Лили Джеймс и Себастиан Стан като Томи Лий и Памела Андерсън

Годината е 2017-а и в интернет се появява първата снимка на Гари Олдман в образа на Уинстън Чърчил. Филмът е „Най-тъмният час“ и носи на Олдман така чакания и заслужен „Оскар“. В кадъра Олдман е в профил, тежи над 100 кг, има почти тройна брадичка и някъде там се подава задължителната пура. Гари Олдман влезе в историята на киното с перфектното си превъплъщение на известния държавен глава в биографичния филм, който обхваща най-страшния период от политическата кариера на Уинстън Чърчил – Втората световна война. Олдман изглежда впечатляващо не само на първата си снимка от филма, а в целия филм. Той наподобява толкова точно британския министър-председател, че чак е страшно. Като цяло Гари Олдман е един пунктуален и като цяло великолепен актьор. От „Леон“ през „Хари Потър“ чак до „Приятели“ и „Дама, поп, асо, шпионин“, няма образ, който да е поел и той да не му пасва като ръкавица. Да не е плътен, истински, добре помислен и изигран.

Още един държаен глава и човек оформил модерната демокрация, като такава, каквато я познаваме, е намерил своя път към големия екран. Идеята на Стивън Спилбърг да направи филм за един от най-известните президенти на Америка тлее в главата му от много време. Може би не е имал подходящата история или не е намерил подходящия човек, защото проектът се отлага с години, докато не става 2012-а. Филмът „Линкълн“ излиза на екран, а Америка е горда като малко дете на рецитал. Най-основната брънка в мащабния проект е основния актьор и това е Даниел Дей Луис. Сигурно не съществува друг актьор, който да може да изиграе символа на свободния свят в историята на Америка и Стивън Спилбърг много добре знае това. Именно поради тази причина изчаква, колкото е необходимо, за да работи с Даниел Дей Луис по филма си „Линкълн“. Самият филм беше посрещнат противоречиво, но изпълнениета на Луис, както в повечето случаи, е толкова истинско, че нищо друго не интересува публиката. Той е суров, студен и мрачен, като 16-тия президент на САЩ и филмът му носи „Оскар“. Тук няма изненади, само качествена игра и мащабен тежък филм.

Двама са актьорите, изиграли един отнай-известните физици и учени в човешката история и това са Бенедикт Къмбърбач и Еди Редмейн. Къмбърбач прави образа на Хокинг в тв филм с името „Хокинг“ още през 2004-а, но това не го прави нито популярен, нито му носи някакви награди. Образът на друг британски герой случва това, макар и самият той да е измислен. Къмбърбач е великолепен в образа на учения, но Еди Редмейн го побеждава с още малко екстра усилие. Редмейн получава „Оскар“ за ролята си. Ролята на Хокинг е особена и след взимането на наградата предизвиква спорове дали това е роля и дали самият Редмейн реално играе или просто стои на едно място. Съответно заслужава ли награда или не? Споровете, разбира се, са нелепи и абсурдни. Младият британец ходи на специално проучване при хора със заболяването на Хокинг и се среща със самия учен, за да може да изобрази максимално точно изкривявания по тялото му. Редмейн дори променя лицето си, за да наподобява това на Хокинг. Той е толкова реалистичен в този филм, че чак е страшно. А още по-страшен е фактът, че човекът, когото играе, е все още жив и може да го види. Да, това е роля за „Оскар“.

„Живот в розово“ разказва за трудната, бляскава и изключително тъжна съдба на една от най-известните френски певици в историята на френската музика. Марион Котияр взима първи „Оскар“ за изпълнението си и филмът я прави мега звезда. Дори и нито едно от тези неща обаче да не се беше случило, Марион пак заслужава поклон и адмирации за величественото си изпълнение. Котияр влиза истински, плътно и с шут в тъжната душевност, но бляскава кариера на врабчето на френските шансони. Актрисата променя максимално лицето и тялото си, за да влезе в образа, а филмът може да ви докара до сълзи от великолепните изпълнения на Пиаф. Екранизацията за нелекия живот на певицата беше представена на голям екран през 2007 година. Едит Джована Гасион е родена в Париж през зимата на 1915 година. Дете на баща акробат и майка с италианско потекло, тя израства в нищета и мизерия. След време на улицата я открива да пее Луис Льопле – собственик на нощния клуб Le Gerny. След като й предлага работа като певица и измисля прякора й Пиаф, значещ „врабчето“. Тогава животът й се преобръща. Не след дълго Едит Пиаф става емблема на френския шансон.

