И на двете. Най-добре се получава, когато имаш стратегия, но успяваш да разчиташ и на интуицията си.

Какво беше най-трудното за теб – стратегиите, напрежението или самотата? Нито едно от изброените. Най-трудни бяха физическите задачи. Всичко друго може да се срещне в ежедневието ми, така че там нямаше изненади. 

А най-голямото ти оръжие? Помогна ли ти това, че си и актриса? Не мисля, че помогна, но определено не навреди, което е важно в игра като тази. Както видяхме, изявените актьори си отидоха първи. Беше много забавно, че макар със сериозно портфолио зад гърба си, хората не ме включиха в графата „актриса“. Това ме зарадва. 

Откри ли някои свои грешки, като гледаше предаването впоследствие? Разбира се, аз съм изключително аналитична и самоанализата е като гимнастика за мен – нещо, което практикувам всеки ден. Осъзнах, че трябва да заявявам себе си по-смело, както и че не бива да се доверявам така лесно. 

Когато разбра кои са предателите, какво ти попречи веднага да вдигнеш бунта, на който знам, че си способна? Тезата на Владо Николов за това, че трябва да се изчака до края, беше добре аргументирана и с нея имаше най-добър шанс да се спечели играта от праведни. Повярвах в тази идея и я следвах докрай. Буквално до последната кръгла маса.

Според теб успя ли с участието си да се пребориш с твои и с чужди предразсъдъци за характера и уменията ти? Може би донякъде, което е доста позитивен развой. 

Каква щеше да е играта и стратегията ти, ако ти беше предател? Щях да спазвам правилата на играта, тоест да елиминирам праведни без емоция и задръжки. Когато човек влиза в игра с роли, би следвало да е готов да играе ролята на всяка цена, дори и когато това е в разрез с морала му. 

Успяваш ли по-лесно да разпознаваш предателите в реалния живот? Не. Това беше игра, в живота предателите не носят червени пелерини. Те не са само предатели, те са понякога и приятели, тоест ролята им не е толкова крайна. Хората са нюанси, не контрастни крайности. 

Има ли разлика в любовта днес, когато си по-зряла и по-осъзната?

Любовта е любов. Тя е като малко дете. Дива, освободена и безразсъдна. Но това, което може би се променя с възрастта, е посоката на отношенията. Поставяне на граници и вербализиране на проблеми и очаквания. Без срам, без задръжки. 

Може ли една връзка да бъде успешна, когато и двамата партньори имат белези от миналото? Логично е да може, но също толкова и да не е. Белезите от миналото, особено ако не са отработени с терапевт или психолог, може да представляват огромен проблем. Това е неидентифициран багаж, който в някакъв момент може да те спъне.

Разкажи ми за Анабел, „по-добрата твоя версия“. Във видеата ти в социалните мрежи от поредицата „Да се обличаме заедно“ виждам, че тя все по-често участва и иска фокусът да бъде върху нея. Какво ѝ се удава най-много? На този етап сме наблегнали на училището. Тя свири на цигулка и може да се каже, че това ѝ носи вдъхновение и същевременно ѝ помага да изрази емоциите си. А за факта, че е по-добрата ми версия, спор няма. Тя е великолепно дете, което някой ден ще се превърне във великолепна жена и съм сигурна, че ще надмине постиженията ми многократно. А най-хубавото е, че нямам търпение да стана свидетел на това и да бъда до нея, за да я подкрепям във всяка стъпка към върха. 

Коя твоя грешка не би искала да бъде повторена от дъщеря ти? Доста са, но мисля, че тя като човек със собствена воля ще направи свои собствени грешки и победи. И това е красотата на живота – свободата да избираш пътя си, да грешиш и да се учиш.

Какво дете беше ти и каква си мечтала да станеш, като пораснеш? Бях щастливо дете. Приключенски настроено. Обичах музиката и романите за вампири. Цялото ни поколение израсна с едни определени неща. С компютъра и приказките по телефона. С касетките и дисковете. Бях безгрижна като всяко щастливо дете и мечтаех да стана артист. Не знаех какъв точно, затова станах всички.

Ако можеше да се върнеш към онази 15-годишна Глория – високата червенокоса тийнейджърка, която тепърва открива красотата си, какво би ѝ казала днес? „Момиче! Нямаш идея какви прекрасни неща те очакват! Не спирай да се бунтуваш никога!“

Spread the love
More from Ина Иванова
Новият ромком с Джулия Робъртс излиза през октомври
След като Джей Ло и Бен Афлек се сгодиха за втори път,...
Read More
0 replies on “Глория Петкова: Колкото по-неудобна, толкова по-добре”