Bon appétit! от жената, която научи Америка да готви
Вероятно сте гледали филма „Джули и Джулия“ с неповторимата Мерил Стрийп като Джулия Чайлд. Гледах го и аз и изпълнението на Стрийп ме накара да се влюбя в тази висока и непохватна жена с контрастиращо писклив глас и обезоръжаваща жизнерадост, която дотогава ми беше позната само като име. Наскоро пак се сетих за нея, този път покрай сериала „Джулия“, който върви по HBO Max със Сара Ланкашър в главната роля.
Джулия Чайлд ми е интересна по няколко причини и честно казано, готвенето е последната. Не защото не е кулинарен титан и няма огромни заслуги за популяризирането на френската кухня отвъд океана, а защото както външността, така и животът ѝ трудно се побират в рамки (понякога буквално).
Къснозрейка
Джулия е от онези жени, които разцъфтяват късно и откриват важните неща в живота през втората му половина – и кариерата, и любовта. Готвенето също. Родена на 15 август 1912 г. в Пасадина, Калифорния, тя израства в заможно семейство, което има готвач и тази част от ежедневието някак минава покрай нея. По онова време момичетата от заможни семейства рядко работят, основната им житейска цел е да се омъжат успешно (което също включва наличието на собствен готвач). Но когато си висока 1.88 м и носиш 43 номер обувки, какъвто е случаят на Джулия, намирането на съпруг е почти обречена кауза. Така че след завършването на колеж госпожица Макуилямс, както е моминското ѝ име, заминава за Ню Йорк и работи като копирайтър в рекламна агенция. Мечтае да стане писателка, но и това не изглежда особено постижимо. Годините си вървят и нищо кой знае какво не се случва в живота ѝ.
Междувременно започва Втората световна война и за Джулия това е повод да внесе вълнение в дните си. Тя се мести във Вашингтон и постъпва в Службата за стратегически услуги – разузнавателна агенция за събиране и анализ на информация, предшественик на ЦРУ. Шпионската работа е доста по-интересна и Джулия е добра в нея. Дори за нуждите на флота изобретява вещество, което отблъсква акулите. Може да се каже, че това е първото ѝ „готвене“. Този репелент впрочем се използва и до днес.
През 1944 г. Джулия е изпратена в Цейлон (днешна Шри Ланка). Там се запознава с Пол Чайлд, неин колега, и тази среща ще промени живота ѝ, макар и не веднага, а няколко години по-късно. Женят се през 1946 г. По това време тя е на 34 и още девствена. Той е с 10 години по-възрастен, с око на художник и душа на поет. Любовта им не е от пръв поглед и се разгаря постепенно, но ще гори буйно през следващите 50 години.
Масло, повече масло
През 1948 г. Пол получава назначение в американското посолство във Франция. Семейство Чайлд заминават за Париж и откриват там един нов и завладяващ свят. Градът на любовта събужда у Джулия и любов към френската кухня. Една вечеря в ресторант се превръща в откровение, а тя ще запомни менюто за цял живот – стриди и морски език по мелничарски, който се топи в устата. Тайната е в маслото, изобилно присъстващо в повечето френски ястия.
Докато Пол е на работа, Джулия скучае. За нея с пълна сила важи поговорката за шилото и торбата, затова се впуска в търсене на нещо интересно, с което да запълва дните си. Минава през курс за изработване на шапки и курс по бридж, но никой от тях не успява да задържи вниманието ѝ. Поредният опит я отвежда в престижното готварско училище Le Cordon Bleu. Джулия не е кой знае колко умела в кухнята, но пък обожава храната, особено френската. Ентусиазмът и упоритостта компенсират първоначалната липса на умения и в крайна сметка завършва като единствена жена в клас само от мъже готвачи.
