Композиторът бил спечелен за каузата от сценария за филм на Александър Чобанов, писател и либретист, със заглавие „Тайната на музиката”
Какво ви предизвика да напишете музиката за спектакъла „Тайната на музиката“? Към мен се обърна писателят и либретист Александър Чобанов, който ми показа сценарий за филм със същото заглавие – „Тайната на музиката“. Прочетох го и му казах, че искам да пиша музика за този филм. Привлече ме оригиналната история, която е човешка и докосва, едновременно с това е забавна, трогателна и изключително смислена. По-късно той ме запозна с хореографката Ралица Мерджанова, която се оказа, че познавам от детските си години, и с изпълнителната продуцентка Ана Дончева. Тъй като вече бях написал първото си заглавие в този жанр – Agartha: The Opera-Musica, и имах опит като оркестратор с London Musical Theatre Orchestra, бях наясно, че влизам в изключително тежко начинание.
В каква стилистика е вашата музика? Изграждането на стилистика в мюзикъла е една от големите трудности при създаването на музиката. Мюзикълът като жанр си служи с множество идиоми, които един вид са задължителни. Така че авторът е предизвикан да използва познати похвати, но по нов начин. Моята музика стъпва на традицията на някои от големите имена в американския мюзикъл, като например Алан Менкен, Ленард Бърнстейн, Джордж Гершуин, Коул Портър. Повечето от тях са класици, но мисля, че както в „Агарта“, така и тук успявам да работя с вече собствен език. Неизбежно е влиянието на класическите композитори върху музиката ми, тъй като съм възпитаник на НМУ и НМА.
Имахте ли трудности в работния процес? Разбира се! Но режисьорът Уест Хайлър помогна в анализа и изграждането на героите, важно е всеки от тях да бъде плътен и истинен. За целта трябва на всички въпроси около живота им да бъде даден отговор, независимо че в спектакъла не се говори за всичко. Беше трудно да изцедим всеки от героите до момента, в който вече няма неотговорени въпроси. Тук освен Уест и Михаела Филева доста допринесе.
Лесно ли се работи с толкова много хора? И не, и да. Едно от най-трудните неща е да представиш ясно идеите си и да успееш да ги защитиш. С новите неща винаги има риск. Затова използвам възможността отново да благодаря на Ана Дончева и Fest Team, защото поеха този риск отново да създават българско съдържание. Ана успя да събере невероятни професионалисти и това направи работата лесна.
Мюзикълът е любим жанр на баща ви Любо Денев, с чиито песни израсна нашето поколение. Надявате ли се и вашето поколение да запее вашите песни? Да, защо не. Баща ми между другото има един мюзикъл „Законът на джунглата“ по Ръдиърд Киплинг и либрето на Андрей Аврамов. Това е може би първият български мюзикъл, изцяло издържан в еталона на големите класики.
Паснахте ли си с Михаела Филева в работата по песните? Определено! Честно казано, като всеки творец имах малки притеснения. Аз много я харесвах като артист, но нямах представа как би писала текстове за мюзикъл. Оказа се, че тя е просто невероятна. Има изключителен усет за драматургията, за прозодия и мисля, че текстовете ѝ са блестящи. Освен това успя да издържи целия мюзикъл в рима. Просто е сладко за слушане.
С какво ви привлече либретото на Александър Чобанов? Ето това вече е находка! Ще дам следния пример. Ако шансът да напишеш хубава симфония днес, през 2025 г., е 1 към 10 000, то да напишеш хубаво либрето е 1 на милион. Благодарен съм, че съдбата ме срещна с Александър. Либретото е невероятно, защото вплита историите на деветима герои от три генерации. Хората да си носят кърпички, защото ще се посмеят, но и ще си поплачат.
