Покрай готвенето Джулия се сприятелява със Симон Бек и Луизет Бертол – две жени, нагърбили се с тежката задача да напишат френска готварска книга, предназначена за американския пазар. Тя се включва с охота в начинанието, като превежда всички рецепти на английски. Този колосален труд по издирване, тестване, описване и превод на рецепти продължава 10 години, през които семейство Чайлд живеят на различни места из Европа в зависимост от дипломатическите назначения на Пол и накрая се установяват в Бостън, Масачузетс. Mastering the Art of French Cooking („Овладяване на изкуството на френската кухня“) излиза през 1961 г. и се превръща в бестселър.
Впоследствие Джулия Чайлд издава още 18 книги, но тази, първата, е революционна. С близо 800-те си страници тя е енциклопедия на френската кухня, но и много повече от това. Mastering the Art of French Cooking научава следвоенна Америка, свикнала с консерви, полуфабрикати и замразени продукти, как да се храни добре – с пресни продукти, майсторски техники и удоволствие от живота, без което и най-изпипаното ястие не струва. И с много масло, разбира се.
Bon appétit!
Книгата прави Джулия Чайлд известна, но телевизията е тази, която я превръща в попкултурна икона. Причината е не само в това, че тя е една от първите жени в Америка, водещи собствено кулинарно шоу, а и в стила ѝ на презентиране. Специфичният ѝ глас, ентусиазмът, чаровната непохватност на моменти и чувството за хумор, с което отиграва гафовете в кухнята, ѝ носят много симпатии и я правят близка до обикновения зрител. При Джулия няма авторски импровизации и излишна креативност, тя се придържа стриктно към класическите френски рецепти и това създава у домакините усещането, че всеки би могъл да се справи дори с най-сложно изглеждащото ястие, стига да спазва указанията. Както обича да казва: „Никой не се е родил велик готвач, но всеки може да се научи и да стане такъв.“
Пътят на Джулия в телевизията започва донякъде случайно – през 1962-ра е поканена в литературно предаване на бостънската National Educational Television да представи книгата си. Тя решава да поразчупи обстановката, появява се в студиото с котлон, тиган и няколко яйца и пред смаяния поглед на водещия за нула време приготвя пухкав френски омлет за чудо и приказ. Продуцентите са стъписани, но зрителите са във възторг и писмата им успяват да убедят собствениците на телевизията, че си струва да рискуват. Така се ражда шоуто The French Chef, което през следващите 10 години променя кулинарната (пък и не само) култура на Америка. През годините го следват още 8 предавания, едно от които води с френската легенда Жак Папен.
Bon appétit! – с това пожелание завършва предаванията си Джулия и то се превръща в нейна запазена марка. Критикувана често през 80-те и 90-те години, че използва много масло и други нездравословни и „немодерни“ продукти, тя отговаря: „Всички преиграват. Ако този страх от храната продължава, това ще е краят на гастрономията в Америка. За щастие, французите не страдат от тази истерия. Трябва да се наслаждаваме на храната и да се забавляваме. Това е едно от най-простите и най-хубавите удоволствия в живота.“
Пол, един модерен съпруг
Разказът за живота на Джулия Чайлд няма да е пълен, ако не обърнем специално внимание на съпруга ѝ Пол, когото нарича галено Полски. Със сигурност можем да твърдим, че без него тя нямаше да бъде това, което е. Двамата нямат деца, но са напълно отдадени един на друг. Макар да откриват любовта късно, те я изживяват в цялата ѝ прелест, а писмата, които си разменят, свидетелстват за много игрив и пълнокръвен сексуален живот. В историята са останали и картичките за Свети Валентин, които традиционно изпращат на приятелите си – пълни с чувство за хумор и обич общи снимки.
Не са толкова много мъжете, които биха се посветили на кариерите на съпругите си, особено в онези времена, когато мястото на жената е до печката (но не телевизионната печка). Пол Чайлд обаче го прави. Той не само събужда у Джулия вкуса към кулинарни (и всякакви други) наслади, но я подкрепя във всяка крачка по пътя, при това не само на думи. Пол е съветник, дегустатор, помощник, мияч на съдове, агент, мениджър. Отдадеността му е напълно искрена, без завист и накърнено мъжко его. За дома им в Кеймбридж, Масачузетс, той проектира кухня, специално съобразена с височината на съпругата му, за да ѝ е удобно, докато готви. В тази прочута кухня се снимат три от нейните телевизионни предавания – In Julia’s Kitchen with Master Chefs, Baking With Julia и Julia and Jacques Cooking at Home with Jacques Pépin. Днес тя се намира в Националния музей за американска история във Вашингтон.
Пол Чайлд си отива от този свят през 1994 г. 10 години по-късно и Джулия се пренася в Небесната кухня, само 2 дни преди 92-рия си рожден ден. Пише автобиографията си My Life in France през последните 8 месеца от живота си. Завършва я с думите: „Когато си мисля за онези времена, си припомням, че удоволствията на масата и в живота са безкрайни – toujours bon appétit!“
