Катрин Джонсън, жената-компютър

Необикновената история на чернокожата математичка от NASA, която разчупи табутата

Сигурно си спомняте филма от 2016 „Скрити числа“ (Hidden Figures), който отнесе три номинации за „Оскар“ и спечели куп други награди. Той разказва непознатата история на Катрин Джонсън, Мери Джаксън и Дороти Вон – блестящи афроамерикански математички,  работили в NASA и направили възможно изстрелването на астронавта Джон Глен в орбита през 1962.

Признавам си, че филмът донякъде ме шокира. Колкото и да бях чела за сегрегацията  и сексизма в САЩ, все пак бях израсла в среда, в която жените можеха да станат каквито си поискат – от кранистки до космонавтки. Ако изобщо имаше нещо положително в социализма, то беше това – женската еманциапция. Правото да се реализираш в „мъжки“ професии, докато по същото време посестримите ти отвъд океана домакинстват с беупречно изгладени рокли и запълват дните си с мартини и успокоителни, а най-смелите им кариерни мечти стигат до позицията на секретарка, разбира се, преди да се омъжат. Поколението ни е отгледано от майки с професии (всъщност е отгледано основно от баби; това е тъмната страна на еманципацията, но сега говорим за друго). Учеха ни, че

интелектът, доброто образование и професионалната реализация

са изключително важни. И на никой през ум не му минаваше да ни обяснява снизходително, че за момичетата успешният брак трябва да бъде  основна житейска цел и няма нужда да си напъват красивите главици за нещо повече. Може би заради това невинаги разбирам новия преекспониран феминизъм – за нас тази битка беше предварително спечелена.

Гледах „Скрити числа“ и си мислех, че по същото време, докато американките (за афроамериканките да не говорим) са се опитвали да докажат, че стават за нещо повече от това да правят кафе и да пишат на машина, Валентина Терешкова полетя в космоса – само година след описаните във филма събития. Стана ми интересно и проверих – оказа се, че първата американска жена космонавт, Сали Райд, е летяла през (внимание!) 1983. Точно 20 години са им били нужни на жените в NASA, за да стигнат от бюрата и  калкулациите до полет в космоса. За тъмнокожите жени  са трябвали още 9. Първата афроамериканка космонавт, Мей Джеймисън, лети през 1992. Една дълга и тежка битка с предразсъдъците и табутата.

Но да се върнем на Катрин Джонсън и нейната необикновена история, която светът научи с 54 години закъснение.  Родена е на 26 август 1918 в Западна Вирджиния и от малка е обсебена от числата.

„Броях всичко“

разказва тя – „Броях стъпките си, когато вървях по улицата, стълбите до църквата, броя на ястията, чиниите, които миех… броях всичко, което можеше да се преброи“. Благодарение на блестящия си ум и изключителните си способности, тя тръгва направо във втори клас, а на 10 години постъпва в гимназия – невероятно постижение в една епоха, когато за афроамериканците училището обикновено приключва след  прогимназията . Това само в случай, че изобщо могат да си позволят този лукс. Завършва гимназия на 14, след което е приета в Стейт Колидж в Западна Вирджиния, където се дипломира на 18 години с отличие и степени по математика и френски. Катрин има планове да продължи образованието си и през 1939, току-що омъжена, се записва в университета в Западна Вирджиния, избрана като една от първите трима чернокожи студенти – и първата чернокожа жена – по програмата за интеграция на афроамериканци в университета. След края на първия семестър обаче разбира, че е бременна и прекъсва образованието си, за да се посвети на семейството.

След 14 години, прекарани в отглеждане на трите си дъщери, а след това и работа като учителка, през 1953 Катрин Джонсън кандидатства за работа в предшественика на NASA – NACA (Национален консултативен комитет по аеронавтика). По това време комитетът започва подготовка за изпращане на човек в космоса и се нуждае от хора, които да извършват сложните математически изчисления, нужни за програмата – разбира се. В епохата преди компютрите всичко се прави на ръка. Не я приемат от първия път, но тя не се отказва и следващата година кандидатства отново. Така Катрин става част от екипа, известен по-късно като

„компютри в поли“

–  група афроамерикански математички, които анализират данни и извършват необходимите пресмятания. Независимо от таланта и уменията на тези жени, сегрегацията не им се разминава – те трябва да ходят в отделни тоалетни за чернокожи и това продължава до 1958, когато NACA е преобразуван в NASA.

През 1957 пускането на съветския сателит Спутник променя историята, както и живота на Катрин Джонсън. По това време талантът ѝ е вече високо оценен и тя участва с изчисления в отдела за ориентиране и навигация Langley Research Center, а нейни разработки са включени в сборник инженерни лекции. Работата ѝ продължава по космическите програми Redstone, Mercury и Apollo. През 1961 изчислява траекторията на Алън Шепърд, първият американец в космоса, за мисията Freedom 7.

През 1962 NASA се подготвя за орбиталната мисия на Джон Глен. Това е звездният миг и на Катрин, работата, с която е най-известна.  Сложността на орбиталния полет изисква изграждането на световна комуникационна мрежа, свързваща проследяващи станции по целия свят с компютрите на IBM във Вашингтон, Вашингтон, Кейп Канаверал и Бермуда. Въпреки напредъка в технологиите, астронавтите все още са недоверчиви и не искат да поверят живота си на машините. За сметка на това Джон Глен има толкова голямо доверие на Джонсън, че ѝ се обажда да провери сложните изчисления на траекториите, направени от компютъра, преди старта на мисията Friendship 7.

„Звъннете на момичето да провери числата“

– казва той – „Ако тя каже, че са верни, аз съм готов да полетя“. Полетът е успешен и бележи поврат в космическата надпревара между САЩ и СССР.

През същата година NASA получава нареждане от президента Кенеди да подготви още по-амбициозна мисия – изпращане на човек на Луната. За това пътуване изчисленията са още по-сложни, а Катрин Джонсън играе важна роля и в тях. Тя работи заедно с инженерите, за да определи времето и мястото на излитане, за да няма отклонения от начертаната траектория. Програмата Apollo е успешна, а когато през 1969 Нийл Армстронг стъпва на Луната и изрича знаменитите си думи „Една малка стъпка за човека – един огромен скок за човечеството“, зад тях стои и приносът на Джонсън.

Катрин Джонсън продължава да работи в NASA до пенсионирането си през 1986. Тя участва в програмата за космически совалки, сателита за земни ресурси и разработва планове за мисии на Марс, десетилетия преди да се превърнат в реалност. Съавтор е в 26 научни статии, а от 1979 заема почетно място в списъка с афроамериканци с принос към науката и технологиите. През 2015 президентът Обама я награждава с Президентския медал на свободата. През 2016  NASA кръщава на нейно име Изчислителския изследователски център – 55 години след историческия полет на Алън Шепърд, възможен благодарение на нейния труд. Същата година излиза и филмът „Скрити числа“.

Катрин Джонсън почина на 24 февруари 2020 г. на 102 години – един дълъг и плодотворен живот, изпълнен с талант, борба и разчупване на стереотипите, който е вдъхновение за поколения жени след нея. Впрочем, случайно или не, 26 август, нейната рождена дата, е обявен за Ден на женското равенство. А може би всичко е записано в звездите.

Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

Домът на Николай Костер-Валдау – скандинавски дзен в Лос Анджелис

Вече е официално: Николай Костер-Валдау е гражданин на Лос Анджелис. Миналото лято...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