Актрисата, родена като мъж, на екрана се преобразява от мъж в жена и фокусира и интереса, и критиката към филма „Емилия Перес“, който беше сред фаворитите за „Оскар“ тази година
Бързата слава на Карла София Гаскон, първата трансжена, номинирана за купчина филмови награди, след като „Емилия Перес“ се превърна в един от фаворитите на наградния сезон, носи със себе си много позитиви и негативи. Освен нови фенове и хвалебствия за изпълнението си тя получава съобщения и дори смъртни заплахи в социалните мрежи. От родния Мадрид чак до Мексико хората я мразят. А тя не им остава длъжна и чете всички коментари.
Преобразяването във филма
Още щом грабна наградата на журито на фестивала в Кан миналата година, „Емилия Перес“ бързо се превръща във филм, който ще донесе още признания на своите създатели. Фаворит за „Златен глобус“ и БАФТА, „Емилия Перес“ е от онези жанрово многообразни филми, в които всички елементи звучат безумно, но накрая сработват.
Ако трябва да се опише с няколко думи какво точно е „Емилия Перес“, то най-лесно би било да се придържаме към определението на режисьора Жак Одиар – криминална комедия и рок опера.
Историята разказва за амбициозната, но подценявана адвокатка Рита Мора – в ролята е Зоуи Салдана, която живее в Мексико, чувства се претоварена, нископлатена и потисната. Един ден тя получава предложение от влиятелния бос на картела Манитас да му помогне да изчезне от настоящия си живот – включително от ежедневието на децата и съпругата си Джеси – за да продължи пътя си като жена. Така Манитас се превръща в Емилия Перес.
В „Емилия Перес” като Манитас и като Емилия Перес
И в двете роли влиза Карла София Гаскон.
Актрисата приема агресията на непознати към себе си философски. „Има част от обществото, която живее от омраза, от продажба на омраза, и друга част, която иска да живее с надежда, със същите права всички ние да сме в мир и с уважение един към друг. Винаги го виждам като борба между светлината и тъмнината.“
Практикуващ будист повече от десетилетие, Гаскон засяга подобни теми в емоционалната си реч от сцената на Златните глобуси на 5 януари, след като „Емилия Перес“ печели награда за най-добра комедия и мюзикъл.
„Колкото повече хора ме мразят, колкото повече обидни съобщения изпращат, толкова повече казвам „благодаря“ и толкова повече ще се наслаждавам този момент. Фанатизмът само разпали състезателния ми инстинкт. Развих вкус към отмъщението.“
Карла София Гаскон позира пред киното преди прожекцията на „Емилия Перес“ и представянето на наградата на филма по време на 27-ия филмов фестивал SCAD в Савана, Джорджия
Фотография / Dia Dipasupil/Getty Images for SCAD
„Емилия Перес“ получи много коментари не само от реакционната десница, но и от младите онлайн прогресивни кръгове. Филмът е критикуван, че борави с клишета и полови стереотипи, че приравнява прехода от един пол към друг със смъртта, дори че го представя като вид морално изкупление.
„Първо, уморена съм от Tik Tok, Instagram, инфлуенсъри и хора, които стават сутрин и всички са футболни треньори, журналисти, филмови критици. Трябва да си супердобре приспособен, за да критикуваш работата на 700 души от дивана си, седнал до PlayStation-а. Второ, те твърдят, че говорят от името на всички. Нека ви кажа: това, че сте ЛГБТ, не ви прави по-малко идиоти. Социалните медии са лъжа. Реалността е на улицата.“
Коя е тази Емилия Перес
С режисьора Жак Одиар на 77-ия фестивал в Кан
Фотография / Stephane Cardinale – Corbis/Corbis via Getty Images
Пътят на Карла до „Емилия Перес“ е близо 2 години. Жак Одиар се среща с нея в Париж през януари 2022 г. Отнема му няколко години да я намери. В първите четири или пет чернови на сценария, който първоначално той планира да постави като опера, всички персонажи са много по-млади. Манитас/Емилия е само на 30 години. Търсенето му минава през Лос Анджелис и Мексико, докато музикалният ръководител на филма Пиер-Мари Дрю му казва, че е виждал трансактриса в Испания. Още щом Одиар и Гаскон се срещат, режисьорът е убеден, че тя е човекът.
Когато ролята ѝ е предложена, Карла Гаскон разбира, че не просто трябва да играе, а и да пее и да танцува. „Казах си: е, това ще бъде абсурдно. Има други, много по-квалифицирани от мен.“ Гласът ѝ по собствените ѝ думи е „счупен“ в резултат на хормонална терапия, която я оставя с дрезгав глас и ограничен обхват. „А когато дойде време да танцувам, винаги съм се чувствала като Робокоп. Като Терминатор. Но после си казах – няма как да пея добре и със сигурност няма да бъда най-добрият танцьор, но разбрах, че този образ е за мен.“
Одиар променя сценария според актрисите, които намира. „Най-важното за мен обаче беше мотивацията за смяната на пола на главния герой. В оригиналния сценарий преходът на Манитас към Емилия беше представен като комедия, като сложна маскировка, позволяваща му да изчезне и да избегне властите.“ Гаскон дава предложение на режисьора – дали не би било много по-интересно и по-правдоподобно Манитас да страда от полова дисфория. Като самата нея.
Коя е тази Карла София Гаскон
Родена през 1972 г. в работническо семейство в Алкобендас, община Мадрид, Гаскон започва да се снима в киното като Карлос. Участва в сериалите El supermercado, El paso es mañana и Calle nueva. „От 4-годишна възраст, виждайки другите момичета, си казвах: „Искам да бъда такава“, признава тя по-късно, но тогава избира да мълчи. „Да кажеш такова нещо на родители си, на братята си или на приятели, е абсурдно, особено през 70-те и 80-те години. Първите ми играчки бяха пистолети, картечница, лък и стрела, футболна топка. Ако се вгледаш внимателно в кукла, хората ще кажат: „Не, това е за момичета, много е лошо.“ И ако плачеш, ще ти кажат, че си момиче, сякаш е лошо да плачеш. Това беше периодът, в който израснах.“
Намира утеха първо във видеоигрите, а после в актьорството. На 16 решава, че иска да се занимава с актьорско майсторство и изпраща свои снимки в различни кастинг агенции. Скоро получава първите обаждания за малки и фонови роли, като ръкопляскане, размахване на копие, казване на „добър ден“. Времето, прекарано на снимачната площадка, ѝ дава практически опит в правенето на филми и трайна симпатия към статистите. „Признавам работата им, защото знам какво е да мислиш, че дори Бог не ти обръща внимание. Винаги искам да ги насърча и да им кажа, че съм била там, така че да не губят надежда.“
Когато Гаскон е на 20, по-големият ѝ брат Грегорио загива при инцидент на ски. „Когато се случи нещо такова, човек губи вяра. Започваш да поставяш под съмнение всичко, в което са те учили да вярваш. Бях изпълнена с омраза към самия живот.“
Но независимо от всичко Карла, по онова време още Карлос, започва все по-често да играе в по-големи продукции, които я отвеждат в Лондон за сериал на BBC.
В средата на 20-те си години решава, че е време да се задоми, и се жени за дългогодишната си приятелка Мариса Гутиерес. Двойката се мести да живее в Милано, където Гаскон озвучава кукли за детски представления. И въпреки че е поканена да се включи в испанската версия на Мъпетите в САЩ, тя отказва, защото има различна визия за живота си. Връща се в Испания, където в крайна сметка успява да поеме роля, която да я направи известна. Влиза в обувките на сърцеразбивач в сапунена опера, която се снима и излъчва първо в Испания, а по-късно става хит и в Мексико. И Карла, все още Карлос, се мести в Мексико, където сапуненият жанр процъфтява.
Там актрисата все повече започва да се чувства затворена в собственото си тяло. Търсейки някакъв вид освобождаване, започва да рисува и да пише. Съпругата и дъщеря им по онова време живеят в Испания, а Гаскон, която не крие, че има извънбрачни връзки, започва дълга любовна афера с мексиканска сенаторка. Актрисата нарича този период „периода на голямото страдание“. Тя казва на любовницата си, че иска да живее като жена. „Човекът, с когото бях, ми каза, че ще ми помогне, но не стана така. Каза ми, че ще бъде с мен завинаги, но не стана така.“ Карла изпитва желание да сложи край на живота си. Идеята се превръща във фиксация. „Започнах да мисля как да го направя“, казва, но вместо това решава да пише за желанието си, преживявайки го на страницата като форма на катарзис. „Най-малкото, преди да умра, щях да напиша всичко.“ Така завършва мемоарите си. Karsia: An Extraordinary Story, както е озаглавена книгата, публикувана през 2018 г. под името Карлос Гаскон, с което е известна по онова време.
Гаскон все пак започва преход за смяна на пола в болница в Мадрид през 2018 г. Реакциите на хората са полярни. Само майка ѝ, когато разбира за намеренията на сина си да стане жена, просто приема нещата такива, каквито са.
На наградите „Златен глобус” тази година, където „Емилия Перес” взе наградата за най-добра комедия и мюзикъл
Фотография / Sonja Flemming/CBS via Getty Images
Като смърт и прераждане
В „Емилия Перес“, както и в собствения ѝ опит, за Карла преходът се свързва със смъртта. Емилия се събужда в болничното легло, увита в бинтове, почти мумифицирана. Нейното предишно превъплъщение – наркобаронът Манитас дел Монте, е обявен за мъртъв. Гаскон се вживява и в двете роли толкова убедително, че мнозина предполагат, че се играят от различни актьори.
Гаскон оспорва идеята, издигната от интервюиращи и коментатори, че ролята на Манитас изисква от нея по някакъв начин да се върне към предишно състояние на съществуване, преход в обратна посока. „Когато ме питат какво е да се върна в тази част, казвам, че не съм се върнала. Никога не съм била Манитас, никога не съм била този човек. Само съм влязла в кожата на този персонаж и съм му дала живот. В крайна сметка за един актьор най-важното е да е живял и преживял всякакви неща. Очевидно е обаче, че когато играеш убиец, не е нужно да си убил някого.“
„Емилия Перес“ е заснет предимно в парижко студио. Отразявайки чувството за изолация на Емилия, Гаскон прекарва продължилите месеци снимки в самоизгнание, отказвайки покани за общуване с актьорския състав и екипа, включително едно излизане на концерт на Бионсе. „Бях самотна, защото нямах никого. Истината е, че беше много добре за образа, но беше много лошо за мен.“
Успехът не закъснява и актрисата черпи с пълни шепи както от омразата, така и от привилегиите, които той ѝ носи. Поканена е на първия ред на ревю на Saint Laurent, които продуцират филма и обличат актрисите. Излиза на вечеря с Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. До Карла внезапно стигат оферти, за които не е можела да мечтае само преди няколко години. Педро Алмодовар иска да работи с нея. И съвсем скоро започва да снима испанския филм Las Malas, мрачна приказка, режисирана от носителя на „Оскар“ Армандо Бо.
Независимо от успехите обаче тя все така живее в предградието на Мадрид заедно със съпругата си Мариса Гутиерес и 14-годишната им дъщеря Виктория. Двете, но по-често дъщеря ѝ, я придружава по целия свят на премиерата на филма и вече мечтае за кариера в киното. „Виктория е подобрената моя версия“, казва Карла.
