Франциска влезе в телевизията първо като член на журито на Dancing Stars и както изглежда, мястото ѝ там е запазено и при евентуален следващ сезон. Появата ѝ като една от трите водещи на на „Преди обед“ по bTV обаче все още е предмет на коментари, но вдигна популярността ѝ на по-високо ниво. Съответно повиши и любопитството към 15-кратната републиканска шампионка по спортни танци на България, към нейната кариера в САЩ и към продължението ѝ тук, както и към личния ѝ живот.
Подготвяйки се за интервюто с нея след решението да я сложим на корицата, прочетох доста и буквално се отчаях – сякаш всичко бе ясно за тази жена. От произхода на името ѝ до причините да замени живота си в страната на неограничените възможности с родната Варна. Какво повече би могла да извади от раклата със съкровените си тайни, за да го сподели като опит с читателите на D!VA? С какво би дорисувала публичния си образ на успяла и щастлива жена, който ни показва телевизията?
Да видим. Обляна от златото на есенното слънце, Франциска говори с присъщата ѝ естественост, с която плени екипа на снимките за корицата. И с почти недоловимия варненски акцент, който се опитва да преодолее с уроци по говорене при учителката на всички водещи в bTV.
Фотография и стайлинг / Слав&Хубен
Грим и коса / Слав
Рокля MSGM и обеци Monies
от Plus Zero Concept Store,
ръкавици архив на стилиста
Какво от това, което е написано за теб, не е вярно, Франциска? Не зная какво имаш предвид. Не зная и какво е написано за мен. Спрях да чета коментарите за това как се справям като една от водещите на „Преди обед“, тъй като някои от тях доста ме разстройват. Искам обаче да кажа, че аз съм може би 10 пъти по-критична към себе си, отколкото зрителите към мен. И съм благодарна на хората, на публичните лица, които ме подкрепят.
Получаваш ли комплименти от непознати? Все по-често напоследък. Много е приятно. Най-често ми казват, че съм много естествена.
Дано да останеш такава, бих казала аз. Понякога тази естественост може да ти изиграе лоша шега в предаване на живо. Аз искам да надградя уменията си. Освен че вземам уроци по правоговор всеки ден, уча и журналистика в Шуменския университет. Започнах още преди да се преместим да живеем в България, но прекъснах и сега съм четвърта година. Искам да прибавя и испански към езиците, които ползвам – английски и полски, но засега не мога да намеря време за уроци.
Амбициозна ли си? О, много! Но с изключително трезва оценка за себе си и за възможностите си. Не мисля, че след три месеца мога да стана Бригита Чолакова. Моят мъж много ме съветва в качеството на най-големия ми фен. Всеки ден.
Палто Isaac Sellam,
рокля MSGM и обеци Monies,
всичко от Plus Zero Concept Store
Зная, че изборът на водещите на дневното токшоу в bTV е на продуцента Жоро Тошев. И може би не теб трябва да попитам имахте ли дубльорки, втори екип, в случай че този състав не сработи? Аз съм сигурна, че Жоро Тошев никога не би ме поставил в ситуация, в която да не се справя и да не се развивам. Имам му голямо доверие. С другите ми две колежки – Оля и Зейнеб, започнахме с нещо като скрийн тест направо на масата. Дадоха ни тема и от момента, в който казаха „снимаме“, започнахме да коментираме, да „се хапем“ с усмивка. Оказа се, че между нас има химия. Никога преди това не бях чела на аутокю, ала се справих, беше ми забавно и весело. Продължава да е така – забавата започва още в съблекалнята. Мисля, че това отговаря на въпроса за втори екип.