Екранизираната история за британския математик от Кеймбридж – Алън Тюринг е номинирана за 8 награди „Оскар“ и ако гледате филма ще разберете защо. Действието се развива по времето на Втората световна война, когато британското разузнаване прави отчаяни опити да разшифрова германски кодове за кореспонденция, изпращани от небезизвестната шифровъчна машина „Енигма”. Тюринг успява да създаде друга машина, подобна на компютър, с която в сътрудничество с екип от колеги математици, успяват да разшифроват кореспонденцията между немските военни части и тяхното командване. Образът на Алън Тюринг и неговият „Тест на Тюринг“ за различаване на човек от машина, претърпяха своя апогей, когато филмът излезе и големите аплодисменти отидоха за Бенедикт Къмбърбач. Британецът още не е грабнал „Оскар“, макар да вярваме, че е въпрос на време.

Това е една от онези истории, които веднъж чути, няма как да бъдат забравени. Германският индустриалец Оскар Шиндлер е типичният пример за това, че поставянето под общ знаменател не винаги е добра идея. Филмът пресъздава момент от Втората световна война и по точно делото на Шиндлер по спасяването на 1200 евреи от концентрационните лагери. Макар и малко емоционално преувеличена, историята грабва цели 7 награди „Оскар“ през 1994а-, а в образа на Оскар Шиндлер влиза Лиъм Нийсън. И до днес това си остава най-добрата, плътна, ярка и дълбока роля, която е правил. Но хората рядко имат само положителни и само отрицателни черти, а животът невинаги е драма, режисирана от Стивън Спилбърг. Историята на Оскар Шиндлер е истинска човешка история изтъкана от добри и лоши елементи, и няколко случайности. Въпреки това филмът е трогателна история за корените на своя режисьор, а Лиъм Нийсън придава осанка и класа на един не толкова популярен исторически образ.

Светът на киното загуби Филип Сиймур Хофман само на 46 години, но преди да се отдаде изцяло на порока си с наркотици и пиене той беше великолепен актьор. Едно от доказателствата е филмът „Капоти“. Да, филмът носи пръв и последен „Оскар“ в кариерата на Хофман, но когато гледате драмата, в която актьорът буквално се е превърнал в странния писател, ще разберете защо. Историята на киното обича случайности и странни съвпадения, а образът на Труман Капоти познава не едно и две. Алкохолик, ексцентричен и обран, капризен и претенциозен, хомосексуалист... Капоти е много неща. Той е хаплив и циничен в част от писането си, обран и тих в живота си. А животът му е като неговите романи – уж обикновен отвън, а всъщност кипящ отвътре. И този филм, както и Филип Сиймур Хофман пресъздават това най-добре, като дори сваля 15 кг за ролята.

Ролята на серийната убийца Айлийн Уорнос носи заслужен „Оскар“ и „Златен глобус“ на Шарлийз Терон. Актрисата качва 13 кг, изучава изражението, стойката и вида на Айлийн, за да я наподоби най-добре. Тя не мие косата си в продължение на седмици и я боядисва в мръсно рус цвят. Пигментацията й по кожата се прави с няколкочасов грим, който Терон издържа стоически и е факт, че когато гледате филма, никога няма да познаете една от най-красивите актриси в киното в момента. Филмът е заснет за 28 дни и веднага след това Терон минава на диета и режим с упражнения, за да върне формата си. Самата Айлийн Уорнос, която е известна с това, че е изключително не кооперативна, дава на режисьора и екипа достъп до свои писма, записки и снимки, за да се подготвят те добре. Терон пък взима Оскара си навръх рождения ден на Айлийн – 29 февруари, но година и малко след като Уорнос бива екзекутирана за престъпленията си.

