В дебютната си книга „Будителите днес“ журналистката разказва историите на 10 „въпрекисти“ с надеждата все повече да стават осветяващите тъмнината
Фотография / Джейкъб Арендарик, Ндк
„Всеки може да бъде будител при правилните обстоятелства“, каза Ива Дойчинова преди години, когато инициативата ѝ, прераснала в нещо по-голямо, отколкото тя си е представяла, точно прохождаше. Днес „Будител на годината“ става на 10 и е отпразнувана с книга, както едни истински будители заслужават.
„Когато през 2014 г. организирахме церемонията „Будител на годината“, не знаех, че тази инициатива ще се превърне в смисъла на това да съм журналист, нито че ще се превърне в толкова устойчива и разпознаваема кампания. Това, в което вярвах, е, че уникалната българска дума „будител“ стъпва в нашето време.“
Ива започва да пише книгата „Будителите днес“ – първа в дългогодишната ѝ кариера на журналист, в началото на тази година. В нея събира 10 истории на съвременни будители, минали през церемонията „Будител на годината“. Подбира кои истории да включи, като не се замисля много, „иначе никога няма да избера 10“.
Целта, която си поставя с книгата, е да вдъхнови повече читатели, особено млади, да вярват, че България „не е това, което чуваме по новините“.
„Правя го, защото смятам, че след „Будител на годината“ тези хора (чиито истории разказва в книгата – бел. авт.) заслужават. И те останаха в десетилетието, не само в една или две години. Смятам, че те са създателите на съвременна България и ние от медиите винаги сме им били в дълг.“
Какъв е пътят на „Будителите днес“ – откъде започна и как? Пътят на съвременните будители и идеята да ги виждаме и празнуваме днес започна през 2014 г. Точно година преди това – на 1 ноември 2013-а, стартира авторското ми предаване „Ива от сутрин до обед“ в ефира на Радио ФМ+. Тогава с програмния директор Владимир Дайнов решихме, че дори малко „да се изпреварим“ с подготовката, денят и неговата кауза си заслужават усилието. Кауза на предаването стана да има и будителски профил, и събеседници. Постепенно узря и идеята да направим кампания „Будител на годината“. Слушателите номинират своите съвременни будители, а журито избира сред тях десет и започва да ги популяризира като каузи и дейност. Много се гордея, че за тези 11 години обществото ни започна да ги вижда и да мисли за тези номинации. Получавам обаждания и мейли много преди датата за старт на кампанията. Другото чудо на идеята е, че тя стана надмедийна и обедини тази година БНР, БНТ, bTV и много сайтове и новинарски медии. Предложението за книгата беше на Елеонора Гаджева, част от журито на кампанията, която на десетата година ме вдъхнови да затворим историята в книга, защото писаното остава. Або от издателство „Рива“ даде нов тласък на проекта и го превърна във великолепно издание, направено с много сърце и със стил. Безкрайно му благодаря, че ме окрили и насърчи да я създадем заедно.
Кои са за теб будителите днес? Хора, които лекуват болката на времето с действие или слово. Те реагират мигновено, което не означава, че не създават стратегически проекти като „Клубовете за бъдеще“ на Лазар Радков или „Академия за човека“ на Йордан Камджалов. Навременната реакция срещу изкривяването е това, което ги прави будители днес. Ярък пример е Никола Рахнев, чиято общност Гората.бг засади милиони дървета и продължава. Но едновременно с това веднага изпрати помощи към Валенсия след наводненията там тази година. Подобна е реактивността и на Алек Алексиев, Лазар Радков. Такова е словото на Георги Господинов, чиято гражданска позиция винаги четем в смутни времена. Тази кампания наистина успя да върне понятието будител в днешно време и това е хубаво, но се нароиха много подобни, някои – буквално. Реагирам срещу това винаги, защото идеята на „Будител на годината“, която правим заедно с БНР, не е орден за заслуги и юбилейна годишнина. Умението да осветиш тъмнината сега е сърцето на кампанията.
Имаш ли любима история от написаните и коя е тя? И имаш ли такава, която следиш и до днес? Любимата ми е за Боян Петров, защото завърши. Или поне не знаем как продължава. Той винаги ми е бил някак извънземен, магичен, нелогично различен. Не познавам по-безкомпромисен човек от него. Следя развитието и делата на всички, за които пиша, и на още поне 20 отблизо. Не полагам усилия за това – те ги полагат. Просто реагират и създават. Променят времето.
Имаш ли история, човек, които си открила и ти се е поискало ти да си я разказала? Дори ми се иска аз да съм я измислила – тази на Елена Панайотова. Но пък Зорница София много емоционално я разказа във филма си „Майка“, вдъхновен от нея. Изумително е как чрез театрални форми може да промениш бъдещето на 5000 деца. Когато го чух, умът ми не можеше да го побере. Представете си само работата на Елена и нейните артисти с лишени от родителски грижи деца у нас и в Кения, която им дава друг вид осъзнаване на себе си. Дори приказките в Африка пренаписват така, че да имат добър край. Да дадеш друго измерение на бъдещето на едно само дете, е чудо, представете си на хиляди. В текста, посветен на Елена, подчертавам нещо много важно – нейната програма може да бъде част от училищната подготовка и у нас и това е кауза, за която ние от медиите можем да помогнем.
С дъщерите си Мина и Ида
„Будител на годината“ навърши 10 години – как започна и как се промениха нещата за теб най-вече? Последният текст в книгата се казва „Будителството е огън и той се разраства“. Това е промяната. Общностите на тези хора започнаха да си взаимодействат. Кампанията обича да вижда и да подпомага тази заедност. Тази година на представянето на книгата Алек Алексиев ми каза, че имат нужда от тези събития, от това усещане. Казвала съм много пъти, че будителите са въпрекисти и реагират по различен начин на ставащото от повечето от нас. Те живеят с висока степен на напрежение, защото вървят срещу течението. Затова ми е важно да ги осветявам и да ги подкрепям медийно и човешки, където и да съм.
Кои са модерните будители и тези на бъдещето? Мисля, че модерните будители се открояват с високата си степен на хуманизъм и алтруизъм. През последните години напрежението в света нараства заради войните, разногласията, липсата на желание да чуем другия, агресията. Днешният и утрешният ден ще имат нужда от още повече и силни будители на емпатията и разбирането. Търсенето и намирането на общи послания и ценности ще стане необходимост за оцеляването ни като общности. Думите на Иво Иванов наприме са точно това – лекарство и надежда.
С Йордан Камджалов, който е един от будителите, включени в книгата, на представянето в клуб „Перото”
Кое е най-голямото предизвикателство не само в книгата, но и в темата за будителите, за теб? Най-голямото предизвикателство е будителството да е дълготрайно, безсребърническо и да не преминава в политическа дейност. Разбира се, когато журито заседава и отсъжда, много мислим за това, но не може да виждаме в бъдещето. Когато писах книгата и гледах файла със стоте имена на будители, се замислих, че сме се справили справедливо и честно от гледна точка на времето, в което са номинирани хората и проектите. Притеснението ми за политическа трансформация не е обременяване от влизането на чисти и качествени хора в държавнически функции, а фактът, че в нея рядко остават будители. Политиката е компромис, будителството – не.