Как промени живота ти влизането в телевизията като водеща? Преди да приема, разговарях със съпруга ми и с децата ни, те останаха във Варна, а аз вече съм в София, и в края на седмицата или те идват, или аз пътувам. Към момента не мога да кажа как ще продължа да съчетавам работата в „Преди обед“ с бъдещите си ангажименти като пътуващ треньор по спортни танци и дали в един момент едно от двете няма да надделее… Засега само Томаш пътува, вчера се върна от Япония. Ще замине скоро и в Далас, където аз съм поканена и повече ме харесват (усмихва се)…
Томаш ли поддържа огъня на танците във Варна сега? Там нямаме бизнес. Аз преподавах в читалище „Христо Ботев“, където съм започнала да танцувам. Там все още работи и майка ми, макар да е в пенсионна възраст. Иначе с Томаш работим основно в чужбина, където преподаваме и журираме. Част сме от най-голямата танцова верига в света Arthur Murray Dance Centers с над 300 студиа по целия свят – консултираме, обучаваме техните учители и мениджъри, тренираме състезателни двойки като гост-треньори. Съдии сме и в Световната федерация по спортни танци с най-висок лиценз.
Вярно ли е, че една от причините да се върнете от САЩ, където сте имали успешен бизнес, е джендър пропагандата в училищата, от която сте искали да спасите синовете си? Не. Главната причина за тази промяна в живота ни бе желанието да имаме повече време един за друг и за децата си. Осъзнахме колко е важно това по време на пандемията от ковид, когато принудително трябваше да спрем да пътуваме, да липсваме по 4-5 дни в седмицата от дома.
Осъзнахме, че ритъмът работа и шопинг, който ни движеше в САЩ, не работи за семейството ни и искаме да излезем от него. Имайки вече две деца, не желаехме да сме роби на професията ни, изискваща да сме в танцовото студио до 10 вечерта, уроците по танци обикновено са след работа.
Начинът да го направим беше да се върнем в Европа. Така че продадохме всичко – къщата, бизнеса, и акостирахме в родната ми Варна. На Томаш тук му харесва повече, отколкото в Полша, където никога не сме живели, както пишат.
Сако и панталон Dolce&Gabbana от Dress Code,
обеци Monies от Plus Zero Concept Store
Беше ли шоково за теб връщането в България след почти 20 години в САЩ? Да, за мен бе по-трудно, отколкото за съпруга ми, сигурно защото той гледа с по-розови очила. Въпреки че дойдохме финансово подготвени, стъпили на стабилна основа, пак ми беше трудно. Знаеш ли защо? Защото непрекъснато сравнявах, а това бе изтощително и психически, и физически. Две години така. И когато спрях да сравнявам, се успокоих и ми е хубаво.
Ти защо си заминала за САЩ навремето, заради по-добър живот ли? О, не. Аз харесвах живота си тук – на 15 години вече тренирах танцови двойки, бях шампионка. Но знаех, че в България кариерата ми не е възможна, Америка беше водеща в спортните танци тогава. Инициативата беше на тогавашния ми партньор Пламен Данаилов, с когото 15 пъти бяхме шампиони на България, той и досега е най-добрият ми приятел. С него се свърза Лука Апостолов, който каза, че се търсят хора като нас от едно танцово студио в Манхатън. Изпратихме документи, одобриха ни, получихме визи и заминахме. Много ни беше трудно в началото, не правехме парите, нужни за нормален живот там. Всичко спечелено отиваше за квартира и уроци. Един урок струваше 200 долара при възможно най-добрия учител. Но българската танцова общност ни помагаше – събирали са по 25 цента, за да мога да си платя билета за метрото. Не е нужно някой да ти даде 1000 или 2000 долара, за да го помниш с благодарност, аз помня хората, подкрепили ме с малкото, което можеха да отделят.
Тук е мястото да те питам от какво си се лишавала, за да постигнеш успехите си?
Дълбоко съм убедена, че не може да успееш, ако не си готов на лишения. Специално аз се лиших най-напред от своето семейство – майка, баща, двама братя.
Бях галеното момиче, батковците ме защитаваха и глезеха. По-нататък се налагаше да се лишавам от храна, в Щатите една салата е много по-скъпа от порция месо. Заради необходимостта да поддържам добрата си физическа форма като танцьорка съм се лишавала от сладко, карах само на кафе. Да ти призная, след три години в САЩ се чудех как съм жива. Но продължавам да смятам, че лишенията те изграждат, показват ти колко си силен…
