„Гореща зона: Антракс“, когато реалността е по-страшна от киното

Ако обичате истории базирани на реални случаи, то поредицата „Гореща зона“ на National Geographic е точно за вас.

Само преди две години излезе първият сезон на телевизионната антология – „Гореща зона: Ебола“. Сериалът разказва история, вдъхновена от реални събития, описани подробно в едноименния бестселър на Ричард Престън. А именно откриването на вируса на ебола.

Две години по-късно, с втори сезон на път „Гореща зона“ повтаря модела, като този път се фокусира върху нещо, което е много по-скорошно като събития – писмата с антракс, разпратени към различни представители от медиите и правителството в Америка.

В точно 6 епизода, които започват да се излъчват от тази вечер в 22 часа, сериалът описва ожесточената борба и последвалата победа над една смъртоносната заплаха. Действието в минисериала се развива през 2001 година, когато Съединените щати са разтърсени от поредната безпрецедентна терористична вълна. Пликове, пълни с антракс, са изпратени до нищо неподозиращи жертви във Флорида, Вашингтон и Ню Йорк. Анонимната атака взима живота на петима души и предизвиква паника в цялата страна. Въпреки множеството фалшиви следи, екипът от учени и агенти на ФБР успява да стигне до изненадващ заподозрян.

Мнозина от нас помнят новинарските заглавия и паниката, предизвикана от атентатите с антракс, но има много аспекти от това смразяващо и невероятно криминално разследване, които не са разказвани досега. Вдъхновена от действителни събития, поредицата проследява паралелните истории на специален агент Матю Райкър, в ролята е Даниел Дей Ким и доктор Брус Айвънс, където виждаме Тони Голдуин. Райкър е агент на ФБР, специалист по микробиология. Той рискува кариерата си, за да убеди своите началници в немислимото: че 3 седмици след 11 септември Съединените щати отново са обект на атентат. Брус Айвънс е блестящ микробиолог, който се замесва в издирването на убиеца с антракс пред 2001 година и работи в близко сътрудничество с ФБР, за да разкрие кой стои зад писмата, докато нарастващото му безпокойство и параноя не водят до потресаващи открития.

За образа си Даниел Дей Ким каза: „Консултирах се с доста ФБР агенти преди снимките на сериала – действащи и пенсионирани. Сметнах, че е важно да усетя какво е било усещането за хората от ФБР по онова време. Мисля, че всички ние помним добре онова, което се случи на 11 септември 2001 година. Това беше нещо, което стана международна новина, в целия свят, и независимо какво някой мисли за Америка, когато това се случи хората бяха съпричастни. И всичко беше като някаква мъгла, когато няколко седмици по-късно се случиха атаките с Антракс. И усещането беше все едно Америка е нападната отново. И повечето у нас бяха силно объркани, почувствахме се уязвими. И когато за първи път прочетох сценария на сериала това бяха първите усещания, които се върнаха като спомен от тогава. Защото всеки помни къде е бил, когато се случиха атаките на 11 септември.“

Но ако образът на Даниел Дей Ким, като Матю Райкър е събирателен образ на различни ФБР агенти участвали в звеното за разследване на атаките с антракс, то д-р Брус Айвънс е реално съществувал човек, който играе важна роля в събитията.

Защото да изиграеш реален човек не е толкова лесно. На въпроса кое е било най-трудното в образа на Брус Айвънс Тони Голдуин каза: „Когато играеш някого, който е истински човек, не искаш да правиш негова имитация. Независимо дали е известен или не, а Брус Айвънс не е бил известен. Прочетох страшно много материали за него, прегледах негови снимки, начинът по който много хора го описват. И честно казано той е страшно различен от мен. И когато имаш това различие и се опитваш да намериш своя път към някой образ, трябва да видиш отвъд повърхностните първи впечатления. Така можеш да разбереш същината на образа, да вникнеш по-надълбоко. Един вид да откриеш себе си в това, което изисква много проучване. И това което се случи при мен, когато се задълбочих в образа и научих повече за него първо се успокоих, защото в началото той ми се струваше толкова далечен. Но в един момент се почувствах по-добре, все едно обличаш дрехи, които са ти по мярка. Но е трудно, особено когато някой е известен. Защото ти знаеш, че другите познават този човек – как изглежда, как говори, да се държи. Но това, което другите не знаят е, че ти получаваш достъп до много информация, в която можеш да откриеш и част от себе си, за да можеш да изиграеш този образ.“

Страшно много други реални образи се появяват също в сериала и това, което зрителите ще видят в него за истории и факти, за които най-вероятно или не подозират или не знаят нищо. Защото каквито и сюжети да измисля киното, животът винаги е най-добрият сценарист.

„Гореща зона: Антракс“ тръгва по National Geographic тази вечер от 22 часа.