Музиката е сакрален акт, който е част от битието ни. Трябва да сме внимателни с каква музика се обгръщаме и се зареждаме и с каква възпитаваме децата, казва маестрото, наричан преродения Паганини
Марио Хосен извървява бързо пътя от дете чудо до международното признание. Роден е в Пловдив. Потомък на българи, гърци, евреи, араби, той се чувства наследник на Орфическото духовно музикално послание. Свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва Средното музикално училище в Пловдив, продължава обучението си при световноизвестния цигулков педагог проф. Михаел Фришеншлагер, ректор на Университета за музика и сценични изкуства във Виена. След само две години получава австрийско гражданство за изключителни артистични постижения. Дипломира се с отличие и получава приз от австрийското Министерство на културата. Оттогава живее във Виена. Kонцертира с едни от най-известните световни оркестри – Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Виенския симфоничен оркестър, Wiener Kammer Orchester, English Chamber Orchestra, Academy St. Martin and the Fields, Оркестър „Брукнер“ – Линц, Orchestra da camera de La Scala di Milano, Софийската филхармония, Президентския филхармоничен оркестър на Анкара, камерния оркестър „Софийски солисти“, Филхармонията на Будапеща…
Марио Хосен е почетен професор на Нов български университет в София, води и майсторски класове в различни части на света.
Цигулката му G. B. Guadagnini от 1749 г. е предоставена от Австрийската национална банка за сериозен принос към музикалната култура на Европа. Музикалните критици величаят Марио Хосен като преродения Паганини.
Виртуозът е един от най-добрите интерпретатори и експерти върху творчеството на Паганини и работи като главен редактор на творбите му с издателство Doblinger във Виена ведно с наследниците на композитора и звукозаписната компания Dynamic, Генуа. Освен това е удостоен с честта да запише премиерно неизпълняваните досега последни осем негови творби, създадени преди 180 години, с които през 2018-а са издадени три компактдиска. „Божия награда, сбъдна се моята детска мечта за това мое посвещение към Паганини, а именно – точно аз да бъда последният, който да изсвири негови произведения, незаписвани до днес“, споделя маестрото пред DIVA!
Кой ви насочи към музиката? В моето семейство изкуството и музиката са на висок пиедестал. С любов към музиката съм закърмен от малък. Като дете слушах в захлас как моят по-голям брат свири на пиано. Първият подарък, който съм получил, току-що появил се на този свят, е цигулката на моята баба Мария Бъчварова, учителка по музика и солистка на певческото дружество в Пловдив. Тя като орисница ми подарява своята цигулка. Майка ми Нели Бъчварова, оперна певица и основен двигател в мотивацията и възпитанието ми от малък, е имала намерение да уча пиано,но на мен цигулката ми допада от пръв поглед и от 6-годишна възраст съм неразделно свързан с нея.
По традиция, цигулката е „царицата“ на всички инструменти. Винаги съм обичал този вълшебен инструмент, формата му, звука и дори миризмата на лака и колофона върху космите на лъка и струните.
Как се постигат лекотата и съвършенството, с които боравите с нея?
Всеки истински солист-изпълнител, подчертавам солист (не оркестрант с дългогодишна практика) работи индивидуално с години, за да изгради собствен култивиран звук и концепция в трактовката към всяко произведение. Няма как едновременно да търсим материална сигурност и да носим Сизифовия камък на твореца. В изкуство без индивидуално посвещение резултатите са повърхностни. Макар епохата на големите цигулари интерпретатори от началото и средата на ХХ век да е отминала, началото на XXI век е белязано с интересни тенденции към възраждане на тези ценности в изпълнителското изкуство. Човечеството винаги е търсило отговор на екзистенциалните въпроси за смисъла на живота, взаимоотношенията, за силата на любовта, човек-Вселена, човек-природа и най-вече вечния живот. В търсенето на безсмъртие подсъзнателно се стремим към съзидателна творческа дейност. Но реално реализацията на всяко творческо и житейско намерение е резултат на Божествената воля.
Защо точно звукоизвличането е една от най-характерните черти при големите интерпретатори? Чрез силата на определени честотни трептения, чрез медитативния акт на създаването на паралелен звуков невидим свят без посредничеството на речта имаме възможност да активираме центрове в съзнанието, които пресъздават картинни светове и състояния и ни правят съучастници в сътворението на света, който ни обгражда. Ролята на маговете, жреците и на свещенослужителите в древните култови практики е била да участват във вибрационно-енергийните мистериални обреди. Именно това е задачата в звукоизвличането и характерна черта на големите интерпретатори и композитори от всяка епоха. Реално говорим за музиката като за един сакрален акт, който е част от битието ни. Трябва да сме внимателни с каква музика се обгръщаме, зареждаме се и с каква възпитаваме децата.
Правехте опити да заснемете филм за Паганини с ваши изпълнения. Успяхте ли и ако не, докъде стигнахте? Идеята е все още актуална и очаква своята реализация. Концепцията е едно, реализацията на сериозен кинематографичен проект е сложен механизъм, изискващ много финанси, екипи и време. Надявам се да намеря нужното лично време и сили, които да посветя на подобен филм. Засега се концентрирам изцяло в музикалното изследване и подготовката.
