Маргита Гошева: „Сънувам места, на които по-късно попадам“

Маргарита Гошева

„Като гъба съм – лесно попивам чужда енергия и това ме натоварва”, доверява актрисата, която предстои да видим в ролята на контактьорка във филма „Триумф”, чийто копродуцент е Мария Бакалова, а с монтажа е зает монтажистът на Йоргос Лантимос

Маргита Гошева – най-награждаваната актриса в историята на българското кино, няма особено желание да изброява заслугите си. Те обаче са главозамайващи: с ролите си в „Урок“ и „Слава“ на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов печели дузина отличия от международни фестивали във Франция, Бразилия, Литва, Индия, Румъния, Иран, Черна гора, България. Скоро се очаква своеобразната трета част за античудесиите и кретенизмите в българския модел – „Триумф“. Във фокуса е т.нар. дупка в софийското село Царичина, изкопана в началото на 90-те от армейски части в търсене на предполагаемия двуполов човек. В „Триумф“ Маргита ще общува с НЛО.

На последните награди „Икар“ тя се сдоби със статуетка за своята Ана в „Солунските съзаклятници“ на Пловдивската драма, където е на заплата вече сезони наред. Три пъти в седмицата е Валентина в „Алея на славата“, придавайки шик, сол и лют пипер към готварския сериал на Нова телевизия. Като майка на главната героиня Александра Маргита Гошева на моменти излъчва (не)разумни дози покровителствена свирепост. В живота обаче си е съвсем блага родителка на Матей, познат на широката публика от детския ваканционен екшън „Островът на сините птици“. Там, разбира се, участва и съпругът ѝ Иван Бърнев. Първо по протокол придружават Матей на снимките, после тримата заедно се озовават пред камерите.

Както се полага на артисти, Маргита Гошева и Иван Бърнев се срещат на сцената – като Мария и Тони от „Хладнокръвно в Уестсайд“ на Младежкия театър. Партнират си във филмите на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, а след поредната прожекция на „Урок“ някъде по света питат Маргита: „Как може мъжът на вашата Надежда да е толкова голям загубеняк?“ Насред дебата за липсата на хуманизъм в институциите тя с усмивка уточнява: „Той е мой съпруг и в живота!“

Маргита изначално обича да изненадва. Навремето изненадва и семейството си – те си мислят, че отличничката ще учи индийска филология, но тя атакува успешно НАТФИЗ. После се включва в първата пиеса на Димитър Динев още преди той да стана прочут европейски писател. Маргита живее близо половин година във Виена, за да бъде Райна в постановката Russenhuhn. Настанена е в апартамента на потомка на Хабсбургите, която на финала кани цялата група на гости в замъка си и се сприятелява с Маргита. Дебютира в киното в „BG – Невероятни разкази за един съвременен българин“ на Георги Дюлгеров и Светослав Овчаров. Сред менторите ѝ в храма на Мелпомена са Иван Добчев и Маргарита Младенова.

Маргита, героинята ви в „Алея на славата“ постоянно настройва зрителите срещу себе си, въпреки че прави и лошото, и доброто в името на дъщеря си. Вие каква майка сте, давате ли непоискани съвети на сина си? С какво ви изненадва той? Позната ме попита дали в един момент Валентина ще се промени и когато отговорих утвърдително, тя извика: „Неее, нека още малко си остане така, много е забавно!“ Но съм почти сигурна, че отношението на зрителите към Валентина скоро ще се промени, без да издавам повече. Функцията, която тя изпълнява в сюжетната линия, е важна за всички останали персонажи. Както няма светлина без тъмнина, така няма положителен образ, ако не е съпоставен с негов антипод – с различна логика, средства и енергия. Много често зрителите не си дават сметка, че зад героите стои цял екип, от който зависи крайният резултат. Продуцент, сценаристи, режисьор, оператор, звук, монтаж, грим и коса, костюми и актьорската природа. Всичко това би трябвало да работи в пълен унисон и наистина оказва влияние върху общото възприятие на екранния образ. За добро или лошо всички ние зависим един от друг – и в този смисъл Валентина е наша обща рожба. А не мисля, че съществува родител, който да не е давал непоискан съвет на детето си. Не правя изключение, разбира се. Но понеже съм двойни Везни, отдава ми се умело да балансирам между рациото и емоцията. В повечето случаи. Друг е въпросът, че Матей е изненадващо зрял за възрастта си и ме радва ежеминутно. И аз като Валентина бих направила абсолютно всичко за него, както тя за Али.

