Оказа се библиотекар по професия.
А когато донесе преправените комарници, станахме свидетели на сцена, която накара мен и моята приятелка да се замислим сериозно за преквалификация в сферата на строително-ремонтните дейности. Мрежата на една от вратите не се плъзгаше плавно встрани, както останалите. Имало някакво изкривяване на улея в горната част на дограмата, което малтиецът се опита да коригира, използвайки за лост парче гранитогрес. Плочката се счупи и падна върху главата му, за щастие без да го нарани. А той остана безкрайно учуден как така металът не се огъва под натиска на керамиката. Винаги съм твърдяла, че не е важно колко точно литература си прочел, а каква по-точно. Оттогава насам подозирам националната им библиотека в дефицит на читатели в раздел Физика.
Ширещата се практика с работа на няколко места започна да ни притеснява. Ама как така на тези хора им се налага да се трудят толкова много? За малко да се комплексираме от вродения балканския мързел, но не ни се вярваше в островна държава някой да се преуморява чак пък толкова. Има нещо гнило в Малта, казахме си. И съвсем скоро разбрахме, че скоростта и ефективността на работния процес дават възможност да се хванеш да бачкаш и на 3-4 места, ако искаш.
Като стана въпрос за нещо гнило, моментално се сещам, че работа в Малта си намерих благодарение на едно прекрасно семейство от Дания, с което моят приятел се запозна случайно. И което разби стереотипа за студените северни народи и тяхното дистанцирано поведение. Бяха дошли на острова, водени от страстта си по гмуркането. Моят датски благодетел впрегна всички свои лични контакти и разпрати CV-то ми навсякъде, където се сети. Постоянно повтаряше колко е било трудно да си намери позиция, която отговаря на професията му, при все че има завиден опит, натрупан в Швеция и Дания. И колко удовлетворен е от възможността да подаде ръка на някого в подобна ситуация. Чувствах се неудобно заради отделеното лично време и внимание от страна и на двамата. И се надявах, че ще имам възможност да върна жеста рано или късно.
Най-парадоксалното в случая е, че неговата съпруга така и не успя да си намери нищо по специалността в Малта, а аз продължавам да работя за същата компания от България. На моменти ми е ужасно гузно от това стечение на обстоятелствата. Особено като се има предвид, че се опитах да съдействам на датчанката за онлайн ангажимент към българска фирма, чийто собственик се интересуваше от малтийския пазар. Направи ми добро впечатление и реших да ги свържа. Бяхме се разбрали той да осъществи последващ контакт с нея за повече подробности. Когато това не се случи, поисках обяснение. Убеден бил как тя трябвало направи първата крачка, ама явно чужденците не били свикнали на балканските порядки. Не се шегувам – цитирам почти дословно. Потънах в земята от срам, че съм предприела каквото и да било, а най-вероятно създала и напразни очаквания. Но както много добре знаем, пътят към ада е постлан с добри намерения…
