Преди двайсетина години по време на една студентска практика автобусът ни спря насред нищото, някъде около Кърджали. Професорът ни подкани да слезем и бодро нагази в някаква изоставена нива край пътя, а ние се запрепъвахме след него, все още озадачени какво търсим в тази пустош. Внезапно спря, вдигна нещо от земята, огледа го и ни повика със светнал поглед. Беше камък. Особен камък, сивкав, матов и полупрозрачен, който сякаш излъчваше вътрешна светлина. Почти извънземен. „Така изглеждат ахатите – каза професорът. – Търсете!“
През следващия един час тишината бе прекъсвана само от възгласите на някой, намерил първия си ахат. И втория. И третия. Събирах ги в блузата си, защото вече нямах място по джобовете. А тръпката… нямам думи да я опиша. Прибрах се в София с една торба камъни, раздадох почти всички на близки и приятели, оставих си само два. И до днес обичам да си ги гледам, да ги държа в ръце, да се радвам на вътрешната им, почти извънземна светлина.
Сетих се за тази случка наскоро, когато ми попадна информация, че „ловът“ на скъпоценни камъни е все по-популярен туристически продукт. Същото важи и за търсенето на самородно злато по реките. Наистина има нещо омагьосващо в това занимание и то не е свързано с надежда за внезапно забогатяване, а по-скоро с връщане към детството, приказките и приключенските романи. Нещо, което да внесе вълнение и цвят в сериозното и монотонно ежедневие.
По света този вид туризъм е добре развит, особено в Щатите – все пак там златотърсаческите традиции са силни още от XIX век, когато хиляди авантюристи грабват кирките и лопатите и се отправят към пустошта в търсене на съкровище. Има го и в Колумбия, Австралия, Грузия, Турция и Етиопия. А отскоро – и в България.
Пещерата на Али Баба
Знаете ли, че преди повече от 35 милиона години по нашите земи е изригнал вулкан? Днес на негово място се намира вторият най-малък град в България – Маджарово. Активната вулканична дейност е заложила в скалите около града над 16 вида скъпоценни и полускъпоценни камъни, както и злато, които само чакат да бъдат открити.
Тези природни богатства предопределят развитието на Маджарово по време на социализма като рудодобивен център. Находището се разработва от края на 60-те години на миналия век. Интересен факт е, че експлозивите са пренасяни до подземните галерии не само с катъри и волски коли, но и с… камили. Камилите са се появили в района заедно с керваните на бежанците от Източна и Беломорска Тракия и Егейска Македония преди Първата световна война и бързо им е намерено практично приложение – за пренасяне на товари и дърва, както и за оран. Чак до 70-те години на ХХ век по тези места е имало камили, с които е пренасяна руда.
От 50-те до края на 80-те години Маджарово се развива като миньорско селище и жителите му достигат почти 10 хиляди души. С идването на демокрацията държавата изоставя рудниците и затваря цеховете за обработка на скъпоценни камъни. Населението на градчето се стопява до 670 души, но тръпката все още е жива у местните търсачи на съкровища.
В този „български Клондайк“ ще ви заведат от туристическата агенция СлоуТурс.БГ – единствените, които предлагат този вид турове в момента. Офертата им включва посещение на старата мина с местен водач, последвано от търсене на скъпоценни камъни в района наоколо – ахати, аметисти, халлцедони, ясписи. Всичко, което намерите, си остава за вас, уверяват от агенцията.
По-късно ще разгледате сбирка от над 1000 скъпоценни и полускъпоценни камъни, ще научите за енергията и лечебните им свойства, а освен това ще имате възможност и за купуване на бижута, инкрустирани с камъни.
Скъпоценностите обаче не са единственото, което районът може да предложи. Миньорската дейност в Маджарово през миналия век е прогонила египетския и белогавия лешояд. С прекратяването ѝ защитените птици отново са се върнали и днес в скалите над Арда гнездят над 100 семейства белоглави и над 20 семейства египетски лешояди, които привличат много любители на наблюдаването на птици.
Няма как да пропуснете и обиталищата на древните траки – все пак сте в Родопите, земята на Орфей. Ще посетите светилищата Кован кая и Хамбар кая, както и прочутата Александровска гробница, построена през втората половина на IV век пр. Хр. като последен дом на богат тракийски владетел.
И последно, но не по важност – тъй като СлоуТурс.БГ е агенция, специализирана в гастрономията и местните храни, ще се насладите на местни специалитети по стари родопски и беломорски рецепти – пълнена тиква с телешко, гюзлеми, заешка баница, кокошка с катми, парено яре, саралия, кукуреш, традиционното чеверме, дивеч в гърне. Като говорим за съкровища, те са навсякъде.
Треска за злато
Блясъкът на благородния метал мами човешкото око откакто свят светува. Горе-долу така стоят нещата и в България – златодобив по нашите земи е имало още в тракийско и римско време. Повечето от българските реки са златоносни, разказват посветените. Стига човек да знае къде да търси. Наистина, количествата не са за промишлен добив, но са достатъчни, за да предизвикат вълнение и тръпка у ентусиастите, които през уикендите засядат с леген и сито покрай реките.
Около 3000 са тези ентусиасти или поне официално са толкова членовете на златотърсаческата асоциация. От 2009 г. златотърсачеството в България е законно, така че няма пречка да опитате. Най-златоносни са реките в Северозападна България, района на Чипровци и Монтана (Чипровци впрочем е силно развит рударски център през Средновековието). Река Огоста, чието име означава „свещена“, е кръстена от римляните така заради златните люспички, проблясващи във водите ѝ. Струма е другата силно златоносна река, както и реките в Източните Родопи.
Нищо не пречи обаче да опитате и в река, която ви е по-наблизо. Има достатъчно карти в интернет, които редовно се опресняват. Златото е 19 пъти по-тежко от водата и трудно се движи по извивките на реката, така че местата, на които трябва да търсите, са завоите, край корените на дърветата, в скални пукнатини или под големи камъни.
Като казахме Източни Родопи, явно Маджарово наистина си е заслужило славата на „български Клондайк“, защото освен скъпоценни камъни в района има и злато. Може да го потърсите с агенция SkyVision, която предлага двудневни златотърсачески турове.
Приключенският уикенд включва запознанство с произхода на златото и признаците за наличие на самородно злато в дадена река, както и придобиване на практически умения за промиване с леген и работа с улей. Работи се с квалифициран инструктор, а от агенцията осигуряват необходимите уреди и пособия. В пакета не са включени транспорт и нощувки, така че ще трябва да си ги организирате сами. Ако имате достатъчно приключенски дух, може и на палатки. А най-хубавото е, че може да изненадате някой друг приключенец, като му подарите ваучер за преживяването.
