Имате двама малки синове, които искат своето време с вас и много енергия…
За щастие, моята работа е такава, че освен моменти на голямо натоварване има и такива, в които има по-спокоен ритъм и предвидимост. Докато работех по двете части на bTV Репортерите за ХелпКарма и материалите по темите за сутрешния блок и „120 минути”, тогава изцяло мъжът ми се занимаваше с грижите около децата. По-големият от двамата – Георги, се озоваваше в ранни зори в детската градина, оставях го там, отивах в телевизията, взимах го последен и след като се върнехме вкъщи, бързах да вечеряме, да ги сложим с брат му по леглата, за да мога да продължа да чета и да пиша. Този период съвпадна и с отсъствието на Светльо заради ковид и по тази причина освен през седмицата ме нямаше и през уикендите. Но след тези три седмици ритъмът ми се нормализира. Имаме време да сме заедно и да се наслаждавам на всички щуротии, които вършат. И ще е така до следващия период на по-голяма натовареност.
Във вашия мъжки свят у дома има ли място за малко феминизъм, или вие събирате чорапите под леглото?
Когато си на година и половина и на три и половина, въобще не се интересуваш как да дадеш независимост на майка си. Напротив, всяка секунда, в която ти е на разположение, я използваш за всичко, от което имаш нужда: да те нахрани, да ти осигури забавления, да ти събере играчките. Въобще аз и баща им сме изцяло на тяхно подчинение. И съм сигурна, че е така във всяка къща, в която има дори едно дете. Ако искам да няма чорапи под леглото, просто трябва да ги извадя сама оттам. Засега единственият интерес, който моите момчета проявяват към подреждане, е да вадят съдовете от миялната машина – независимо дали са чисти или мръсни.
Какви са жертвите, които се налага да правите в името на кариерата?
Не съм сигурна, че правя жертви. Или поне не приемам така нещата. Да, понякога съм пропускала рождените дни на най-близките си хора. Наскоро се сетих, че съм пропускала дори парти за собствения си рожден ден. Но това са забавни моменти, на които след това се смеем години наред.
Как откривате баланса между семейство и работа?
Имаме си правило – поне за половин месец през лятото отиваме с децата и най-близките ни приятели на морето. Това е време само за нас. Без работа и без ангажименти. При всяка възможност пътуваме из България. Преди пандемията си бяхме обещали всяка година да ходим до екзотична и непозната дестинация. В общи линии съм с усещането, че балансът е нещо, което се явява като резултат от срещата на обстоятелствата с нагласата ми към живота.
Да си поговорим за една типична женска черта – суетата. Суетна ли сте и на какво държите във външния си вид?
Със сигурност всеки човек, на когото работата му е свързана с публичност, е малко или много суетен. Случва се част от вниманието ми по време на интервю например да е насочено към някой кичур коса, който не е на мястото си, или към стърчащ кабел от дрехата, с която съм облечена. Затова най-важното за мен е да се чувствам удобно, за да не мисля за външния си вид. Не само пред камера, и в живота е така. Понякога се ядосвам на себе си, защото когато бързам, просто прибирам косата си, слагам дънки и ниски обувки и излизам. А си давам сметка, че за да се чувствам уверена и спокойна, важно и и да изглеждам добре. Дължа го и на зрителите ни.
Как се поддържате в толкова добра форма?
Нямам рецепта, не правя нищо особено. За съжаление, със спорта така и не се харесахме. А диети въобще не мога да спазвам. Много се надявам годините да не ме задължат и да спортувам, и да пазя диети.
За какви покупки харчите най-голяма сума пари?
Най-често въобще не знам за какво харча парите си. Даже понякога си мисля, че някой ме е ограбил. Толкова се изненадвам, когато открия, че в дебитната ми карта има по-малко пари, отколкото очаквам. Но най-смислено похарчените пари винаги са за пътуване. Най-запомнящото се беше до Шри Ланка. За съжаление, пандемията отмени пътешествието ни до Виетнам и Камбоджа. Но се надявам, че догодина ще мислим по-малко за маски и дезинфектанти, а повече за пътешествия и приятни емоции.
Ако трябва да си направите лична равносметка, каква беше 2020-а
за вас?
Годината беше необичайна. Трудна и пълна със събития, които бих искала да не се бяха случвали. Но също така през тази година получих много топлина и подкрепа от хората около мен, приятни предизвикателства в работата ми и поводи за гордост. Благодарна съм и за уроците.
