Понякога е трудно да разбереш
дали малитийците се правят на луди,
или наистина не разбират какво им говориш. Особено когато са повече от един и внезапно се разприказват помежду си на местния език, който е със семитски корени. Макар и по-простовати, дружелюбността им е присъща и рядко са враждбено настроени. Арабската им жилка ги прави една идея по-пресметливи, но в никакъв случай не са агресивни. За цяла година само веднъж чухме за бой в местна дискотека, и то между чужденци – единият леко порязал другия с нож по бузата. И това беше новина, която се обсъждаше цяла седмица. Подобен отзвук предизвика и един българин, който беше решил да се разходи чисто гол посред бял ден по улиците на Буджиба – мястото с най-много нашенци на острова.
От време на време се случва някоя лична вендета да ескалира до взривен автомобил, но без пострадали. Просто малтийците са силно привързани към колите си, затова по правило всеки член от семейството притежава поне едно собствено возило. А това води до нечовешки трафик, в който постоянно стават леки инциденти. Но не си представяйте джихада по нашите пътища. Ако два автомобила се ударят леко, шофьорите слизат и кротко изчакват полицията и застрахователите, приказвайки си сладки приказки вместо да налитат на бой. И изобщо не им пука какви задръствания са предизвикали. Лошо впечатление правят обаче някои недодялани британци, които се подвизават на територията на бившата колония основно заради хубавото време и носталгията по безвъзвратно отминалите имперски времена. И понякога забравят за доброто старо английско възпитание, наричайки по инерция местните жители “крепостни селяни”.
Социалният характер на държавата до голяма степен се дължи и на силно застъпения католицизъм. Повечето хора са набожни, въпреки че доста преиграват в това отношение. На моя приятел му се наложи да престане да носи една тениска със звезда, защото при вида му възрастни жени започваха да се кръстят, очевидно
разпознавайки Антихриста в негово лице.
Твърди се, че ако имаш някакъв проблем, вратите на катедралите са отворени и свещениците проявяват готовност да помогнат на всеки нуждаещ се. Може и да е градска легенда. Но едно е сигурно – камбанният звън може да те доведе до лудост. По време на големите католически празници, камбаните бият с часове. Понякога те събуждат в 3 ч. през нощта, което в съня си го усещаш като задвратник с метален прът. Да не говорим за безконечните тържества, т.нар. феста, с които всяко населено място се отчита по няколко пъти годишно. Подготовката стартира седмица по-рано. Стоварват на площада огромни кичозни статуи на светци, опъват гирлянди навсякъде, започват безконечни залпове и зари, включително и сухи тренировки в 8 ч. сутринта, духови оркестри гастролират по улиците. Врявата със сигурност стига до Бога, каквото предполагам е нейното изначално предназначение. Но ако питате мен, предпочитам бибиткането от клаксоните на зарзаватчийските камиони, които обикалят от град на град, за да предлагат пресни плодове и зеленчуци. Или опияняващата глъчка и апетитна суматоха по време на неделния рибен пазар.
Силната католическа църква е разпростряла влиянието си дотолкова, че Малта е една от двете страни в Европа, където абортите са забранени. Гей браковете обаче са разрешени, което превръща островната държава в едно от най-гостоприемните места на Стария континент за хора с различна сексуална ориентация. Докато уредените бракове между наследници на фамилии, желаещи да се сдвоят по несантиментални причини, продължават да бъдат масова практика. Двойките, които избират да се противопоставят на подобно вмешателство, живеят на семейни начала. А малтийските сватби често пъти надминават помпозността на балканските. Валета например беше домакин на индийска сватба с многомилионен бюджет, организирана в същата рицарска зала, където по традиция се събират лидерите на ЕС през зимата.
Културният живот е на прилично ниво, като изключим факта, че липсва живецът на клубната музикална сцена, с който сме свикнали в България. Но пък може да се озовеш на някое мероприятие със свободен достъп, прибирайки се по джапанки от плажа, за което да се опитат да ти вземат вход, понеже си чужденец. Или пък да посетиш джаз фест на пристанище с рехава публика, защото основната част от присъстващите е избрала да се наслаждава безплатно на ритмите от крепостната стена, разположена в непосредствена близост.
Няма какво да се лъжем – реалността невинаги позволява да бъде опитомена до степен, в която да заприлича на романтичната представа за себе си. Само понякога ролите на дресьора и режисьора се припокриват. И внезапно попадаш на остров, който никак не е самотен, а почти толкова гъсто населен, колкото и този на неговите бивши колонизатори. Последното не пречи нито да е широко на душата, нито да изживееш своя късометражен приключенски филм. Но никой не дава гаранция, че на остров няма да се почувстваш натясно като на полуостров, когато задушевното отстъпи на задушаващото.
Малта умее да ти влезе под кожата
по подобие на бодлите на кактусите.
Настанява се неусетно, но осезаемо.
И не спира да напомня за себе си със смесени чувства.
