В момента на български език излиза четвърти твой роман – „Загадката на стая 622“, какво те вдъхнови за него?
Смъртта на моя издател Бернар де Фалоа, който беше на 92 години и беше много важен човек за мен. Реших да напиша история за писател, който скърби за своя издател и заминава за няколко дни на почивка в хотел в Швейцарските Алпи. Но в крайна сметка се натъква на убийство и започва да разследва…
Книгите ти както си приличат, така и се различават една от друга – кое ги обединява?
Бих казал, че винаги има престъпление и то може да бъде извършено от всеки. Искам да кажа: не става дума за сериен убиец. Става въпрос за нормални хора, които един ден поради някаква причина, която им се струва достатъчно мотивираща, правят най-лошото…
„Истината за случая „Хари Куебърт“ беше превърната в сериал преди време. Коя друга твоя книга би искал да бъде филмирана и изобщо какво мислиш за адаптациите на романи на голям или малък екран?
Мисля, че е много трудно да адаптираш книга на екрана, защото книгата е собственост на всеки читател! Всеки читател създава свой собствен свят: екранът не позволява това. Там може да имаш само една визия. Но с удоволствие бих адаптирал „Загадката на стая 622“, защото това би ми позволило да споделя красотата на Швейцария с международна публика.
Какъв е процесът ти на работа и как изглежда работното ти място?
Пиша всеки ден, от ранната сутрин – ставам около 4 сутринта – до 16 часа. Работя в офис в центъра на Женева. Никога не пиша вкъщи. Трябва да съм далеч от дома, за да се съсредоточа върху писането.
След като вече имаш представа за една книга, правиш ли нещо конкретно, за да бъдеш по-продуктивен или да се вдъхновиш?
Пиша всеки ден и това е единственото, което мога да направя, за да стана по-добър. Имам добри и лоши дни, както във всичко друго.
Как се „ражда“ една книга и как се „раждат“ твоите?
Една идея НЕ се ражда – тя трябва да се изгради. Направена е от много различни парчета, наречени вдъхновение.
Коя е най-трудната книга за писане?
Следващата.
А какви книги четеш?
Всякакви. Обичам да чета. В момента чета „1794“, фантастична книга на Никлас Нат О-Даг. Ако не познавате този автор, започнете с първата му книга „1793“ – невероятна е!
Кога реши, че писането е онова, с което искаш да се занимаваш?
Когато бях в гимназията.
Има ли нещо, по което работиш в момента, и ако да, би ли издал мъничко какво е?
Пиша нов роман, но темата все още е тайна. Никога не говоря сериозно за книга, преди тя да е завършена, защото всичко може да се промени.
Кои са събитията, които те направиха това, което си днес?
Всичките ми неуспехи. Всеки път, когато падах и се изправях. Неуспехът е най-добрият начин за учене. Падането те изгражда.
Кои са твоите модели за подражание и хората, които те вдъхновяват?
Моят издател Бернар де Фалоа, който почина преди 2 години. Но също така и Филип Рот, и Ромен Гари.
На 36 години как виждаш бъдещето си и себе си след време?
Просто да запазя себе си и да правя това, което обичам – да пиша.
