Участниците в изложбата Subversive Design (Подривен дизайн) в Дюселдорф признават, че техните творения не предлагат никакви директни решения. Вместо това поставят под въпрос статуквото в дизайна с ирония, провокация и чувство за хумор
През 2011 г. в интернет се появява иновативната за онези години компания Rayfish Footwear, която предлага персонализирани маратонки, изработени от отгледани от тях генетично модифицирани риби лъч. Рибите първо израстват с дизайн по желание на клиента, преди кожата им да бъде използвана за направата на чифт маратонки с цена 1500 евро. Новината тръгва из медиите, започват да пристигат и поръчки. После група за защита на животните влиза през нощта в развъдника и пуска на свобода всички риби. Те от своя страна започват да се появяват на различни места по света вече с избран промишлен дизайн върху кожата си. Когато сценарият става прекалено съмнителен и за най-доверчивите във футуристичните възможности хора, холандският философ и артист Курт ван Менсворт и неговият екип от Next Nature Network разкриват, че както фиктивният лейбъл, така и цялата онлайн кампания са тяхно дело с цел да предизвикат дебат за новите биотехнологии, произведените с тях продукти и отношението на обществото към използването на животните.
Сега прототипите на маратонките са част от груповата изложба
Subversive design в NRW-Forum в германския град Дюселдорф до 22 май. Изложбеното пространство е превърнато в „критичен универсален магазин“ – по думите на домакините. Прилича повече на склад, в който творбите се намират върху стелажи, а робот се движи между пътеките. Вместо уникални художествени произведения изложбата показва продукти на съвременни дизайнери, силно заинтересувани от „критичния“ или „подривен“ дизайн. Не предлагат конкретни решения, а вместо това поставят под въпрос статуквото на класическата система. Подривният дизайн представя алтернативни модели на пазара и се фокусира върху някои от неотложните проблеми на съвремието: климатичните промени, дигитализацията и дискриминацията.
Дизайнерите съвсем целенасочено проникват в „системата“ и вадят на показ някои нейни дефекти. Те ремиксират, тестват, хакват, обръщат функционалността с главата надолу и по този начин поставят под въпрос навиците ни за консумация и възгледите ни по теми като хранене, мода, устойчивост.
Putin by George Bush
Когато през 70-те години на ХХ век в Гана започват да пристигат първите големи доставки на дрехи втора употреба от западните страни, там се настанява вярването Obroni Wawu. Според него такова висококачествено облекло няма как да бъде дарено по собствена воля, от което следва, че предишните собственици са мъртви. През 2017 г. дизайнерът Йохо Гроностай създава модния лейбъл Dead White Men’s Clothes като провокация, която да повдигне дискусия за капитализма, постколониализма, идентичността и модата.
Маратонките Blood Sneakers (2018–2019), част от проекта Meat Factory, са ръчно изработени от „органична кожа“, разработена от мазнини и кости, извлечени от кланични отпадъци.
През 2013 г. Анри Александър Леви създава модния колектив Enfants Riches Deprimes (в превод – богати депресирани деца), който отдава голямо значение както на лукса, така и на пънк влиянията. Сред продуктите им откриваме пуловер от мериносова вълна, бродиран с Columbine (2018), или якето Putin by George Bush (2016) с портрет на Путин на гърба.
IKEA за 50 цента или Balenciaga за 1700 евро
Възглавница с гнездо за книга, четка за коса, от която израстват косми вместо четина, електрически кабели, украсени с дървени перли: създаденият през 1997 г. от Инес Кааг и Дезире Хейс лейбъл за мода и мебели BLESS цели „да направи близкото бъдеще достойно за живеене“ с помощта на подобрен дизайн.
Чаша за вино с отвор на грешното място или вилица, направена от верига: в серията The Uncomfortable (2017) Катерина Кампрани „деконструира невидимия език на дизайна в домашната реалност“, докато поставя под въпрос основните свойства на простите всекидневни предмети и нашите очаквания за функционалност.
Лиора Епщайн се интересува от трансформиране на телесните преживявания. С „Костюма за пълзене“ (Crawl Suits, 2019) тя ни кани да изпитаме предимствата на някои свързани с тялото ни ограничения. Костюмът е ергономично оптимизиран за пълзене, но оставя малко възможности за други дейности.
Ана ван Ек описва своите рафтове като „дестабилизирани всекидневни предмети“. Библиотеката, обикновено едно от най-стабилните места за съхраняване, в случая има рафтове, изкривени или прикрепени на грешното място. Липсващата или изгубена функция вади потребителя от зоната на комфорт и го принуждава да направи нещо.
Екстремен сблъсък между луксозната мода и ниската култура е пазарската чанта Balenciaga Carry Shopper (2017) или „чантата IKEA”, която скандално известният грузински дизайнер Демна Гвасалия „преработи“ за Balenciaga в ролята си на креативен директор на модната къща. Оригиналът на IKEA струва 50 цента, а изработеното от кожа луксозно „копие“ – 1700 евро.
