В бляскавия и суетен свят на модата съперничествата никак не са рядкост. Колкото по-голям е талантът, толкова по-голямо е егото. А когато освен талант се намесят и лични мотиви, отношения, започнали като приятелство, се превръщат в дългогодишна и непримирима вражда. Случва се и на най-добрите
Карл Лагерфелд и Ив Сен Лоран са две от легендарните имена в модната индустрия. Лагерфелд предефинира смисъла на понятието „моден дизайнер“, а Сен Лоран е може би последният пример за голям парижки кутюриер. Създали са стотици емблематични колекции – Лагерфелд за Fendi, Chloe и Chanel, Сен Лоран за Dior и за собствената си модна къща. И макар да имат различен почерк и отношение към модата, те имат и много общо.
Карл Ото Лагерфелд е роден в Хамбург през 1933 г. Семейството му е заможно – родителите му са производители на консервирано мляко. Самият Лагерфелд „украсява“ леко биографията си – твърди, че е роден през 1938 г. в аристократично семейство, но истината е друга. От малък Карл проявява интерес към визуалните изкуства и непрекъснато скицира нещо. Казва, че френските художници са най-голямото му вдъхновение. През 1953 г. заедно с майка си напуска Германия и заживява в Париж, където учи рисуване и история в лицея „Монтен“.
Ив Матийо Сен Лоран е роден през 1936 г. в Оран, Алжир, в семейство на аристократи. И той подобно на Лагерфелд от малък се увлича от рисуване, театър и мода и сътворява модели от стари чаршафи, които облича върху картонени кукли. Напълно самоук и въоръжен единствено с таланта си, на 17 години Ив напуска родния си град и заминава за Париж, за да сбъдне мечтите си. Записва се да учи във Френската академия за висша мода, а някои от скиците му са публикувани във Vogue.
И двамата ги очаква светло бъдеще – много скоро.
Началото на две кариери и едно приятелство
През 1954 г. двама млади мъже – единият от Германия, а другият от Алжир, се запознават на моден конкурс в Париж, организиран от International Wool Secretary. В журито са доайените на модата Юбер дьо Живанши и Пиер Балмен. 21-годишният Лагерфелд печели в категорията за модел на палто, а 18-годишният Сен Лоран – за рокля. Тогава все още никой не би могъл да предположи, че двамата ще променят света на модата завинаги – всеки по свой собствен начин. Различни като Ин и Ян, но еднакво талантливи, те започват отношенията си като приятели, а по-късно се превръщат във врагове. Не само на професионалното поприще, но и в личния живот.
Наградите от конкурса на International Wool Secretariat отварят широко вратите към света на модата и за двамата. Но ако голямото признание за Лагерфелд идва през 40-те му години, когато става творчески директор на Chanel, при Сен Лоран нещата се случват по друг начин. Скоро след като печели прословутия конкурс, започва работа за Dior. Нещо повече – избран е за творчески директор на модната къща след внезапната смърт на неговия ментор Кристиан Диор. По това време Ив е едва на 21 години и е наречен от пресата „малкия принц на модата“. Първите му няколко колекции са приети топло, но последващите му опити да внесе младежка енергия и да освежи традиционната линия на Dior с хипи мотиви са подложени на ожесточена критика.
През 1960 г. Сен Лоран получава повиквателна за армията – Франция трябва да потуши войната за независимост в Алжир. Крехката психика на французина не издържа на военщината и кървавите сцени и той получава нервен срив, заради който е настанен в психиатрия. От този момент нататък депресията ще е честа гостенка в живота му заедно с пристрастеността към алкохол и наркотици. След изписването от клиниката дизайнерът се завръща в Париж само за да разбере, че е уволнен от Dior. Това е огромен удар, от който едва ли би оцелял. Но за негов късмет съдбата го среща с Пиер Берже, който го изправя на крака и се превръща в негов любовник, бизнес партньор и опора чак до смъртта му. С негова помощ Ив завежда дело срещу Dior, което печели, а през 1961 г. основава собствена модна къща. Талантът на Сен Лоран и усетът за бизнес на Берже се оказват изключително печеливша комбинация, която извежда марката YSL на върха.
Междувременно Карл Лагерфелд прекарва първите няколко десетилетия от кариерата си зад кулисите. След като печели конкурса, започва работа за Balmain, а три години по-късно – за Jean Patou под името Роланд Карл. Там научава и най-важните уроци за модата и започва да оформя стила си, макар колекциите му да не са добре приети от модните експерти. През 1965 г. започва да създава кожени палта за Fendi (и запазва отношенията си с италианския моден бранд до края на живота си). През годините работи като дизайнер на свободна практика за марки като Charles Jourdan, Cúriel, Krizia, Ballantyne, Isetan, Tiziani of Rome и други. И макар през 1979 г. да регистрира собствен бранд, той никога не е бил съществена част от творческите му изяви.