Клайв Оуен – един от актьорите, заради които спокойно може да обичате Острова с цялата си душа. Клайв Оуен обича да снима различни неща, като не винаги това включва онези филми, за които човек си казва, че са гениални. След като започва кариерата си със сериала „Chancer“, има номинация за „Оскар“, минава през голямото кино, дори печели един „Златен глобус“, той се ориентира към малкия екран. Следват няколко различни филма, сред които най-ярък и отличителен може би е „Хемингуей и Гелхорн“. Там британецът играе един от най-известните писатели на миналия век и го прави със замах. Той е Ърнест Хемингуей в разцвета на силите си. От другата страна е Марта Гелхорн, като нейната роля е поверена на Никол Кидман, с която химията им е осезаема. Телевизионният филм, дело на НВО, разказва за драматичната любовна история между по онова време вече скандално известния Ърнест Хемингуей и военния кореспондент Марта Гелхорн. Двамата се срещат за първи път през 1936 г. в бар във Флорида, където Марта не обръща внимание на флиртуването му. По време на Испанската гражданска война двамата се срещат отново, а след това се озовават в един хотел по време на бомбардировки. Тогава искрата между двамата пламва. До 1939 г. те остават в Испания, а година по-късно Хемингуей се развежда с втората си съпруга, за да бъде с Гелхорн. Журналистката обаче се оказва единствената жена, поискала развод от именития писател. Самият Хемингуей дори признава години по-късно, че именно Марта Гелхорн го е вдъхновила за написването на романа „За кого бие камбаната“.

И като говорим за Никол Кидман не може да не споменем факта, че тя е играла три известни жени на голям и малък екран. Вече споменахме Марта Гелхорн, тя влезе в ролята и на Грейс Кели във филма „Грейс от Монако“. Но филмът, който й носи „Оскар“ е „Часовете“, където Кидман е неузнаваема в ролята на писателката Вирджиния Улф. Сцената на Кидман носеща се мъртва в реката е сцена, която трудно може да се забрави. Никол до толкова изучава изражението, жестовете и тъжния поглед на Вирджиния Улф, че човек трудно може да познае сладката австралийка в лицето на Улф във филма. Това носи заслужени награди на Кидман, която отслабва, боядисва косата си и през цялото време носи протеза на носа, за да наподоби този на Вирджиния Улф. Ако има една велики роли във филмографията на Кидман, то тази е една от онези, които трябва да се споменават.

Политиката познава много велики хора, но само Великобритания може да се похвали с велики жени на важни постове. През 2012 година ролята на първата жена министър-председател на Острова Маргарет Тачър носи на Мерил Стрийп „Оскар“ за брилянтното й превъплъщение, а ако не сте гледали филма, бързо го запишете в списъка си. Маргарет Тачър никога не успява да развие в себе си типично женски качества като смирение и прошка, дори напротив – притежава силна воля и безкомпромисност по отношение на възгледите си. Сюжетът пренася зрителя в два основни момента от живота й – този на вече крехката възрастна жена, страдаща от Алцхаймер и събитията около пътя, който я води в британския парламент. През изминалата година гледахме и Джилиан Андерсън като Тачър в сериала „Короната“, който пък показа началото на работата й като министър-председател и конфликтите, които има с кралица Елизбет II.

Последните два сезона на „Короната“ са феноменално изпълнение и учебник по добра драматургия и актьорска игра. В центъра на сериала е кралското семейство на Великобриания и неговата кралица. Оливия Колман поема ролята на по-възрастната версия на Елизабет II от Клеър Фой и го прави забележително и мащабно. Няма какво да кажем за Колман – ролите и наградите, които те й печелят говоря повече от всички думи на света. Препоръчваме „Короната“ независимо дали се вълнувате от политика и кралското семейство или не.