Мадрид, Париж и Базел показват голяма ретроспективна изложба на най-високо котираната художничка в света
През ноември 2014 г. заложна къща „Сотбис“ продава на търг картината на американската художничка Джордия О´Kийф Jimson Weed/White Flower No.1 от 1932г. за 44 милиона долара. С този макропортрет на цвят на татул се сдобива Музеят за американско изкуство Crystal Bridges в американския щат Арканзас. Рекордът на Джорджия О´Кийф за най-скъпо продадена творба на художничка все още не е надминат. Любопитното е, че през 1928 г., някъде в началото на нейната слава, шест от нейните картини с цветя са продадени отново за рекордна за момента сума от 25 000 долара.
Сега най-известната картина на Джорджия О´Кийф (1887-1986) е включена в първата й голяма ретроспектива в Испания – в музея „Тисен-Борнемиса“в Мадрид до 8 август 2021 г. Творчеството на една от най-изявените представителки на северноамериканското изкуство на ХХ век е представено с над деветдесет творби. Изложбата предлага цялостно пътешествие през кариерата й на артистка, чието „присъствие в изложби извън САЩ е изключение, всъщност с пет нейни платна в колекцията си „Тисен-Борнемиса“ е галерията с най-много творби извън нейната родина“, казват за DIVA от управата на музея. Именно затова амбициозната изложба е възможна със съдействието на трийсет и пет международни музеи и частни колекции, сред които се откроява Музеят на Джорджия О’Кийф в Санта Фе, щата Ню Мексико. След Мадрид ретроспективата ще пътува до Центъра “Помпиду“ в Париж и до Фондация Beyeler в щвейцарския град Базел.
Още в началото на дългата си кариера Джорджия О´Кийф впечатлява силно художествените кръгове в САЩ със смели абстрактни произведения и се превръща в една от водещите фигури на американската модерност. Изложбата започва с някои от творбите, с които тя изненадва Ню Йорк през първото десетилетие на ХХ век. Маршрутът следва живота и творчеството й по години.
Още в съвсем ранните пейзажи се забелязва непрестанният интерес на художничката към природата и нейните жизнени цикли. „Има нещо необяснимо в природата, което ме кара да чувствам, че светът е много по-голям от способността ми да го разбера. Опитвам се да го направя, като уловя например усещането за безкрайност на линията на хоризонта или просто на следващия хълм”, казва О´Кийф. Цветът и формата завинаги се превръщат в главни герои в картините й.
Пътешествия и разходки
Очарована от пейзажите и смесицата от култури на Ню Мексико, артистката превръща този отдалечен щат в основна тема на своите картини. От края на 40-те години тя избира това място и за свой постоянен дом. Две посещения на О´Кийф в Испания през 1953-1954 г. събуждат страстта й по пътуванията и поставят началото на многобройни пътешествия. Дотогава тя не е напускала американския континент. През целия си дълъг живот, а тя умира на 98-годишна възраст, артистката продължава да пътува по света. Всъщност изложбата набляга именно върху ореола на Джорджия като пътуващ художник. Докато лети със самолет, тя често рисува например линиите на реките от птичи поглед. Понякога изобразява видимата реалност, в други случаи превръща гледката в абстрактна комбинация от форми и цветове.
Изложбата разкрива и „ходещата“ Джорджия О’Кийф, която обича да опознава новите места пеша. По време на всекидневните си разходки тя събира листа, цветя, черупки, парчета дърво или кости, които по-късно изобразява в своята живопис.
Близките планове на тези „органични сувенири“ свидетелстват за влиянието, оказано върху нея от многобройните й приятели фотографи и най-вече от нейния съпруг – фотографа Алфред Щиглиц. „Рядко човек отделя време, за да съзре истински едно цвете. Нарисувала съм го достатъчно голямо, за да могат другите да видят това, което виждам аз. Държа да го видят независимо дали искат или не“, казва художничката през 1926 г. за широкоформатните портрети на цветя – лилии, макове, шипки…
Новата звезда на американската живопис
Джорджия О´Кийф изненадва културно-артистичния елит на Ню Йорк през 1916 г., когато картините й са показани за първи път в галерия 291. „Най-после една жена на хартия ”, възкликва собственикът на галерията и по-късно неин съпруг Алфред Щиглиц. Картините Джорджия рисува, докато работи като учителка в Южна Каролина и Тексас. В този ранен период О’Кийф блесва с майсторството си в акварелната техника. „Открих, че мога да казвам неща с цветове и форми, които не бих могла да изразя по друг начин“, споделя тя. От 1918 г. тя се установява в Ню Йорк и се посвещава изцяло на живописта.
Когато нейните органични абстракции са изложени в Манхатън в началото на 20-те години на миналия век, те провокират психоаналитични дискурси и пораждат дебати за значението на пола на артистката в нейната работа. Понякога острият фокус и близкото изображение напомнят за фотографско уголемяване. Със своите дръзки композиции О’Кийф се превръща в един от най-аплодираните и обичани американски артисти.
Магичната силна на Ню Мексико
През лятото на 1929 г. Джорджия О’Кийф пътува до северната част на Ню Мексико. Пейзажът, силното присъствие на индианската култура и миналото на тези земи като испанска територия променят живота й завинаги и обръщат творчеството й в нова посока. „Когато стигнах до Ню Мексико, разбрах, че това е моята земя. Никога не бях виждала нещо подобно, но ми пасна перфектно.“ Впечатляващите форми на релефа, специфичната архитектура, изгубените сред природата кръстове, костите на мъртви животни, които намира по време на своите разходки, населяват трайно картините й през следващите години. Тези творби съвпадат с нарастващия интерес към селските райони на Америка от страна на артистичния авангард, който търси собствена визия встрани от европейските школи.
Впечатляващия пустинен пейзаж Ghost Ranch в Ню Мексико О´Кийф открива през 1934 г. През 1945-а тя купува малка къща, която няколко години след това се превръща в неин постоянен дом.
Последната зала на изложбата показва някои от предметите, запазени от нейното ателие. Изкуствоведите я представят като методична, строга, сдържана художничка, очарована от цвета и текстурите и загрижена за запазването на своите картини.
Наследството, запазено от Хамилтън
Съпругът на Джорджия О´Кийф Алфред Щиглиц умира през 1946 г. През 1973-а 86-годишната артистка наема 27-годишния грънчар Хуан Хамилтън като личен асистент. Връзката им събужда включително и съдебни дела, когато артистката под негово въздействие сменя своя дългогодишен агент. Истината е, че Хамилтън окуражава мис О´Кийф, както я нарича, да рисува отново въпреки затрудненията със зрението. Двамата създават и няколко значими арт проекта. Артистката благославя неговия брак и новото му семейство продължава да живее заедно с нея в дома й. След смъртта й Хамилтън получава почти цялото й състояние от над седемдесет милиона долара, но стига до споразумение със семейството й и запазва само част от завещаното от нея. Той се превръща в утвърден артист, а малко преди началото на глобалната пандемия през 2020-а заложна къща „Сотбис“ продава над сто предмета от неговата колекция с творби и спомени от връзката му с Джорджия О´Кийф. „За мен беше привилегия да се грижа за тези предмети в продължение на много години. Сега е време и други хора да могат да се радват на тези съкровища и да се учат от тях. Надявам се, че те ще вдъхновят ново поколение почитатели и колекционери на О´Кийф, Щиглиц и техния неподражаем кръг така, както са вдъхновявали мен“, казва 74-годишният днес Хуан Хамилтън.