Не сте сред шеф-готвачите в сериала, но Иван Бърнев разказва, че сте отличен кулинар – покрай снимките усвоихте ли някоя и друга готварска или сладкарска рецепта? За съжаление, не ме взеха на предварителната подготовка в кулинарната академия, но пък се въодушевих да поекспериментирам вкъщи. Killer Crack Salmon Muffins в нори водорасли (лютата версия) със сос срирача, черен сусам, джинджифил и мед; цяла печена тиква, пълнена с различни зеленчуци, бейби царевички, нахут – загребва се от вътрешността заедно със зеленчуците, абсолютно веганско брауни, сьомга със спанак, сметана и чери домати. Мога да изреждам още, жалко, че няма как да приложа и снимков материал. Нашето семейство е голям фен на японската, тайландската, италианската и отчасти на аржентинската кухня. Като най-вкусни, разбира се, са приготвените с изцяло домашни продукти чисто български гозби на двете баби. Тях никой и нищо не може да ги бие.

Разкажете за ролята ви в „Триумф“ – трябваше ли да задълбаете в езотериката заради образа ви на контактьор? До каква степен според вас тук и сега сме подвластни на идеята за извънземния разум? Петър Вълчанов и Кристина Грозева отново ме засилиха в дълбокото, за което винаги съм им безкрайно благодарна. Четох книгите на Елена Блаватска, „Съдбата като шанс“ на Торвалд Детлефсен, учих се да гледам на карти Таро и на кафе, накъдриха ми косата на студено. Сприятелих се с Мария Бакалова (тя е един от продуцентите), за първи път работих с Юли Вергов и Юли Костов. Все чудати и магични неща. Хубавото на нашата работа е, че получаваме реален шанс поне за малко да пребиваваме в различни светове. Действието в „Триумф“ се развива през 1991-1993 година – период, когато в световен мащаб на мода са медиумите и екстрасенсите. Хората имат нужда от необикновени, необясними проявления, за да се опитат да избягат от себе си, като всъщност отново се занимават изцяло със себе си. Днес квантовата физика напредва. Все повече се обсъжда петата сила на природата – според ново изследване на мюона, червеевите пръстени и хипотезата за симулирана вселена. По-мащабно е някак, има по-голям залог. Сега „Триумф“ е в процес на монтиране и с тази работа се занимава не кой да е, а монтажистът на Йоргос Лантимос. С нетърпение чакам да видя какво се е получило. Защото, както се знае, един е филмът по сценарий, втори – на терен, и трети след монтаж.

Какво най-често ви питат по международните фестивали? Не могат да повярват, че „Урок“ е заснет за 19 дни с 22 000 лева, че Министерството на транспорта така безочливо се отнася с кантонера, намерил милиони на релсите в „Слава“ – за да отклонят вниманието на обществото от реалния и до днес проблем с кражбите в БДЖ… Питат ме наистина ли кинопроизводството в България се финансира от единствен източник – НФЦ, и какъв е отпуснатият бюджет за кино. А това направо не ми се коментира. Да не говорим, че актьорските заплати са малко под тези на касиерка в Кауфланд. Хубавата страна на тези срещи по фестивалите е, че хора, които не са посещавали България, не знаят почти нищо за нас, а много често не са и чували за съществуването ни, с приятно учудване установяват, че сме особена смесица, култура със своеобразно богато лице. В Пловдив скоро ще се проведе един от най-интересните фестивали, свързани с киноиндустрията – Subtitle Film Festival. За 4 дни 15 европейски актьори ще се срещнат с 50 кастинг режисьори от целия свят. За първи път ще се случи в България и аз имам удоволствието да помагам в организацията. Между снимките, представленията и турнетата.

Разкажете случка от фестивал, подобна на тази в Токио, където запявате на японски абсолютно извън протокола. Отидох сама в Гуадалахара, Мексико. След 24-часово пътуване се озовах на закуска в хотела и заварих там предимно мъже, облечени в разноцветни летни рокли. Притесних се, че не получавам никакъв бадж или каквато и да е информация, свързана с фестивала. Качих се в стаята и тъкмо се чудех как да процедирам, от лобито ми звънна моят Аngel – така наричат доброволците, които отговарят за гостите. Представи се като бивш футболист. Обясни ми, че цветните гости са от секцията за транссексуално кино, и каза, че седмицата в Гуадалахара ще остане незабравима в живота ми. Запозна ме с приятелите си. С личната му кола започнаха да ме развеждат из всички най-интересни места в Гуадалахара: на уроци по салса, в кантини, до Тлакепаке, градче на 30 километра, в една от къщите на Фрида и Диего (Фрида Кало и Диего Ривера – б.а.), слушахме мариачи, пихме cantaritos в глинени съдове, ядохме захарна тръстика и тортила от улична будка… Същият този Angel в момента е по-известен като Дани Рохас от сериала „Тед Ласо“.

Spread the love
Tags from the story
More from Албена Атанасова
Иван Иванов: Шашкънин, който все измисля нещо
Животът е по-велик от изкуството, казваше последният идол в българското кино от...
Read More
0 replies on “Маргита Гошева: „Сънувам места, на които по-късно попадам“”