Някак е хубаво, когато в месеца, когато криминалният жанр празнува своята близо 200 годишнина, на екран да се появи сериал с привкус на драма, с елементи на черен хумор и с жестоко убийство някъде по средата. Криминалният жанр толкова е пораснал от времето, когато излиза „Убийството на улица Морг“ на Едгар Алън По и същевременно, на чисто фундаментално ниво, си е все така същият. Дали хората обичат да гледат жестокости и убийства с надеждата, че това няма да се случи на тях или просто имат висок праг на болка и искат още и още? А може би ги води чистото и просто любопитство и постоянното търсене на въпроса „кой го направи?“ и „защо го направи?“
Криминалният жанр е един от най-популярните жанрове, както в литературата, откъдето тръгва, така и в киното, и в телевизията. Особено в последното. Разбира се, от класическите мистерии тип „детектив разследва убийство“ до днес, криминалните сериали толкова са се софистицирали, че човек би ги гледал, дори и да не се вълнува от убийства. Но честно – има ли някой, който не се вълнува от такива неща?
„Мер от Ийсттаун“ – най-новата продукция на НВО хваща именно вълната на модерната криминална телевизия, започнала някъде много отдавна с „От местопрестъплението“ и софистицирала се до висококласно изследване на човешката душа и най-мрачните й кътчета с „Истински детектив“. Слава на бога, „Мер от Ийсттаун“ не прилича на нито един от двата, а гази в свой собствен коловоз и създава свои собствени правила.
В малка общност, където всички се познават и си знаят кирливите ризи, детектив Мер Шийън – поместена в брилянтните обувки на Кейт Уинслет и облечена в огромна зелена парка – е изправена пред местното негодувание от липсата на какъвто и да било напредък по изчезването на местно момиче преди година.
Към всичко това на главата на Мер, която е сприхава, особена, леко рязка и по своему жестока дори, са стоварени купчина проблеми, свързани с децата й, майка й, бившия й съпруг и цялата сбирщина от особняци, с които живее. Бивша баскетболна звезда в града, настоящ главен полицай, Мер е онзи човек, в който всички ние рано или късно се превръщаме, когато неочакваното идва, за да ни удари един зад врата. Затова и хората го наричат неочаквано, защото винаги се появява, когато най-малко е удобно. Така в Ийсттаун се случва убийство. Младо момиче, което е и непълнолетна майка, е намерено убито и изхвърлено като парцал в местната гора. Оттам насетне всички тайни и гнусотии, които успяват да бъдат изровени в хода на разследването, могат да ви накарат да започнете да се съмнявате в моралните устои на хората по принцип.
На всички е ясно, че човек е най-истински, когато е сам и обича да прави всички онези дребни любими свои неща, когато никой не гледа. И именно тези кътчета от душата „Мер от Ийсттаун“ взима на показ и ги изкарва с хастара навън. И колкото повече научаваш, толкова повече те е страх какво още може да изскочи от ямата. Но тези неща са като светлините на приближаваща кола – знаеш, че ще те удари, но не отместваш поглед. „Мер от Ийсттаун“ не отмества поглед, а стреля право в целта, като успява да балансира между драмата и криминалния разказ. Държи юздите здраво и стегнато, и води зрителя из блатото на мръсните кътчета на човека.
Сценарият е дело на Брад Ингълсби, за когото това е първи сериал, но пък той е доказал, че някак разказването на неконвенционални истории, напъхани в удобни обувки са нещо, което умее с филмите Out of the furnace и „Извън играта“. „Ийсттаун е мястото, на което пораснах. Не този конкретен град, но някои от кварталите и общността, в която живеехме са местата от моето детство. И мога да кажа, че този сериал е една от най-личните истории, които съм разказвал. Не съм пораснал с полицаи наоколо, нито съм бил част от разследване за убийство, но често казано, исках да разкажа историята на това как пораснах и кои бяха хората, около които пораснах. Но това не би било толкова интересно за гледане, нали? Затова трябваше да имаме сюжет, който да е интересен на публиката, извън общността на Ийсттаун и отношенията на хората вътре. За мен този сериал е начинът, по който си говоря с хората от миналото си и си спомням онези преживявания, които съм имал като дете и които са ме оформили. Разбира се, сериалът трябваше да има сюжет, който да е интересен на публиката, но за мен шоуто разказва за много спечифично място и се надявам това да изпъква, защото исках да разкажа за него, за тази общност, за хората вътре и за начина, по който живеят. За героизма на живота.“ Брад Ингълсби казва това в разговор, който водим по zoom един следобед, за да обсъдим сериала и какво му е специалното за гледане.
