Кой е най-големият ви страх в жив ефир?
Моят най-голям кошмар е да открия, че нямам очила преди ефир. Е, случи ми се. В първия ефир, в който трябваше да замествам Светльо Иванов. Минути преди началото на предаването открих, че калъфът ми за очила е празен. И изпаднах в истински ужас. Колегите ми бяха чудесни. Направиха буквите в аутокюто максимално големи, приближиха камерите, за да мога да виждам по-добре. Но въпреки това всяка секунда очаквах да сгреша някой от текстовете.
Мнозина си позволиха да ви поставят на стола на Антон Хекимян, след като това лято го замествахте. Това как се отрази на вашите отношения?
Освен колега Антон е близък и важен за мен човек. Tой ме е подкрепял не само в работата, но и в трудни моменти извън нея. Затова ме заболя, когато заедно с похвалите за мен имаше и някакви коментари срещу него. Несправедливи и ненужни. Антон буквално гори и се раздава в това, което прави – нямаше причина и логика да бъде така. За щастие, ситуацията не се отрази на отношенията ни. В деня, в който се върнах от отпуск, говорихме много. И излязохме от тази ситуация в същите топли и близки отношения, които имахме и преди това.
Заместихте и Светослав Иванов, докато беше болен от коронавирус, не мечтаете ли вече да сте водещ със собствено предаване?
Аз съм щастлив човек в работата си, защото получавам не само възможности, но и подкрепа от колегите да се развивам по начин, който ме удовлетворява. Като журналист искам да мога да задавам въпросите си, да търся и да намирам истината. Имам тази възможност и съм благодарна.
Успяхте ли вече да усетите от сладостта на славата? И горчивината й, разбира се?
Сладостта е в това, че нещата, които правя, се забелязват. Независимо дали коментарите след тях са положителни или критични. За мен е важно, че има отзвук, от който мога да взема моите уроци. А изпитвам горчивина от факта, че има много хора, които не искат да отговарят на въпросите ми. Защото веднъж като ти излезе име, че задаваш „остри въпроси“, върви обяснявай, че въпросите ти единствено имат за цел да изясняват.
Какво може да ви изкара от кожата у вашия събеседник?
Дори когато човекът срещу мен си позволи да е арогантен или язвителен, не съм излизала от кожата си. Подобно поведение разкрива повече за самия него. По-скоро съм ядосана, когато аз не се справя по най-добрия начин в някой разговор.
Сбъднахте ли мечтата си, Мария?
Нямам това усещане. Имам жажда за още и още. Искам професионални предизвикателства, искам да мога да правя добри материали и добри интервюта. А и май мечтата ми не е свързана с моментно състояние на нещата. Ако се опитам да я формулирам, тя би звучала като нещо от рода на „да имам възможност да правя това, което обичам и мога, по възможно най-добрия начин“.
Родена сте в красивия малък град Карлово. Сигурна съм, че за местните сте голяма гордост и радост…
Много обичам Карлово. Вярвам, че Карлово е толкова малък град, че да усещаш всяка пейка, всяка улица като своя, да живееш с чувство за сигурност и че нищо лошо не може да ти се случи. Но в същото време е достатъчно голям, за да получиш възможности, да получиш знания от най-добрите професионалисти и да отидеш в големия град със самочувствието на подготвен млад човек, който държи бъдещето в ръцете си. И съм много благодарна на хората, които са се грижили за мен и са ме възпитавали. Това са семейството ми, учителите ми, приятелите ми от детството.
От Карлово е и вашият съпруг Симо, с когото сте ученическа любов. Каква е вашата формула за щастливи отношения?
Вероятно това, че се познаваме и си вярваме, е най-сигурната основа за стабилни и щастливи отношения. Разбира се, невинаги всичко е радост и фойерверки. Ние водим своите битки помежду си, имаме нашите шумни моменти. Но когато знаеш, че това е твоят човек, че вие двамата сте отборът, тогава можеш да влизаш със спокойна душа и със страст и в битките, и в празниците.
