Смокинята, сладкото сърце на юга

Сред плодовото изобилие на късното лято и ранната есен смокинята се откроява като бяла врана. Не е плод като плод, а съблазнителка. Всичко в нея е омагьосващо – красивата корона на дървото, изящно изрязаните листа, сладкият аромат на клонките, щедростта, с която плодовете се разпукват и разкриват розовата си сочна сърцевина, семчиците, които хрускат в устата, омайният вкус на смокиновото сладко… дори леко притеснителният научен факт, че във всяка смокиня има по една мъртва оса, загинала в името на опрашването и абсорбирана от плода.

В древността смокинята (съвсем заслужено) е считана за плод на боговете. Срещаме я и в Стария завет – именно със смокинови листа прикриват голотата си непослушните Адам и Ева. Дори според някои теории „забраненият плод“ е бил смокиня, а не ябълка. Култивирана за пръв път в древен Египет, днес смокинята се среща по Средиземноморието, на Балканите, в Средна и Мала Азия.

Плодът на смокинята е по-скоро обърнато навътре съцветие, а зърнестата му вътрешност е съвкупност от множество малки плодчета. Опрашването се извършва от дребни смокинови оси, които снасят яйцата си в мъжките съцветия и пренасят прашеца до женските, където губят крилцата си и загиват. Не, не си представяйте, че ако разчупите смокинята, вътре ще откриете тлъста мъртва оса. Плодовите ензими разграждат хитиновата обвивка до протеин, така че от насекомото не остава и следа – това, което хрускате, са семчици, а не мънички крачета. Макар да звучи малко стряскащо в началото, този факт едва ли ще ви откаже от сочното великолепие на смокините (мен не ме отказа).

След този сложен и смъртоносен любовен танц съцветията се развиват в плодове. От мъжките се прави сладкото от зелени смокини, женските пък наедряват и узряват, променяйки цвета си от зелен към виолетово-кафяв. Консумират се пресни, сушени, захаросани, сварени на сладко или сироп. От смокиновите листа пък може да приготвите много ароматен чай.

Освен че са вкусни във всякаква форма, смокините са изключително полезни, но и доста калорични, особено сушените. Ако в 100 грама сурови смокини има едва 75 калории, при сушените те са 250. Хранителният им състав включва още нишесте и органични киселини, белтъчини и мазнини, въглехидрати и захари, витамини А, В и С, каротин, калций, магнезий, натрий и много калий. Количеството калий, което се съдържа в смокините, е почти колкото при ядките, желязото е повече от това в ябълките, а две големи смокини осигуряват калций колкото от половин чаша мляко. В сушените смокини тези вещества са в пъти повече.

Като цяло смокините се усвояват лесно от организма, бързо засищат и дават енергия, затова се препоръчват особено на спортисти и хора, упражняващи умствен труд. Намаляват холестерола, понижават риска от сърдечносъдови заболявания, облекчават кашлицата, полезни са при анемия и чернодробни страдания, имат разхлабващо и температуропонижаващо действие. Млечният сок от листата пък възстановява пигментацията при витилиго и премахва брадавиците. И не на последно място – смокините се считат за силен афродизиак.

Все пак съществуват определени рискове при консумацията на средиземноморския плод. На първо място това са алергичните реакции – макар и доста редки, не са изключени. Освен това смокините съдържат оксалати – съединения, които се свързват с калция и образуват кристали, причиняващи дразнене, болка и възпаление. Затова смокините не се препоръчват за хора със заболявания на стомашно-чревния тракт. Високото съдържание на плодова захар пък ги прави противопоказани при диабет. Що се отнася до сушените смокини, понякога те са третирани със сулфити и серен диоксид, за да запазят търговския си вид, и може да предизвикат алергични реакции при чувствителност към серни съединения.

Пресните смокини са едни от най-малотрайните плодове и се запазват най-много два дни в хладилник, след което започва процес на ферментация. Когато избирате смокини на пазара, гледайте кожата им да е мека и гладка, а цветът зеленикаво-кафяв. На пипане плодовете трябва да са меки, но не прекалено, а отворът от долната страна на плода трябва да е засъхнал. Консумирайте ги с удоволствие и мярка пресни, добавяйте по 1-2 сушени в сутрешното си мюсли за редовна перисталтика и енергиен отскок или консервирайте аромата им за зимата, за да ви връща спомени за юг и море.

Сладко от зелени смокини

Продукти:

1 кг зелени смокини

1 кг захар

1 ½ ч.ч. вода

1 ч.л. лимонтузу

Приготвяне:

Измийте смокините, надупчете ги, сложете ги в голяма тенджера и ги залейте със студена вода. Варете ги 5 минути, изсипете горещата вода и ги изплакнете със студена, като лекичко ги изстисквате. Тази операция се прави още 2 пъти, за да се премахне горчивият вкус. След последното варене ги залейте със студена вода, за да се охладят.

Сварете сироп от захарта и водата. В него изсипете отцедените и охладени смокини. Варете сладкото 20 минути, като отпенвате с решетъчна лъжица. Ако добавите малка бучица масло, смокините ще придобият допълнителен блясък. Свалете го от огъня и го оставете да почива 24 часа на стайна температура. На другия ден го доварете до необходимата гъстота на сиропа. Малко преди да го свалите от котлона, добавете лимонтузуто. Разсипете сладкото в сухи буркани, докато е горещо. Затворете и обърнете бурканите върху капачките, за да се запечатат.

Spread the love
Tags from the story
More from Дона Делова
Жените на Мърдок
93-годишният медиен магнат се сгоди за шести път. Миналия март той обяви,...
Read More
0 replies on “Смокинята, сладкото сърце на юга”