Може би най-специалното, освен обстановката и моментите, които те стискат за гърлото, е участието на Кейт Уинслет, която се завръща на малък екран, отново под шапката на НВО, както беше с „Милдред Пиърс“ и, да, Кейт е неспирна.
„Толкова харесах образа на Мер – този персонаж, как по дяволите, да откажа да я изиграя. Тя има страхотна история, страхотен път и в началото бях абсолютно ужасена, защото на хартия тя няма нищо общо с мен и същевременно – фундаментите й са точно като моите. От една страна се намира в много кофти момент от живота си, но едновременно с това е изпълнена с обич. Освено това е трудна и отвратителна, но същевременно е чаровна и страхотна, тя е уязвима и силна едновременно. Тя е всички тези неща, но онова, което е над всичко е, че е отдадена и лоялна на хората, които обича. И това съм напълно и 100% аз. Сигурна съм, че същото важи за повечето хора, но за мен семейството ми идва преди всичко останало. И видях именно това в Мер.“
Истината е, че каквото и да ти каже Кейт Уинслет в личен разговор – а този е именно такъв – го приемаш за чиста монета и не се съмняваш в думите й. Толкова убедителна и добра е тя. Още по-добра е в сериала, но това някак си трябва да е ясно на повечето хора, които са я гледали в различни продукции. Целият ни разговор с Кейт е в новия брой на DIVA, но преди това се запознайте с „Мер от Ийсттаун“, защото няма да съжалявате. Първи епизод вече е наличен в HBO GO, а втори е напът. Епизодите са общо 7 и ще текат до края на май. Пети епизод е толкова смазващ, че ще ви свие под лъжичката и гледайте да сте седнали здраво на дивана, защото има шанс да паднете, докато устата ви зяпа отворена към екрана. Финалът е изненадващ, а персонажите, боже, персонажите са едновременно толкова истински и толкова смазващо отвратителни, че човек започва да се чуди – дали просто иска да ги гледа или иска да се срещне с тях. Аз лично бих избрала второто, но всеки си знае за себе си.
Към Кейт Уинслет в „Мер от Ийсттаун“ ще видите още Гай Пиърс, Джийн Смарт, Ивън Питърс и купчина млади актьори. На режисьорското място сяда Крейг Зобел, от когото може да сте гледали „Ловът“, който снима непосредствено преди сериала. Кинематографично сериалът е безупречен и следва хода на събитията като наблюдател, който разказва история без да се намесва в нея. „Смятам, че този сериал е за почти всеки, който иска да пребори вътрешните си демони. Или да се изправи лице в лице с миналото и нещо, което се е случило тогава, някаква травма. Смятам, че много от образите в сериала имат това като обща черта. И честно, това важи за всеки един от нас.“
„Мер от Ийсттаун“ е като добре приготвено телевизионно гурме. Малкото в неговия случай е много. Малка общност, мрачни картини, купчина тайни и лепкави, гнусни хора, които пипат с мръсните си ръчички душата ви. И колкото и безобразно да звучи това, именно то е причината човек да иска още и още от този сериал. „Мер от Ийсттаун“ е като чук в коляното – безобразно добре снимано и разказано кино, поместено в седем епизода, което под повърхността си крие, колкото и тривиално да звучи това, изненади. Но в него няма нищо тривиално, а само високи топки, които зрителят трябва да хваща и да гледа внимателно. Точно, когато човек се отчая, че всичко е станало скучно и комерсиално, се появява един сериал, който променя играта.
„Мер от Ийсттаун“ е шутът отзад, сърбежът, който ви е трудно да почешете, онзи образ в ъгълчето на ретината, който се скрива щом се обърнете. Той е мисълта, която ви е на върха на езика. Той е въпросителната с много отговори, които идват епизод след епизод, за да заситят любопитството, на въпроса „какво би могло да стане, ако…“ Скроен, като идеален костюм той пасва за консумиране във всеки ден от седмицата, а на финала му всички ще искате още.
