„Вярвам в магията. Самият живот е магия – животът на планетата ни е идеалната космическа среда, която е невероятен шанс“, казва звездата от „Хари Потър“
Точно 20 години след фурора на мегапродукцията „Хари Потър“ едно име в каста на лентата продължава да я свързва силно с България. Станислав Яневски – актьорът, изиграл мрачния тийнейджър магьосник Виктор Крум, не спира да вълнува феновете по целия свят.
Самият Стан, вече пораснал и помъдрял, приема тази слава с капка носталгия и шега. Разговорът ни поема къде шеговито, къде сериозно към възходите и успехите в тази капризна индустрия – киното.
Станислав, изглежда, обичаш животните – държиш много грижовно това плюшено коте?
Имам 12 котки у дома, 3 кучета, чинчила, сестра ми… Последното е шега, разбира се. Първо взехме кучетата – два френски булдога и немска овчарка. Котките сами си дойдоха. Бяха две женски и докато се усетим, родиха, някои бебета си тръгнаха, но сега официално това е броят им.
Звучи като пълна къща. Как се справяш сам с толкова любимци?
Майка ми и сестра ми са поели грижите за тях. Аз повече им се радвам.
Това коте, което държиш в ръце, е с реалните размери на Крукшанкс от „Хари Потър“, нали? Изкушавал ли си се да вземеш нещо от снимачната площадка за себе си за спомен?
Много, но автентични вещи от снимачната площадка нямам – мерките, с които от екипа защитаваха всеки предмет от реквизита, бяха драконовски. Не че не се е случвало някой актьор да опита да изнесе дали дреха, дали друго. Но охраната винаги го намираше и това предизвиква неудобство…
Припомни ми колко години минаха от снимките на „Хари Потър“, а манията около него не стихва.
От първия филм са 20 години, а от моето участие за първи път – 17. Колкото повече време минава, толкова повече осъзнавам привилегията да съм снимал в такъв мащабен проект. Това е история, която в киноиндустрията се сравнява с „Междузвездни войни“ по размах и мания на феновете. Освен това е за всяка възраст – вече 3 поколения се докосват до нея. Хората, които са водили децата си да го гледат на кино, днес имат внуци. А мои връстници са го гледали като тийнейджъри и сега го правят с децата си.
Направи първите си стъпки в киното рано и порасна пред очите на публиката…
Така е, в началото на снимките на филма бях младеж – на 18. Още нямаше силни социални мрежи и като че не бяхме свикнали с това да се срещаме с популярни лица. Спомням си феновете как тичаха със списания за автографи от актьорите, очакваха всяко появяване, интервю. Сега всеки изглежда много по-достъпен. Само докато идвах насам за интервюто ни, направих няколко селфита с фенове.
Разпознават те. Това ласкае ли те?
Не го приемам за нещо чак толкова специално, но е приятно. А понякога и смешно. Преди няколко месеца на летището един от служителите въодушевено обясняваше на висок глас пред всички, че хан Крум ще лети в този ден. Мина известно време докато разбера, че има предвид мен, защото бъркаше героя ми Виктор Крум с българския владетел.
Помниш ли как похарчи първия си хонорар от „Хари Потър“?
Сложих го в банкова сметка. Възпитан съм да не съм прахосник.
Това от обучението ти по икономика ли идва?
Учил съм бизнес информатика и наистина зная как да управлявам парите си, да ги инвестирам, ако се налага. В моята професия сме като хамелеони – имаме различни роли, а сега със социалните мрежи и още една – постоянно да сме пред феновете. Използвам познанията си постоянно.
Изкушаваш ли се да се преквалифицираш като инфлуенсър?
Не – това е повече за жени. Профилът ми в мрежата е личен, представям неща, в които наистина вярвам, и не искам да работя за хонорари.
Следиш ли колко са феновете ти в интернет?
Чак да следя… В момента са над 200 000. Порастват малко по малко, но бройката не е най-важното. Усещането е странно – дълго време се съпротивлявах да създам свой профил. Оказва се обаче, че активността в мрежата се следи от продуценти, режисьори и им влияе.
Кариерата ти досега е 17 години, това е доста стаж. Колко филма си снимал?
Не броя участията си. Важно е да работя, да снимам. Позволявам си да съм селективен – преди не бях, но така се трупа опит. Нека не звучи, сякаш съжалявам, но съм в нов етап от кариерата си и вече има значение къде се снимам.
Ако се върнеш назад, какъв съвет би си дал?
Да се задържа максимално на гребена на вълната на „Хари Потър“. Тогава нямах опитността, бях малък, в нов бизнес. Сигурно изпуснах някои възможности. Но като гледам реално – възползвах се доколкото можах от ситуацията и познанията си. Просто тогава и днес светът се промени много. Преди 17 години нямаше безкрайни разговори с продуценти, мениджъри, агенти. Всичко се коментираше с по един есемес и няколко минути. Всичко беше ужасно скъпо, а комуникациите оскъдни заради това.
