Олицетворение на думата „дива”, Глория остава непобедима в отношението си към живота. Свикнали сме да я виждаме в множество роли – на модел, актриса, певица, диджей, инфлуенсър, но над всички изпъква една безценна черта: артистичната непокорност
Текст / Ина Иванова
Фотография / Слав & Хубен
Стайлинг / Иван Цуцуманов
Грим / Алина Манова
Коса / Милен Иванов
Тази енергия личи ясно по време на снимките за настоящия брой. Гласът на Росалия звучи в дъждовния неделен ден, докато Глория застава пред обектива на Слав и Хубен и кадрите започват да валят. Този път тя се превъплъщава и в арт директор на собствената си визия. С дълга коса като Венера на Ботичели и дръзко въображение Глория е двигателят на творческия екип, абсолютен crème de la crème в бранша. От нея лъха увереност, която рядко се среща и още по-рядко се носи така естествено.
Но извън прожекторите тя е посветила голяма част от живота си на най-важната си роля на майка. Окрилена от силата на любовта, тя не е сама в това. Заедно с Даниел Петканов отваря нова глава в живота си, която тя предпочете да не коментира в това интервю.
обувки Valentin Georgovski
Чувстваш ли се добре в кожата си, Глория? Никога не съм се чувствала по-добре. Защото знам коя съм и какво ми е коствало да стигна дотук. Никога не съм получавала нищо наготово и борбата е направила кожата ми по-дебела, по-здрава и устойчива на всякакви мнения и критики. Сега съм тази, която си мечтаех да бъда. Свободна, силна и уверена.
Какво ново научи за себе си през последната година? Научих, че мога и сама. Мога всичко онова, което съм се бояла, че не мога. Научих, че да си сам не е страшно, научих, че за една майка няма невъзможни неща. Научих, че любовта има различни лица, но най важната е тази към себе си и че без нея друга няма как да дойде.
Промените при теб са константа. Занимавала си се с много неща през живота – учила си мода в Лондон, била си модел, актриса, диджей, певица, риалити звезда, инфлуенсър… Какво те кара да не се страхуваш от трансформациите? Как какво, жаждата за растеж, за развитие. Най-страшното нещо е интелектуалният застой, а той неизбежно се прокрадва, когато човек приоритизира статичността на удобството. Трябва да предизвикваме себе си, за да може да се откриваме отново и отново. Да се опознаваме. Да анализираме промяната и развитието си интелигентно. Единствената константа, която един ерудиран човек е допустимо да позволи, е промяната, но само в контекста на развитие.
Имало ли е моменти, в които тази смелост ти е коствала нещо лично или професионално? Накара ме да се замисля, но не съм напълно сигурна. Дори и да ми е коствала нещо, то аз съм го оправдала като жертва на растежа. И тогава тя се явява почти като жертвоприношение за морално, интелектуално и душевно развитие. Харесва ми да си го представям така. Никой няма нужда от разкаяние за минали неща. Това нищо не променя и го намирам за крайно излишно.
обувки Valentin Georgovski
Кой е любимият момент от кариерата ти на модел – може би участието ти в ревю на Жан Пол Готие? Всяко преживяване има своите позитиви и негативи. Този момент ми е любим със сигурност, защото успях да срещна един от идолите си. За мой късмет той оправда и надмина очакванията ми.
Но поглеждайки назад, любим е всеки един момент, защото като конец всеки е вплетен във верижка от преживявания и уроци.
В киното и модата често се изисква да играеш роля. Кога обаче си напълно себе си? Може би сутрин рано и вечер късно, когато не съм засмукана от водовъртежа на деня и задачите и ролите, които се изисква да изиграя.
Имаш ли усещането, че артистите като теб са малко „неудобни“ за света, но точно затова оставят следа? За „света“ всичко различно е неудобно. Нормално човешкият мозък разпознава непознатото като заплаха. И съответно изпитва страх. Хората го трансформират в агресия понякога, не е ли жалко? За себе си мисля, че колкото по-неудобна съм на някого, толкова по-добре! Важно е да има цедка. Държа около себе си много малко хора, останалите просто не биват допускани.
Имало ли е момент, в който си съжалила за някой от изборите си, или вярваш, че всичко се случва, за да те отведе там, където трябва? Съжалявала съм може би на момента, но съжалението само по себе си е абсолютно излишно, освен ако нямаш машина на времето. Това, което можеш да направиш, е да си вземеш поука, да се промениш. Да станеш по-добър, по-толерантен, по-внимателен и прочее. Така или иначе пътят, който съм извървяла, ме е довел тук. А аз трябва да съм точно тук. Следователно всяко действие е било за добро, било е правилно и в подходящия момент. Предполагам, че ако се основаваме на квантовата физика, то бихме приели, че в тази реалност аз съм точно където трябва, но в паралелната такава, там, където вместо наляво съм завила надясно, нещата седят малко по-различно. И все пак са най-правилните за тази определена вселена.
