В Букурещ испанката Бегоня шие японски кимона от български тъкани
През 2019 г., малко преди началото на глобалната пандемия, испанката Бегоня Магранер сбъдва мечтата си да пътува до Япония. Оттам се връща с няколко куфара, пълни с кимона. Първия голям локдаун изкарва в своя дом в Букурещ, новата й дестинация след пет години в Институт „Сервантес” в София. От задължителния престой у дома, дългогодишната й любов към изкуствата и модата и още пресните емоции от пътешествието й до Япония се ражда нейната марка за кимона MUSA. След разхлабването на първоначалните ограничения Бегоня успява да пътува до София, където още живее приятелят й българин, с когото са заедно от шест години. Тя обикаля пазари и антиквариати, откъдето купува етно тъкани, килими, покривки, повечето от които отдавна не се произвеждат. След това сама създава дизайна на кимоната, а реализацията им поверява на майка и дъщеря шивачки в Букурещ. Всеки дизайн в голяма степен зависи от големината на парчетата плат, които открива и комбинира със съвременни материали. По този начин всяко кимоно е уникат с подчертан български етно стил. „Определено се изисква смелост и любов към модата, за да излизаш на улицата с кимоно“, казва за DIVA Бегоня Магранер. Тя самата облича с удоволствие собствените си кимона, които вече трудно се побират в дома й.
Истината е, че още от малка Бегоня подписва стотиците си рисунки и лични дневници като Musa. Освен магията и вдъхновението на музата обаче MUSA (Musa_kimonos в Инстаграм) идва и от първите букви на фамилните й имена Магранер Убиета Сифре Арангурен.
От любов към Балканите
Любовната история на Бегоня с Балканите започва преди седемнадесет години. Дотогава тя работи в няколко големи консултантски компании като „Артър Андерсен“ и KPMG в Испания, но мечтае за номадски живот по света. Случайно попада на обява за работа в Институт „Сервантес”. От двете налични възможности в момента избира Кайро заради по-голямата екзотика, изпращат я обаче в Белград. Там остава пет години, а от първия й сериозен контакт с кирилицата и славянските езици й остава включително и лек акцент, затова и до днес в България често я мислят за сръбкиня. След Белград идва петгодишен мандат в Манчестър и още толкова в София, преди да замине за Букурещ. „Харесва ми да живея на Балканите, тук се чувствам у дома“, казва Бегоня, която дори и по време на пандемия пътува до София поне веднъж в месеца, а всяко лято задължително изкарва поне една седмица в стария Несебър.
