Откъде черпите сили? В музиката всичко е като в живота и в любовта. Ние имаме с нашите музикални инструменти силна емоционална и енергийна връзка. Цигулката е жив енергиен източник, който се задейства чрез любовта на изпълнителя, и в процеса на взаимно партньорство те стават едно. Срещата и връзката на музиканта с инструмента е многопластова и може да се асоциира с една голяма любов.
Как преодолявате сценичната треска? С медитация и воля. Приел съм напрежението като част от мистицизма на сценичния акт. Във всеки концерт аз се потапям в музиката. Тя ме води и създава хармония между разум, емоция и време. В този аспект аз съм и част от публиката. Ние ставаме едно в една метафичизна паралелна реалност. За да се опитаме да пресъздадем този моментно създаден личен свят, думите са недостатъчни и музиката е единственият мост между нас – изпълнителите, свещенослужители в храма на изкуството и вечния дух, представен в публиката.
Имате ли почивни дни и как си почивате? Почивам си, като чета, яздя, гледам филми, когато имам време за разходка сред природата, по време на световните футболни финали, следейки всеки мач със справочник за отборите в ръка.
Сред хората или сред природата е вашето място? Сред хората, на маса с питие, танци и “купон”, но напоследък все повече природата – особено морето, ме привличат и ме зареждат.
Създадохте семейство с една великолепна виолончелистка, с която музицирате заедно. Как се живее с друг човек, след като вече си отдаден изцяло на музиката? В личността на Лили срещнах красива, талантлива и вдъхновяваща с примера си жена. Партнираме си на сцената и в живота в хармония, като всеки уважава личното пространството на другия. Имаме общи интереси и извън музиката, което ни дава възможност за безкрайно много нюанси в ежедневието.
Казвате, че сте свещенослужител в храма на изкуството и хуманността. Кога осъзнахте тази своя мисия? Като Питагореец аз съм убеден в „Теория на сферите“ и в това, че звукът е резултат от движението на небесните тела и пропорциите в Космоса получават своя израз в математическите закони. Всичко в света е вибрация с определена честота! Вибрацията на Вселената е музика (musica universalis), човешкото тяло е създадено от вибриращи, излъчващи определени честотни характеристики органи (musica humana). В класическата музика всичко това намира израз в хармонията и практическата им реализация (musica instrumentalis). Като свещенослужители в храма на музиката ние, хората на изкуството, сме медиуми на това космическо послание. От малък чета литература с духовно и философско съдържание. Имам приятели, които също работят в тази посока. На сценатаосъзнах отговорността за мисията си. В симбиоза с публиката усещам посланието, заложено в музиката, която ни обединява в един мистичен акт на съпреживяване.
Как определяте себе си? Артист във всяко отношение. Бохем и академик паралелно. Мечтател, обичащ приключенията, пътуванията и предизвикателствата.
От години сте и преподавател. Харесва ли ви да обучавате млади музиканти? За мен преподаването е кауза и мисия. Личният пример, вдъхновението и идеализмът в моя подход към професията са определящи. Преподавал съм и преподавам като гост-професор на много места по света – сред тях ще подчертая Кралската академия в Мадрид, Университета по изкуства в Токио, Париж, Мексико, Италия, Австрия, от години съм и почетен професор на НБУ-София. В началото вярвах, че в духовен аспект мога да създам нова генерация млади музиканти, освободени от оковите на доминиращия манталитет, творци с мисия за бъдещето на нашата професия, но се оказа много по-трудно, отколкото очаквах. Но преподаването и успехите на моите възпитаници продължават да ме мотивират и да ме радват.
Втори сезон сте артистичен директор на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Как се справихте тази година с ковид-19 и трудностите, съпътстващи музиканти и публика? ММФ „Варненско лято“ е един от най-старите европейски музикални фестивали с традиция и престиж извън пределите на България. Великолепната публика, пълната подкрепа на Община Варна и най вече организационният ни екип са в основата на големия международен успех и признанието, което фестивалът получи за 2019-2020 година – наградата на публиката на Европейската фестивална асоциация (EFA). Това доверие ни даде допълнителни сили да реализираме фестивала и през 2020 година въпреки предизвикателствата на пандемията.
Има ли бъдеще класическата музика и под каква нова форма ще се проявява оттук нататък? Изкуството е живо и вечно. Модата и синкретичността на дадена епоха са винаги ограничени във времето. Разбирането и изграждането на критерии към класическата музика в частност, както и към всеки доказан стил в музиката изисква стойностно образование, семейна и приятелска културна среда, общество и личен интерес към духовното и философията. Изкуството е силно емоционално и духовно елитарно! То е вечно и широкодостъпно за всяко поколение. Но духовната елитарност трябва да бъде разграничена от повърхностния модерен материален снобизъм. По света много млади хора пълнят залите, защото търсят емоционално зареждане и паралелен енергиен път към себе си. Чрез неизразимото в изкуството ние подсъзнателно търсим и пътя към бъдещето. Да се надяваме следващите поколения да се освободят от комплексите на днешния материален свят и да имат силата да изградят едно силно и духовно общество.
