Ин и Ян
Двамата мъже са много различни като натюрел, подход към работата и начин на живот. Сен Лоран е импулсивен, движен от страстта и креативността, а много от знаковите му творения остават неразбрани за времето си. Той е с крехка психика и се люшка нагоре-надолу във върхове и спадове, без да може да се измъкне от капана на пороците и зависимостите – едно гениално „ужасно дете“. За разлика от него Лагерфелд се мотивира най-вече от суперегото си. Той обича да сравнява себе си с компютър и приема всяко задание като проблем, който трябва да бъде решен с помощта на енциклопедичните му знания и богат опит. Успява да се държи настрана от цигарите, алкохола и наркотиците, води здравословен начин на живот и единственият му известен порок е слабостта към диетичната кока-кола. Харесва му да живее сам и прекъсва отношения с приятели, които се осмеляват да влязат в спор с него. Сен Лоран пък, напротив, през целия си живот е заобиколен от доверена група съмишленици, приятели и музи.
В началото на 70-те Лоран позира гол за рекламата на собствения си парфюм и скандализира широката общественост. Лагерфелд пък все още е известен само на тесен кръг хора от модния бранш и се е посветил единствено на работа с немска педантичност и усърдие. И тогава се случват събития, които слагат край на приятелството между двамата.
Фаталният мъж
Ив Сен Лоран вече има успешна собствена модна къща с подкрепата на партньора си Пиер Берже. Карл Лагерфелд пък постига успехи като дизайнер на Chloé и Fendi. Тъкмо в този момент в живота на германеца се появява младият френски денди Жак дьо Башер. Жак е изключително харизматичен – красавец, поет, художник, интелектуалец, светска персона, еднакво привлекателен за мъжете и жените. Лагерфелд е запленен от него и макар да е самотник по природа и да допуска много малко хора до себе си, чаровният французин се превръща в любовта на живота му. Връзката им продължава цели 12 години и колкото и да е трудно да се повярва, остава платонична.
Противоположностите се привличат и точно такъв е случаят с Карл и Жак. Дизайнерът е затворен, води аскетичен живот и не си пада по шумните партита, докато французинът живее за тях. Неговите веселби са пословични, алкохолът и наркотиците са в изобилие, изневерите – също. „Рaзбирa ce, чe знaeх, чe ми изнeвeрявa. Нo ce cтaрaeх дa зaбeлязвaм у нeгo caмo пoлoжитeлнитe cтрaни“, признaвa Лaгeрфeлд в интeрвю през 2017 г.
През 1973 г. Карл има неблагоразумието да запознае любимия си с Ив. Между двамата моментално прехвърча искра и те започват страстна афера, която изобщо не е платонична. Околните описват връзката им като хаотична и разрушителна, изваждаща на показ най-лошото и у двамата. И макар да не продължава дълго, нанася достатъчно поражения.
Вероятно ревността на Лагерфелд е тази, която превръща 20-годишното приятелство във вражда. Според други версии пък партньорът на Сен Лоран – Пиер Берже, заплашва Башер и му нарежда да прекрати връзката. Дори обвинява Карл, че нарочно е подхвърлил апетитния залък Жак на Ив, за да дестабилизира модната къща YSL. При всички положения личните отношения между Лоран и Берже приключват през същата година и те остават само бизнес партньори.
Естествено, тази афера не остава в тайна от Карл Лагерфелд. В интервю той казва, че никога не е държал сметка на Жак и не го е разпитвал, но вероятно никак не му е било леко да знае, че мъжът, когото обича, му изневерява с един от най-големите му съперници в модния бранш и бивш негов приятел.
През 1984 г. Жак дьо Башер е диагностициран със СПИН. Когато диагнозата му става публично известна, Ив Сен Лоран се отдръпва от него. Карл Лагерфелд обаче остава до любимия си до последния му дъх 5 години по-късно.
Наследството
Макар двамата легендарни дизайнери да слагат край на приятелството си, всеки от тях оставя своя ярка следа в света на модата.
Карл Лагерфелд става творчески директор на Chanel през 1983 г. и остава на този пост до смъртта си през 2019 г. По онова време модната къща изживява тежък момент, но въпреки първоначалния скептицизъм на критиците той успява да я върне отново в светлината на прожекторите. Дизайнерът добавя блясък, светли цветове и съвременно звучене към класическия строг стил на бранда, като доразвива идеите на Коко Шанел за независимост, свобода и модерност. През 1997 г. Vogue го обявява за „несравним интерпретатор на настроението на момента“.
Изисканият му личен му стил е не по-малко запомнящ се от дизайните му. Светът винаги ще помни неговата емблематична визия – сребриста опашка, втален костюм, тъмни очила, ветрило и черни ръкавици без пръсти.
Ив Сен Лоран пък прави революция в модата с прословутия си дамски смокинг и се смята за основоположник на унисекс линията. Той е първият дизайнер на висша мода, който представя pret-a-porter колекция през 1966 г. под името Rive Gauche. С негова помощ блейзърът, прозрачната блуза и гащеризонът се превръщат в основни части от дамския гардероб. Шокира аудиторията, като изкарва на подиума първите тъмнокожи модели. Скандален, непостоянен и гениален, през 2002 г. Сен Лоран се оттегля от модата, а през 2008 г. умира.
През 2017 г. в Маракеш е открит музей, събрал наследството и историята на модната къща YSL, под вещото ръководство на Пиер Берже, който остава до „ужасното дете“ до самия му край. А най-добрият урок по стил отново е на Сен Лоран: „Всичко, което една жена трябва да носи, за да е красива, е черен пуловер и черна пола. И да е облегната на ръката на мъжа, когото обича.“
