Джулия Чайлд и вкусът на живота

Bon appétit! от жената, която научи Америка да готви

Вероятно сте гледали филма „Джули и Джулия“ с неповторимата Мерил Стрийп като Джулия Чайлд. Гледах го и аз и изпълнението на Стрийп ме накара да се влюбя в тази висока и непохватна жена с контрастиращо писклив глас и обезоръжаваща жизнерадост, която дотогава ми беше позната само като име. Наскоро пак се сетих за нея, този път покрай сериала „Джулия“, който върви по HBO Max със Сара Ланкашър в главната роля.

Сара Ланкашър като Джулия Чайлд

Джулия Чайлд ми е интересна по няколко причини и честно казано, готвенето е последната. Не защото не е кулинарен титан и няма огромни заслуги за популяризирането на френската кухня отвъд океана, а защото както външността, така и животът ѝ трудно се побират в рамки (понякога буквално).

Къснозрейка

Джулия е от онези жени, които разцъфтяват късно и откриват важните неща в живота през втората му половина – и кариерата, и любовта. Готвенето също. Родена на 15 август 1912 г. в Пасадина, Калифорния, тя израства в заможно семейство, което има готвач и тази част от ежедневието някак минава покрай нея. По онова време момичетата от заможни семейства рядко работят, основната им житейска цел е да се омъжат успешно (което също включва наличието на собствен готвач). Но когато си висока 1.88 м и носиш 43 номер обувки, какъвто е случаят на Джулия, намирането на съпруг е почти обречена кауза. Така че след завършването на колеж госпожица Макуилямс, както е моминското ѝ име, заминава за Ню Йорк и работи като копирайтър в рекламна агенция. Мечтае да стане писателка, но и това не изглежда особено постижимо. Годините си вървят и нищо кой знае какво не се случва в живота ѝ.

Междувременно започва Втората световна война и за Джулия това е повод да внесе вълнение в дните си. Тя се мести във Вашингтон и постъпва в Службата за стратегически услуги – разузнавателна агенция за събиране и анализ на информация, предшественик на ЦРУ. Шпионската работа е доста по-интересна и Джулия е добра в нея. Дори за нуждите на флота изобретява вещество, което отблъсква акулите. Може да се каже, че това е първото ѝ „готвене“. Този репелент впрочем се използва и до днес.

През 1944 г. Джулия е изпратена в Цейлон (днешна Шри Ланка). Там се запознава с Пол Чайлд, неин колега, и тази среща ще промени живота ѝ, макар и не веднага, а няколко години по-късно. Женят се през 1946 г. По това време тя е на 34 и още девствена. Той е с 10 години по-възрастен, с око на художник и душа на поет. Любовта им не е от пръв поглед и се разгаря постепенно, но ще гори буйно през следващите 50 години.

Масло, повече масло

През 1948 г. Пол получава назначение в американското посолство във Франция. Семейство Чайлд заминават за Париж и откриват там един нов и завладяващ свят. Градът на любовта събужда у Джулия и любов към френската кухня. Една вечеря в ресторант се превръща в откровение, а тя ще запомни менюто за цял живот – стриди и морски език по мелничарски, който се топи в устата. Тайната е в маслото, изобилно присъстващо в повечето френски ястия.

Докато Пол е на работа, Джулия скучае. За нея с пълна сила важи поговорката за шилото и торбата, затова се впуска в търсене на нещо интересно, с което да запълва дните си. Минава през курс за изработване на шапки и курс по бридж, но никой от тях не успява да задържи вниманието ѝ. Поредният опит я отвежда в престижното готварско училище Le Cordon Bleu. Джулия не е кой знае колко умела в кухнята, но пък обожава храната, особено френската. Ентусиазмът и упоритостта компенсират първоначалната липса на умения и в крайна сметка завършва като единствена жена в клас само от мъже готвачи.

Spread the love
Tags from the story
More from Дона Делова
Моите момичета
Обикновено се събуждам към 7. По това време мъжът ми вече е...
Read More
0 replies on “Джулия Чайлд и вкусът на живота”