За разлика от „Нектар“, който определено е агресивно-мрачен, романът, който Калина пише в момента, ще бъде светъл. Интригите се стелят в академична обстановка. Любовната история не е типична. На ръба на реалното е. Но героите са човеци, няма елфи, нито извънземни, категорична е тя.
Формално погледнато, в семейството на Калина няма артисти. Баща ѝ е архитект, сестра ѝ – управляващ съдружник в архитектурно студио, а след излизането на „Нектар“ майка ѝ изведнъж започва да рисува. „Хубаво е изкуството да влиза във всекидневието ти независимо от професията. Самият начин, по който живееш, да се усеща като изкуство.“
Калина и съпругът ѝ, бизнесмен в IT индустрията, са щастливи родители на две момчета и тригодишна госпожица. „Генът се опитва да обхване всичко и затова синовете ни са много различни не само заради контрастни страсти като футбол и математика.“ Шегува се, че мениджърските ѝ таланти проличават най-категорично в дирижирането на семейния график. „Механизмът е добре смазан, стига да няма здравословен проблем, разбира се. Цялата хамалогия при подготовката за всяко пътуване е равна на истинско земетресение. Но това са сладки емоции. С мъжа ми не можем да си представим живота без децата ни.“
Става в 6, десет минути медитация и три часа писане. След като изпрати тримата на училище и на детска градина, пише още три часа с изчистен и избистрен мозък. „По-късно мога да го правя още три часа, ако нямам други ангажименти. Изпитвам удоволствие от рутината, нямам усещане, че е задължение, когато я превръщам в работа. Хобитата са вредни – полезни са само когато се трансформират в професия. Преди излизах повече, сега се виждам само с няколко близки приятели, с които се въвличаме в дълбоки пространства. Така ми е добре.“
На масата, бюрото и нощното ѝ шкафче са „Пътникът“ и „Стела Марис“ на Кормак Маккарти, „Трансхуманизъм“ на Виктор Пелевин, „Последният ловец на делфини“ на Захари Карабашлиев…
„Колкото повече четеш, толкова повече се отваряш. Време винаги се намира, всяко заглавие открива своя читател, а и има мода за четене. Най-добре е да заспиш с книга в ръка, а не с телефон, с Тик-ток и Инстаграм. Няколко страници или скролване на мемета? Главата и душата са в тотално различно състояние. Не знам дали аз живея в този балон, но хората много четат и споделят. Понякога дори няма значение какво избират. Книжарниците са прекрасно място. Наскоро прекарах часове в Blackwell’s, най-старата книжарница в Оксфорд, където бяха и преведените на английски творби на Георги Господинов. Класиците ни са много важни, но не по-малко важни са съвременните автори.“
Фанатичната ѝ отдаденост на словото трасира заниманията, с които „си изкарва хляба“ – Калина обучава мениджъри на големи български и международни IT компании как да редят думите толкова успешно и убедително, колкото и стратегиите за високотехнологичните си продукции. Организира уъркшопове за творческо писане, разработва и логистика за бизнесмени, които – като истински визионери, могат да използват механизмите на научната фантастика. „Всеки разказва истории, но не всеки умее да ги представя, атрактивно и интересно да моделира изказа си. Постоянната работа е единственият начин. Умът е като мускулите, трябва да се тренира всеки ден. Краткият и пряк път невинаги е най-добрият към качеството. Но това не е лоша новина. Изкуственият интелект няма да те направи добър писател, може да доведе до обратното. До затъпяване.“
